майка на пораснало пристрастено кърмаче не иска да кърми второто си дете

Моят опит е обратен на твоя. Големите си деца кърмих за кратко, а малкия все още. И определено е на мен ми е по-лесно последното. Мисля, че не бива да се настройваш с очаквания, че ще бъде като с първото дете. Дори да се опиташ да е като с първото, почти е сигурно, че няма да се получи. Не знаеш какво ще е . Предимството ти е,че вече имаш опит и знаеш какво искаш. Тръгни с положителна нагласа, пък каквото се получи.

Моят опит е различен. Безкрайно съм щастлива, че поне второто дете успявам да кърмя. Адът с шишетата и цеденето... Малката изобщо не е пристрастена- ако дам яде, ако не дам не се сърди. Не ми вдига блузата, не се тръшка. Само като ме види гола сочи и викам Ам-ам. Но драми няма, ако не дам. Но ти си знаеш най-добре, как ще си по-спокойна.

Ей, много съм съгласна с това!
Къде къде по-лесно е да кърмиш, всичко си е готово, нищо не преваряваш, топлиш, мериш температури, грамажи...ааааа

Моето дете в началото беше на смесено, сега е само на кърма. С АМ ми беше по-лесно и бързо, а и някой можеше да ме замести, дори и за цял ден. Доколкото знам, с АМ може да се установи и режим.
Аз мисля, че бебето и семейството е щастливо, когато майката е психически стабилна и удовлетворена, дори и това да означава да не кърми. Решението е само твое!

вярвам ти-гледам и моите приятелки с втори деца какви пристрастени кърмачки са, при все че първите не успяха да ги кърмят точно така смятам и аз и хубавото е, че колкото повече ви чета, се чувствам по-спокойна и не така "виновна"

Деси,
не си единствената майка на дългокърмено дете, която се колебае за следващото познавам още няколко такива, макар на първи прочит на човек да му се струва малковероятен такъв сценарий. Може да се крие причината и в това "залепване" за теб на детето, а не точно кърменето... но има и изкуствено хранени деца, които са така залепени, точно както има кърмачета, които може и да обичат да сучат, но не са "лепки". Децата са страшно различни.
Защо не пробваш първо да видиш как ще потръгне със следващото бебче - в крайна сметка можеш, примерно, да решиш да му дадеш част от всички ползи на майчиното мляко и кърмене от гърда и да кърмиш поне в началото, а ако установиш по-късно, че наистина ти тежи и не ти е по силите, алтернативите са ясни
Няма причина предварително да решаваш и да се настройваш - децата са с различни характери и особености, няма дете с дете еднакви.
Може второто да те изненада, или пък твоята настройка да се промени с времето.

Много майки, които имат опит с цедене и хранене с шише и никак не мога да се съгласят, че е по-лесно от директно кърмене; храненето с бебешки млека пък и това, че някой може да замества... замества, замества, колко да замества, ако човек го гледа сам и е пак на неговите плещи, както е обичайно...
Всеки си намира баланса, който го прави щастлив. И ти ще намериш твоя.

п.п. някои от тези майки, които споменах, помогнаха малко на вторите деца да се отбият безболезнено и плавно по-рано от първите (след година и нещо); други кърмят смело и безотговорно, загърбили и забравили тези чувства, които са имали като бременни.

Пък на мене ми хрумна друго - кърми го само 6 месеца, после с въвеждането на твърдата храна премахни кърменето. Така хем ще си му дала добър старт и няма да се чувстваш виновна и гузна, хем само шест месеца ще си така "вързана".
каквото и да си говорим - между 6 месеца и една годинка детето се отбива къде къде по-лесно, да не кажа и безпроблемно. Всмисъл, че ще заместваш хранения и към 9-ти месец ще ти е останало примерно само вечерното за приспиване, ще го заместиш и него с друго мляко и готово.
Но все пак ще си го кърмила, което наистина не е за пренебрегване.
Разбира се, че е важно майката да е психически стабилна, щастлива и т.н., но каквото и да си говорим - кърмата е също доста, доста важна за бебето, особено началния му период - от 0 до 6 месеца. Аз не съм специалист де, но то не е и нужно, за да съм наясно с това.

Отделно, Бу е много, много права.
Може да не го кърмиш и пак да е залепено за тебе. Просто някои деца са такива. Много силно, болезненено привързани. Разбира се, кърменето допринася за това, когато го има, но и без него може да има същата връзка.

Всяко бебе е различно и е както си го научиш.
Има начини да се напаснете и да не се чувстваш залепена за него.
Аз си кърмя, но не ми е проблем да си правя каквото поискам - да излизам, да обръщам внимание на каката и т.н.
Сутрин и следобед бебчо прави по-големи паузи и мога да се възползвам.
Освен това няма нищо против шишето. Но съм ползвала 2-3 пъти, като имах нужда.

и аз да започна с това- не се настройвай предварително- децата са различни. Първото ми дете бе силно пристрастено кърмаче, прилепчиво, твърде емоционално и трудно свикващо с чужди хора, кърмих я до 2г.и 4м. Накрая доста ми бе досадило.Сучеше твърде често и също така обичаше да ми вдига блузата "насред чаршията"  . Чак се учудих, че се отби лесно. Сега синът ми е на 9 мес. Въобще не бих го сложила в графата "пристрастен", дори понякога го гоня за да го накърмя. Не се притеснявам, ако не яде големи количества друга храна - твърде жизнен е за да умре от глад  . Забелязвам, че сякаш е по-общителен. От първия месец ми се наложи да му дам мляко в шише за половин ден- нямаше проблем. И тъй като ходя до работа веднъж седмично, така я карахме до 7 мес. включително. Така, че според мен изчакай да се роди дечко, жив и здрав сам ще ти покаже какво да правите. Желая ти много късмет, спокойствие и любов! 

само да добавя- като се сетя за многобройните ми страхове за "след раждането", родени в "бременната ми глава"  се питам "боже, защо си причиних това?"

Моят скромен опит...
С първото ми дете кърменето беше провал, затова  с второто много ми се искаше да успея.
Кърмех на поискване първите месеци и цедях, за да съм сигурна че гърдите ще произвеждат достатъчно мляко. Така неусетно остана само сутрешното цедене и задължително - вечерното дохранване с шише с изцедена кърма /от сутринта/. Сега кърмя пак на поискване, но мога да го оставя винаги щом има шишенце с кърма. Той си пие без проблем.

dessy encheva - Няма никаква гаранция, че второто бебе ще е като първото.
Първото ми дете сучеше "на поискване", не сме се разделяли нито за час поне до към 6ти месец. Беше залепен за мен, дори и след като проходи. Ревеше почти за всичко, а като се роди ревеше със сълзи! Нещата се нормализираха, когато тръгна на ясла на 2г. и 1м. На 2г. и 4м. му помогнах да се отбие, защото вече не издържах.
Вече знаех какво ме чака, когато решихме да имаме второ дете. Но той беше коренно различен от брат си. Сучеше пак "на поискване", но спеше по два, три понякога и четири часа. Не ревеше постоянно и с охота хапваше от шише. Сам се отби на 1г. и 8м.
Сега отново имаме бебе и то се очертава да бъде като по-големия си брат, но пък е чудесно и приятно да избягаш от домакинските си задължения с фразата "не мога сега, отивам да го кърмя" 

наистина се надявам второто ми дете да е различно по отношение на кърменето то и аз ще съм различна-няма да съм като паднала от Марс и това също е от значение. във връзка с това, че може да отбия бебето на 6 месеца, не ми се вярва-с кърменето на поискване нищо не става като по график:това поне го знам а кърменето под режим си е жив мазохизъм-опитала съм го
ох, не знам-всеки път, когато се преобличам и случайно погледна към гърдите си, си казвам "нееее, не и този път!"

Dessy, и аз искам да се включа в темата - росна, росна.
Първото си дете кърмих до почти 1 година и само се отби. преминах през много трудности в началото - още от болницата отказваше да суче, остана на системи там заради дехидратация, после вкъщи борбата продължи, сучеше по 40-50 мин дълго време и то само със силиконов протектор, не можех да кърмя навън, да не говоря за запушванията, разразнените зърна и т.н. издържах и бях горда кърмачка близо година. но знаех, че с второто някой ден не желая да преминавам през същото нещо. таях надежда, че след като с първото съм имала проблеми, второто ще суче добре и ще стане лесно, все пак имам опит, а и първия път сама се борих - само с форума, а преди раждането бях прочела всичко.
и ето че се появи номер 2. проблеми в болницата с кърменето, отново отказ - а около мен майките нито бяха чели, нито слушали за кърменето - почнаха от раз. прибрахме се вкъщи. кърмих през деня, но нощем отказваше и ревеше, обаждах се на консултант, но тя започна като на първескиня да разказва за основните неща, които аз знаех, ревях по цял ден и се чудех защо отново. ядеше на всеки час, зърната ме боляха, не можех да обърна внимание на баткото, още повече ревях. и се отказах. исках си времето за себе си и за баткото, исках да съм спокойна, а не постоянно ревяща и изнервена. започнах да се цедя и да и давам да суче - сучеше малко и все ревеше....
и все още се цедя, та и приятелски близнаци храня. досадно е цеденето, бавно, но и в парка излизам с двамата - хванах му цаката - термус топла вода, купичка и шишето с кърма в термобокс. откакто се стопли в термобокса слагам едни торбички охлаждащ гел предварително изстуден.
страдам, че не си кърмя детето, но все се успокоявам, че все пак е само на кърма вече 4,5месеца. аз се цедя и слагам в хладилника, като дойде време - топля. в момента се цедя 4 пъти и от двете гърди. давам на близнаците и на голямото ми дете(4г8м), въпреки мнението на лекарите, че не трябва и че го боли корем от кърмата ми(ама го боли само като е болен и не се влияе от спиране на кърмата )

подкрепям кърменето, смятам че това е най-доброто за детето, но не и на всяка цена. помогнала съм и съм окуравала мами около мен, промила съм дори мозъка на мъжа ми, че няма такова нещо като нямам кърма. ядосвах се, че повечето майки се провалят с кърменето с първото дете, а аз  с второто. постъпих егоистично, исках си  психично спокойствие и времето на "свобода"(ама да не си помислите че го ползвам) и си намерих причина да не кърмя, а да се цедя. Пред мен никога не е стоял въпроса АМ или кърма. давам най-доброто на детето си по мой си начин. И ще продължа със сигурност до 6 месеца, а най-верочтно и до 10-11 месеца.
С бебето ще почувстваш какво е правилното за теб. успех.

lilisha, ти си страхотна а това, че даваш кърма на още 2 бебета направо ми скри шапката  не разбирам за какво би могла да се чувстваш виновна-в края на краищата, ние сме хора, а не роботи или извънземни, надарени с космическа сила