Подсъзнанието може всичко 41 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 39 608
  • 710
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 15 619
Крен, а имаш ли цел, нещо жадувано от душата? На мен само този път на следване ми носи хармония, усещане за пълнота и смисъл, разбира се в съчетание с всички малки и големи решения, взети в абсолютно съгласие с цялото ми Аз - къде положително, къде не...

# 136
  • София
  • Мнения: 2 840
Делфина, това е един от най-тежките въпроси, които човек може да си зададе - защо, ако приемем, че има Бог и Той е любов, допуска неща, които са изцяло несправедливи. Има най-различни обяснения. Лично аз съм устроена така, че отказвам да приема повечето от тях. Но аз не съм религиозна. От друга страна съм вярваща и оставям нещата на лично ниво - гледам да не се гневя и да запазя вярата, че все пак чудесата са възможни.

Получавала съм отговор на молитвите си. И не съм получавала. Но Бог не е за "всекидневна употреба". Ние имаме достатъчно потенциал, за да развиваме живота си. Мястото на Бог е там, където собственият ни потенциал и потенциалът на всичко земно се е изчерпал. Молиш. Казват, че винаги чувал...
Смъртта на дете е кошмарът, който е отвъд разума ми. По въпроса няма да разсъждавам - всеки човек в мъката си реагира различно. Ако някоя майка, изгубила детето си, слави Бог, значи така усеща нещата. Аз не бих оцеляла. Познавам се и зная, че към днешна дата, такова събитие би отнело разума ми, би сломило изцяло душата ми.

Бояна, зоната на баланса е много добро място.

Успешна седмица на всички Hug

# 137
  • морето, сините вълни...
  • Мнения: 510
Хе хе  с цел е лесно... Тогава се вкопчаваш в нея и ти я следваш, тя преследва теб... Но не - няма нищо жадувано в душата. Разбирам това което казвам. Има няколко неща които искам да станат, но не ги усещам нито като емоция, нито като мои си неща. По скоро като чужди желания. Дали защото много ги мисля, като иронията за онази патка...  Laughing Яхтата и къщата не ги искам - искам да ме поканите на гости  Joy Joy

Възможно е да е от възрастта, но като се обърна назад не виждам нищо важно, а и не вярвам да предстои такова за напред. Това ме кара да се чувствам излишна част от населението на земята. Но за съм тук - значи имам цел и причина - ей такива неща ме терзаят.

# 138
  • София
  • Мнения: 2 840
Ох, в една друга тема, на шега, Бояна предложи да бъде направена една отчетна "Всичко ми е безразлично, вече е хронично" Joy Joy
Или нещо такова беше.
Май ще се събере бая народ в нея. Има потенциал да навърти и много издания. Mr. Green

# 139
  • Мнения: 105
Аз все по натрапчиво си задавам въпроса Защо съм тук?  и Какъв е смисъла?
То и затова исках и звездите да ми поговорят....
Времето ми минава някак безизразно и безмислено. Монотонно и лежерно. Не че се натискам за екстремни изправящи косите ситуации, но някак все по осезаема става празнината. Трябва да има нещо друго или още нещо.  newsm78
Странното е че това усещане го имам от тийн. После някак се изгуби, и ето ... отново се завръща с пълна сила. Чувството че седя отстрани и неблюдавам и наблюдавам. Но това не носи енергиен заряд - никакъв. Да речем - отърсила съм се от терзания. Но не е това - не се нося в облаците, не пърхат пеперуди, нямам и усещане за хармония, нирвана и т.н.

Липсата на емоции и чувството,че си наблюдател,но не и участник в събитията-са само предвестник на нирвана-нирвана значи пробуждане. Heart Eyes

# 140
  • София
  • Мнения: 1 328
Крен, познато ми е това, за което говориш...
Аз осъзнах, че нямам мечти..много се стреснах, но просто нямам. Е, някакви дребни желания да, но мечта..Не чи имам всичко, може би съм разбала, че не ми е нужно или че няма как да стане.
За себе си смятам, че смъсълът може би е да съм тук за хората, които имат нужда от приятел, съвет или някой да внесе малко баланс в живота им (много съм добра в съветите за другите  Mr. Green). Но не съм убедена, че това е достатъчно. Не знам, нещо не съм открила отговорите за себе си.
Да не говорим, че и аз съм за отчетната "Всичко ми е безразлично, вече е хронично" Mr. Green

# 141
  • в света на неограничените измерения
  • Мнения: 258
 Hug
Докато се обърне човек и сте изписали 10 страници.

Интересни нища обсъждате.  Peace

# 142
  • София
  • Мнения: 3 768
Смъртта на дете е кошмарът, който е отвъд разума ми. По въпроса няма да разсъждавам - всеки човек в мъката си реагира различно. Ако някоя майка, изгубила детето си, слави Бог, значи така усеща нещата. Аз не бих оцеляла. Познавам се и зная, че към днешна дата, такова събитие би отнело разума ми, би сломило изцяло душата ми.


Да не дава господ да се налага да разбираме как бихме реагирали на такова нещо!

Аз пък изпадам в състояние, в които ми се струва безмислено такова съществувание, което водим повечето хора. Ставаш, отиваш на работа, работиш, прибираш се, приготвяш вечера, малко занимания с децата, вечеряш, гледаш нещо по тв и после по леглата за следващия такъв ден. Та по някога се питам - за това ли сме родени - да работим цял живот и чат пат да си позволим да пътуваме някъде, да търсим време за хубава книга, да няма никога време за себе си, защото аз лично трудно намирам време за себе си. Все търча да се прибирам при децата, да освободя майка си от гледането след градина, с което сама си се нагърби.

# 143
  • София
  • Мнения: 3 768
Продължавам в нов постинг, защото като стане по-дълъг и заточва да ми подскача.

Някак си виждам живота по-смислен, ако човек има време да пътува, да открива нови светове и култури, да има време за самоосъвършенстване, за научаване на нови неща. Да има време да се отдаде на мислите си, да открива нещата, които можем да открием само сами със себе си, когато останем....Ей такива неща!

# 144
  • Мнения: 15 619
Цел - път. Може би не се изразих правилно. Знам си пътя, ппредусещала съм го винаги, от дете още и не съм губила нишката.  Затова и не се смятам за излишна.  Grinning
Живеем за живота. За да следвам своя си път, а не наложени криви пътеки ми е жизнено необходимо да не губя себе си, а се е случвало... Тогава съм губила и смисъла, и радостта си. Добре че не ми понася.  Mr. Green
Хубав ден от мен!

# 145
  • Мнения: 65
ако някой смята нещо за несправедливо, това не значи, че нещото е е задължително такова. Проблема може да е в "смятането" - което шмъ извинявъти, но хич не е задължително да е последна инстанция, даже да си е НАШЕТО смятане.

Ако някой иска да ми се случват само хубави неща и само приятни и само удобни, да си смени дилъра или да стане Съвършен! (по-добре второто), а не че Вселената трябва да функционира според нашите очаквания.

Относно истинските Учители има такива и има даже такива които са оставили записано учение - което е проверено от практиката с положителен ефект. (и разбира се не говоря за друнвало 500-те долара!)

ако човек иска да прави едни неща (да пътува, да открива нови светове и култури, да има време за самоосъвършенстване, за научаване на нови неща. Да има време да се отдаде на мислите си, да открива нещата) , а му се налага да се занимава със сметки и 8 часов работен ден,  може да значи че не си е изплатил кармата и че не си е изпълнил задачата на земята, свобода след изпълнение на задачата!

# 146
  • Русе
  • Мнения: 12 206
  Вени, никога не се лишавай от любима книга,филм или среща с човек,който те зарежда.Това е важно и за семейството ти.  Hug

# 147
  • София
  • Мнения: 1 328
И тук следва фундаменталния въпрос "за милиони" - каква е задачата?
Как се разбира това?
Ей това ми е най-сложно.. newsm78

# 148
  • Мнения: 15 619
Всекиму неговата.
По -назад някой беше свързал зодиите с разбирането, ученията, ученичеството в смисъла на темата... Каква е връзката?  Thinking

# 149
  • София
  • Мнения: 7 464
Аз си "крада" време. Трудно ми се получава, но поне за книга и за изгтеглен филм - успявам някакси. За кино и за срещи с приятели - това не много.  Confused Но децата няма да са все малки.

Аз пък съм нароила едни мечти, въобще никаква липса нямам. Не знам как ще ми се получи осъществяването, но твърдо вярвам, че ще.  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт