Публикувана: 4 юни 2011, 00:49 ч.
Последно мнение: 27 юли 2011, 17:29 ч.

Подсъзнанието може всичко 41 /Линкове за всички техники има на първа стр./

39 610
710
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е темата на форума и какви теми се обсъждат във форума?
Какви съвети се дават за тълкуването на сънища?
Какви съвети се предлагат за справяне с трудни ситуации на работното място?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е темата на форума и какви теми се обсъждат във форума?
  
  Форумът е място, където хората споделят лични преживявания, изразяват благодарност и подкрепят взаимно. Темите включват желания, самопомощ, позитивно мислене и дори писане на книга. Форумът обсъжда различни теми като емоционални преживявания, приятелства, позитивно мислене и влиянието на мислите върху реалността. Споделят се също лични преживявания като ситуации на разваляне или промяна на приятелства и методи за справяне с трудни моменти.
- Какви съвети се дават за тълкуването на сънища?
  
  Форумът предлага съвети за тълкуване на сънища, като подчертава важността на асоциациите, които правим с нещата, които сънуваме. Той съветва да разгледаме сън и като послание от себе си и да го разгадаем със собствени средства.
- Какви съвети се предлагат за справяне с трудни ситуации на работното място?
  
  Форумът предлага съвети за справяне с трудни ситуации на работното място, като подчертава важността на комуникацията и търсенето на решения, които да доведат до по-добро сътрудничество. Също така се препоръчва търсене на независимост и работа за постигане на целите.
- Какви са някои теми, обсъждани при писането на книга?
- Как мога да се успокоя по време на труден период?

# 150 6 юни 2011, 11:38 ч.

София
Мнения: 3 768

Вокс, блатодаря за думите! Най-вероятно си прав! А как разбра за сметките или беше случайно?

Ето и една красива притча по въпроса :

Облачето и дюната

Младото облаче се роди по време на една силна буря над Средиземно море. То почти нямаше време да порасне, силният вятър тласкаше всички облаци към Африка.
Още щом стигнаха континента, климатът се промени: горещото слънце засия на небето, а далече долу блестяха златните пясъци на пустинята Сахара. Вятърът продължаваше да ги носи далече към южните гори, тъй като в пустинята рядко вали дъжд.
С младите облачета се случва същото, каквото и с младите хора: нашето облаче реши да се откъсне от своите родители и по-големите си приятели, за да погледа света.
— Какво правиш? - оплакваше се вятърът. — Пустинята навсякъде е еднаква. Върни се при всички и да летим към центъра на Африка, там, където са красивите планини и дървета.
Но младото облаче по природа си беше бунтовниче, не се подчини и тихичко се спусна по-ниско, докато не полетя с мекия, великодушен бриз надолу, към златните пясъци. Като полетя малко над тази местност, то обърна внимание, че една от дюните му се усмихва.
Това се случи, защото и дюната беше също така млада, родена съвсем скоро от този вятър, който току-що си отиде. Облачето веднага се влюби в златните й коси.
— Добро утро - каза облачето. — Как живееш, как си там долу?
— Живея в компанията на другите дюни, слънцето, вятъра и керваните, които минават от време на време край нас. Понякога е много горещо, но се търпи. А ти как живееш там отгоре?
— Тук също има вятър и слънце, но аз имам едно преимущество, мога да странствам по цялото небе и да се запознавам с всичко и с всеки.
— А моят живот е късичък — казала дюната. — Когато вятърът се върне от горите, аз ще изчезна.
— А какво те кара да тъгуваш?
— Оставам с чувството, че не нося полза никому.
— И при мен е същото. Щом се появи друг вятър, аз ще полетя на юг и ще се превърна в дъжд, такава е съдбата ми.
Дюната се поколеба малко преди да заговори.
— А ти знаеше ли, че тук долу в пустинята ние наричаме дъжда Рай?
— А, аз и не знаех, че мога да стана нещо много важно - гордо произнесе облачето.
— Чувала съм няколко легенди, които разказваха много старите дюни. Те казват, че след дъжда ние се покриваме с трева и цветя. Но аз не знам на какво прилича това, защото дъждът тук наистина вали много рядко.
Сега пък облачето се подвуоми. Но след това започна да се усмихва радостно.
— Ако искаш, аз мога да те покрия с дъжд. Макар че току-що се запознах с тебе, аз вече те обичам и много ми се иска да остана тук завинаги.
— Когато те видях там високо в небето, аз също се влюбих веднага — каза дюната. — Но нали, ако превърнеш своите чудесни бели къдрици в дъждец, ти ще умреш?
— Любовта никога не умира —- казало облачето. — Тя се трансформира, и аз искам да ти покажа Рая.
И веднага започна да рони капчици върху дюната. Така те още дълго време бяха заедно, докато не се появи дъгата.
На следващия ден малката дюна цялата беше покрита с цветя. Другите облаци продължавали своя път към централна Африка, и по пътя си все пак ронеха малко дъжд. Минаха двадесет години, малката дюна се превърна в оазис, който освежаваше пътниците с прохладната сянка на своите дървета.
И всичко това стана, защото веднъж едно любящо облаче не се изплаши да пожертва живота си в името на Любовта.

# 151 6 юни 2011, 11:40 ч.

София
Мнения: 2 840

Добре, де, Вокс, ако аз имам достатъчно време за духовни размисли, пътувания, не вися в офис по 8 часа, но пак ми е...тъпо, да речем, въпреки че и аз мисля, че пътуванията и четенето на книги са моят път, а не гърбенето, то тогава какво е това?
Да разбирам ли, че всъщност съм изкупила част от кармата си, но пък трупам нова, като не оползотворявам наличните си ресурси с радостно вълнение??? Mr. Green

Всъщност, държа да кажа, че почвам да усещам такава тенденция. Мисля, че не се възползвах максимално от това, което имам и почвам да давам някои дефекти, да губя наличните възможности. Явно са били с цел нещо да "произведа" в живота си, но такова чудо не произтече.

Долче фар ниенте...историята на моя живот Joy

# 152 6 юни 2011, 11:49 ч.

Universe
Мнения: 1 559

Цитат на: Крен в пн, 06 юни 2011, 10:51

Това ме кара да се чувствам излишна част от населението на земята. Но за съм тук - значи имам цел и причина - ей такива неща ме терзаят.

Я прегледай отново Признаците на Пробуждането Peace

, може да се откриеш.

В тази връзка, скоро открих тази мисъл и доста ме накара да поразмишлявам Grinning

Силата на така нареченото позитивно мислене може да изглежда, че носи някаква полза в началото. Докосва те само на повърхността и избутва всичкия боклук под килима. Колко дълго може да остане там? Ден, два, месец, година, две. Всичко изглежда наред и прекрасно: "Действа!". И тогава забелязваш, че под килима започва да вони. Излиза много боклук.

Не е нужно да мислим позитивно. Не е нужно да мислим негативно.
Трябва да преминем отвъд мисленето, да разберем мисленето.
Мислите са като облак в пространството - те идват и си отиват.
Гледай и наблюдавай и ще видиш, че ще стигнеш до друго равнище на съществуване. Това си истинският ти. Това е свобода. - http://www.sibir.bg/blog/GoddessLight/?tag=%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0 … D0%BD%D0%B8%D0%B5

Цитат на: КЛОНКА в пн, 06 юни 2011, 11:40

И аз имам подобно усещане и това започва да ме плаши, или изнервя, или, каквото и да е там, с негативен етикет и се оказвам в някакъв тупик Sad

Май е време да се заземя малко Heart Eyes

# 153 6 юни 2011, 12:16 ч.

Мнения: 571

Цитат на: КЛОНКА в пн, 06 юни 2011, 10:48

Делфина, това е един от най-тежките въпроси, които човек може да си зададе - защо, ако приемем, че има Бог и Той е любов, допуска неща, които са изцяло несправедливи. Има най-различни обяснения. Лично аз съм устроена така, че отказвам да приема повечето от тях. Но аз не съм религиозна. От друга страна съм вярваща и оставям нещата на лично ниво - гледам да не се гневя и да запазя вярата, че все пак чудесата са възможни.

Получавала съм отговор на молитвите си. И не съм получавала. Но Бог не е за "всекидневна употреба". Ние имаме достатъчно потенциал, за да развиваме живота си. Мястото на Бог е там, където собственият ни потенциал и потенциалът на всичко земно се е изчерпал. Молиш. Казват, че винаги чувал...

Клонка, не знам дали си чела "Разговори с Бог" на Нийл Доналд Уолш, но горещо ти препоръчвам тази книга и ще откриеш отговор на повечето от въпросите, които си задаваш Thinking

Аз лично имам само книга първа, която оказа повече от достатъчна да промени състоянието на душата ми и възприемането за нещата в мен и извън мен, а какво ли ще е ако прочета и останалите две книги!!!
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=31

# 154 6 юни 2011, 12:25 ч.

Costa Rica
Мнения: 551

Хм, много ставаме в клуба "всичко ми е безразлично". Ей за такова състояние говорех. Да си "в равното". И ако то е нирваната - ми не я ща, бе! Дайте ми на мен екшън и емоции. Долче фар ниенте е о'кей за ден-два, после и то писва.

Извинявам се за негативните нотки, които внесох. Просто се потресох от една новина, не че беше неочаквана... Sad

Но пък после един съвсем непознат човек ми усмихна деня (или поне 1 час от него). Абе, въртележка... Горе, долу, горе... И пак е по-добре от равното...

# 155 6 юни 2011, 12:29 ч.

морето, сините вълни...
Мнения: 510

Ох Лени, ще ми се да е това. Ама съм такава поспалана (откато се помня съм така) че да се събудя и на немога да заспя май ми се е случвало не по - повече от 5 пъти досега Rolling Eyes

Да точно за това говоря... Някак ограбени сме станали, сами себе си. Щом мислим (включително аз) че "крадем" време за да прочетем книжка. За разходка в гората просто не ми се говори - че то вече дори гора и полянка не оставихме. Уж имало обръщане към духовното, а такава пошлост ни залива, че .... Или вече е масово не само раздвояването, а дори разчетворяването на личността.

Цитат на: lenny_pld в пн, 06 юни 2011, 11:49

В тази връзка, скоро открих тази мисъл и доста ме накара да поразмишлявам Grinning

По този повод бях чела в юношеството си нещо подобно. "душите на хората приличат на кладенец. Когато нещо те разтрои - затваряш мъката в ковчеже и бум в кладенеца. И така, докато едни ден не откриеш че вече няма къде да хвърляш. И е време да чистиш боклука и книлоча.... Преразказвам, но тогава ми беше любимо за удавяне на терзания. Времето беше пред мен Laughing

А днес дори не знам какво съм намятала вътре.

# 156 6 юни 2011, 12:41 ч.

морето, сините вълни...
Мнения: 510

Цитат на: СИНЬО МЕЧТАНИЕ в пн, 06 юни 2011, 11:09

Липсата на емоции и чувството,че си наблюдател,но не и участник в събитията-са само предвестник на нирвана-нирвана значи пробуждане. Heart Eyes

Аз малко като Тома Неверни, ама да си кажа. Това за Нирваната и липсата на емоции и аз съм го чела. Точно затова го и споменах. Обаче ( пак да си кажа НО-то), усещането ми е че тази липса на емоции трябва да оставя в мен желанието за бездействие. Но не е така, аз не се чувствам по лека, а напротив - подтиска ме процеса, не ме извисява. Представям си се като пчела мъчейки се да мине през прозореца....

И понеже и ефира днес завзех, оттеглям се и аз клуба.

# 157 6 юни 2011, 12:54 ч.

Русе
Мнения: 12 206

Апетитът идва с яденето. Grinning

Колкото повече неща опитвам и достигам, толкова повече искам.

# 158 6 юни 2011, 13:09 ч.

Мнения: 105

КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ ЖЕЛАНИЯТА
"С възрастта желанията изчезват" - ми каза мъдрата ми свекърва. Но аз бях на деветнадесет и не и повярвах.
На двадесет и две все още ми се искаше сутрин да виждам рози до леглото с капчици роса по бархетните листенца. На двадесет и осем все още се опитвах да променя нещо в секса в семейното ложе, установявайки че целувките ми се раждат от инерцията. На тридесет прекроявах личния си живот. На тридесет и две нарекох дъщеря си Лиза и и купих кукла Барби - мечтата от моето детство. На тридесет и пет все още се надявах да стана вицепрезидент на банка. А на тридесет и осем проумях, че мястото на главен счетоводител е подарък от небесата. На четиридесет и пет получих палто от норка и със сухи устни целунах мъжа си по небръснатата буза. На четиридесет и шест за пръв път видях Венеция и направих всичко на всичко дванадесет снимки. На петдесет случайно срещнах любовник с двадесетгодишна давност, погледнах посивялата му и олисяла глава и неловко прикрих дланите си, върху които времето беше сложило своя печат. Когато станах на петдесет и две отново излязоха на мода ботушите, по които си припадах, когато бях на осемнадесет, но болките в краката не ми позволиха да се изфукам с тях.
На петдесет и четири казах на дъщеря си: "С възрастта желанията изчезват!", но тя не ми повярва.

Диана Балико
http://prit4ite.blogspot.com/2011/04/blog-post_18.html

# 159 6 юни 2011, 13:11 ч.

Русе
Мнения: 12 206

Старостта идва,защото желанията изчезват.

# 160 6 юни 2011, 13:13 ч.

Мнения: 1

Момичета,аз си мислех,че при вас всичко е цветя и рози,затова не се осмелявах да се включвам в дискусиите ви.Аз като цяло се чувствам много нещастна и нищожна, не че не се опитвам да мисля позитивно,но мине се не мине време и топката засяда в стомаха ми.Преди доста време ви открих отначало само четях,по късно се регистрирах и мисля че наистина ми помогнахте много,поне запазих горе-долу душевното си равновесие.Когато ми е много тежко бързам да вляза и да видя,какво сте написали.Имам проблеми предимно семейни но се опитвам да не позволя да ме сринат,много ми е трудно да споделям и е прогрес за мен ,че си позволих да ви занимавам със себе си.много ви обичам и ви благодаря! newsm76

# 161 6 юни 2011, 13:15 ч.

София
Мнения: 1 328

Старостта идва по много причини. Някои хора са стари още на 18, а не да нямат желания.
За мен старостта идва, когато започнеш да мислиш за нея и да си обясняваш с нея това, което ти се случва или не ти се случва.

# 162 6 юни 2011, 13:26 ч.

В друго измерение
Мнения: 155

Както винаги се случва, че надниквам тук, а вие обсъждате каквото адски ме "вълнува"...
Май и аз се записвам на опашка за "равното", както го нарече Делфина...
От известно време дори усещането ми е странно - вървя по улиците и някак ме няма там, чувствам тялото си, виждам хората, но не усещам да съм там, не усещам това да е животът ми, това да ми е мястото...
Желания не липсват, но си седя и гледам отстрани, почти равнодушно, как минават дни, подредени по начин, за който благодаря защото никак не е лош, дори е изобилен, но не е и най-желаният, искам нещо друго...
Вени е казала, каквото ми се случва да си мисля за мен си...повлякла ме е инерцията, ставам, върша едно и също, лягам, за да стана пак на сутринта...а сърцето ми си живее съвсем друг живот ooooh!

Ако кармата ми е да седя тук и да върша това, което върша, защо получавам знаци, че предстои онова, което искам? Или душата ми е обременена от силно желание и изкуствено си предизвиквам знаците?
Следя ви с голям интерес, уча се от вас и намирам проблясъци за себе си в това, което споделяте! Много ви благодаря, че сте тук Hug

# 163 6 юни 2011, 13:59 ч.

София
Мнения: 3 768

Веселина, ако искаш споделяй - много съжалявам, че не съм открила темата, когато аз бях с проблемите у дома, защото и аз като вляза тук и сякаш ми се разтоварват лошите неща, и аз често отварям и то аз мен написали...! bouquet

# 164 6 юни 2011, 14:06 ч.

Мнения: 15 619

Хей! Погледът не трябва ли да е горе? Grinning

Инерцията не би могла да владее цялото ви време. Не е възможно просто. Представете си за миг, че времето спира. Няма инерция. Тишина. Безвремие. Спокойствие. Синева............ Детето направи поредната магария и ме изпогледа с неговия си хитър, нахилен и зареждащ ме поглед. Свърших с последната задача, полегнала съм и чета. Предвкусвам утрешното утро. Пак ще си пия кафето сред надвисналата в двора зеленина............................ И един такъв зареждащ миг да имам всеки ден, ми е достатъчно за да се усмихвам глупаво и да си пея, вървейки по същия път за работа или обратно към къщи. Всеки има зарядно. Защо не го включвате от време на време?
Днес тотално ми омешахте понятията за смисъл. Crazy

Не го търся в някакво имагинерно бъдеще аз тоя смисъл, да му се не види и на микроскопичния размер. Mr. Green

Благодарна съм, че ги виждам. Улесняват ме.
А вглъбяването в нереалности или ровенето за смисли в някакво друго време и място, далеч от мен, само ми краде от реалността. Как се изразих.. Crazy

Дано да сте ме разбрали... Blush

Последна редакция: пн, 06 юни 2011, 14:21 от luna

Препоръчани теми

Подсъзнанието може всичко 52 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Захранване, водено от бебето - baby-led weaning - VІІ

Бебешката количка - цяла наука за второ висше №23

739
На пазар

Бъдещето, как си го представяте?

Причина:

Причина: