Тая тема не ми харесва. Не искам да съм груба, няма как да знам каква е истината, но от написаното оставам с впечатление, че автора има нужда от психолог, независимо дали темата е пързалка или не.
- Публикувана: 6 юни 2011, 20:02 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2011, 11:00 ч.
Луда или самотна е дъщеричката ми?
... не мисля, че е пързалка. Мисля, че пише самото момиче.
Поради тази ми мисъл-презумпция ми е особено трудно да
напиша каквото и да било. Освен едно-единствено. Ако е
правилно пресъздаден диалогът, то момичето изглежда
много интелигентно, поради това силно чувствително, по-
ради това не лудо, а в характерната за възрастта неустой-
чивост. Много се надявам да намери себе си, много се надя-
вам по този труден път да намери хората, които ще ѝ про-
тегнат ръка.
Ако пише майката, което също е вероятно, всичко следва
да започне с разговори и пак разговори с момичето, макар
и силно закъснели. Непременно е да се потърси психолог,
а още по-добре психиатър.
Ако пише някой, дето си няма работа ... - да ходи и той да
си потърси психиатър.
Поради тази ми мисъл-презумпция ми е особено трудно да
напиша каквото и да било. Освен едно-единствено. Ако е
правилно пресъздаден диалогът, то момичето изглежда
много интелигентно, поради това силно чувствително, по-
ради това не лудо, а в характерната за възрастта неустой-
чивост. Много се надявам да намери себе си, много се надя-
вам по този труден път да намери хората, които ще ѝ про-
тегнат ръка.
Ако пише майката, което също е вероятно, всичко следва
да започне с разговори и пак разговори с момичето, макар
и силно закъснели. Непременно е да се потърси психолог,
а още по-добре психиатър.
Ако пише някой, дето си няма работа ... - да ходи и той да
си потърси психиатър.
Нямам никакво значение кой е писал.Явно има проблем ( освен ако някой не е избрал супер кофти начин да се шегува ).Естеството на проблема е общо взето ясен - главния герой не е от тази приказка.На изясняване подлежи каква е причината - процес, който е от компетентността на специалист, чиято намеса е явно нетърпяща отлагане.Ако девойката се опитва чрез форума да сондира мнението на други майки, съвета ми е - : " Миличка, много бързо потърси помощ - интернет предлага много възможности за избор на специалисти "! Едно момиче изпада в подобна дупка ако е зарязано от гадже, родителите не му обръщат внимание, компанията го е отхвърлила,бременно е, взима наркотици и т.н. и т.н.......................Причини много, най-важното е да се установят своевременно, а не когато се обърне колата да търсиш пътя.....
Ако е писала майката - много бързо да се търси помощ.Явно няма комуникация между нея и щерката и колкото повече се опитваш , толкова повече се отдалечаваш от детето.С риск да прочете това и девойката ще го напиша - незабавен наркотест и ревизия на контактите.
Успех!!!!!!
Ако е писала майката - много бързо да се търси помощ.Явно няма комуникация между нея и щерката и колкото повече се опитваш , толкова повече се отдалечаваш от детето.С риск да прочете това и девойката ще го напиша - незабавен наркотест и ревизия на контактите.
Успех!!!!!!
Не знам, кой от всички тук е по-сбъркан.
Едва ли има дете /дори на 16/, което не си е говорило само и поне веднъж да не си е мислило за самоубийство. Със сигурност и почти всички са си мислили, че са осиновени и т.н.
но ако има проблем нека не го омаловажавам
1. ако пише детето е супер, това показва, че е наясно, че има проблем и търси разрешението му.
2. ако пише майката то проблем има: с кой акъл ще търсите съвет от любители психолози по форумите?
3. училищните психолози пък са последните към, които бих се обърнала, ако имам съмнения за детето си. Не мисля, че в България към момента има добри психолози, а и тези в училищата са там защото не са си намерили работа другаде.
4. Не съм сигурна, че и детето би споделило точно с Вас, но трябва да опитате. Родителите са последните, към които един teenager би се обърнал.
Вие познавате най-добре детето си и обкръжението му. Попитайте най-добрата и приятелка /ако има такава/
и не избързвайте да изпадате в паника.
Когато аз бях на 16: говорих си сама, мислих за самоубиство, нямах "най-добра приятелка", нямах никаква връзка с майка ми, а сега имам прекрасен живот
Едва ли има дете /дори на 16/, което не си е говорило само и поне веднъж да не си е мислило за самоубийство. Със сигурност и почти всички са си мислили, че са осиновени и т.н.
но ако има проблем нека не го омаловажавам
1. ако пише детето е супер, това показва, че е наясно, че има проблем и търси разрешението му.
2. ако пише майката то проблем има: с кой акъл ще търсите съвет от любители психолози по форумите?
3. училищните психолози пък са последните към, които бих се обърнала, ако имам съмнения за детето си. Не мисля, че в България към момента има добри психолози, а и тези в училищата са там защото не са си намерили работа другаде.
4. Не съм сигурна, че и детето би споделило точно с Вас, но трябва да опитате. Родителите са последните, към които един teenager би се обърнал.
Вие познавате най-добре детето си и обкръжението му. Попитайте най-добрата и приятелка /ако има такава/
и не избързвайте да изпадате в паника.
Когато аз бях на 16: говорих си сама, мислих за самоубиство, нямах "най-добра приятелка", нямах никаква връзка с майка ми, а сега имам прекрасен живот
