- Публикувана: 7 юни 2011, 12:35 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2011, 21:05 ч.
Доволни ли сте от работа си?
Аз едно не разбирам обаче. Да си с детето и с мъжа си - изключва ли работата? Нима света така е устроен, щото да разделя семействата?
Може в техния случай да са били несъвместими. Стига само единият да работи на смени, а другият да иска да са заедно всяка вечер и ето, назряло е напрежение.
Има всякакви случаи, разбира се, аз принципно започвам да усещам една такава нотка в определени постове, затова питах...Сякаш работата е нещо така мръсно, така задушаващо...
mamamecana - при тази ситуация - може само да тепоздравим за решението да напуснеш и да ти пожелаем още веднъж успех
Не случайно казвам, че условията на работата са определящи. 
mamamecana , разбирам те. В много случаи става въпрос за лоша организация на работното място, и не става въпрос за твоята лична организация, а за равномерно разпределение на работата между сътрудници и колеги. Минах през един такъв много нервен етап и даже още се мятам в едни такива мрежи. Търси диалог с хората,с които работиш.
Аз все пак мисля, че е много трудно да се съчетава натоварена работа с пълноценно гледане на дете, после мъж и домакинстване. Съдя по себе си. Правя евала на мацките, които казаха че работят от къщи и могат сами да си определят режима за деня. Тогава те имат време за всичко и имат принос за финансовата издръжка на семейството. Това май е идеалния вариант за майките с малки деца. На мен лично ми носи удовлетворение работата само тогава, когато съм си починала, а преди това съм обърнала внимание на близките си. В противен случай работата е едно голямо бреме. Но, това е различно, има и други на които им се налага да работят. И тях ги разбирам - нямат избор, за съжаление 
Не е съвсем като да мога напълно свободно да си го определям, защото моето разписание е съобразено изцяло с разписанието на домочадието, въпреки че не работя вкъщи. Направо не мога да си го представя как ще стане това работене от дома при подобно полжение. Има дни, че и седмици, в които ссъм като централна гара - все някой идва, товари, разтоварва, заминава, трябва това, трябва онова... Други пъти аз съм като електричка - сто пъти влизам и излизам. Все пак, имам си и мои ангажименти, които все се каня да направя по-важни от тези на домочадието, и все не успявам напълно. Не знам, сигурно има и жени, дето цял ден се шматкат за свое удоволствие насам-натам, но не съм с достатъчно висок стандарт, за да си го позволя. Сигурно няма и да го изтърпя, де, също като с отпуската - първите дни си супер, после доскучава, ако не си намериш смислено занимание. Затова, предпочитам да върша моите си неща извън къщи, за да се откъсна физически, а оттам и до известна степен психически от домашните ангажименти. Като цяло работенето от къщи изглежда добре, но резултатите от някои изследвания показват, че все пак повечето хора предпочитат да имат работно място извън дома.
Благодаря ви че ме разбирате 
За диалог и дума не може да става.....за съжаление, аз напускам в момент, в който работата ми върви чудесно, имам предвид - колеги, подчинени, партньори. Всички са доволни, и много учудени от решението ми. Но, съгласете се , човек се раздава, работи съвестно/в моя случай си зарязва семейството/ и получава едно от многото тъпи изречения -"Как можа да си позволиш 5 дена болничен"/а, аз със остър бронхит, ще умра в къщи/, друго изречение - "Това не минава ли за ден-два?" , и още много интриги от една особа.....и логичен финал
За диалог и дума не може да става.....за съжаление, аз напускам в момент, в който работата ми върви чудесно, имам предвид - колеги, подчинени, партньори. Всички са доволни, и много учудени от решението ми. Но, съгласете се , човек се раздава, работи съвестно/в моя случай си зарязва семейството/ и получава едно от многото тъпи изречения -"Как можа да си позволиш 5 дена болничен"/а, аз със остър бронхит, ще умра в къщи/, друго изречение - "Това не минава ли за ден-два?" , и още много интриги от една особа.....и логичен финал
Аз освен основната си работа работя и допълнително като преводач. Опитвала съм да работя от вкъщи, тъй като основната ми работа позволява да го правя, но не ми се получава. Дъщеря ми е почти на 4 години и уж би трябвало да е по-самостоятелна, но види ли ме вкъщи се залепя за мен и никакви филмчета или игри не могат да я накарат да ме остави да работя. Първата ми работа беше като представител на датска фирма в Румъния и Сърбия и тогава фирмата дори нямаше офис в тези страни и аз си работех от квартирата в поредния град, в който бях. Така че съм опитала и двата варианта на работа, но предпочитам да работя извън дома.
а най-нормалното нещо за децата на този свят е да се залепят за родителите си,особено като не са ги виждали няколко часа или цял ден. Вродено им е, какво дда ги правиш! Затова работа вкъщи поне за нашето семейство е мисията невъзможна или в най-добрия случай мисия половинчата.
а най-нормалното нещо за децата на този свят е да се залепят за родителите си,особено като не са ги виждали няколко часа или цял ден.
а най-нормалното нещо за децата на този свят е да се залепят за родителите си,особено като не са ги виждали няколко часа или цял ден.
Аз вкъщи нямам нет, нямам и кабелна. Няма и да имам.
В много редките случаи, в които съм работила докато малката е будна, баща й е бил в къщи.
Той ходи на работа и тя го вижда по-рядко, а мен ме вижда по цял ден, така че не страда от липсата на вниманието ми
Но тези случаи наистина са редки, предпочитам тримата да си прекарваме времето заедно
Той ходи на работа и тя го вижда по-рядко, а мен ме вижда по цял ден, така че не страда от липсата на вниманието ми
Но тези случаи наистина са редки, предпочитам тримата да си прекарваме времето заедно
mamamecana , и не забравяй, да поставяш условията си. Явно си всеотдаен специалист и лесно се злоупотребява с такива качества. Успех !
Абе аз тук мога да поспоря, ама...
Все пак условията ги поставя работодателя - ти се съгласяваш или не. Някак ви наги ми е било комично от първото интервю да се почва с претенциите...Е, не се стига така до второ...
Препоръчани теми