- Публикувана: 7 юни 2011, 12:35 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2011, 21:05 ч.
Доволни ли сте от работа си?
Оф, Клеми - няма за какво да спорим, замисли се 
Претенции в самото начало аз не бих имала, освен ако директно ме попитат - най-често това се отнася до очаквана заплата. Но, съгласи се - не винаги това, че имаш 10 години опит и висше - е достатъчно, за да се съгласят да отсъстваш с месеци. Айде малко да слезем на земята. Ако при теб е провървяло - е късмет в по-голямата си част. Защото всеки работодател наема хора с идеята, че ще работят все пак...
Но това е друга тема.
Претенции в самото начало аз не бих имала, освен ако директно ме попитат - най-често това се отнася до очаквана заплата. Но, съгласи се - не винаги това, че имаш 10 години опит и висше - е достатъчно, за да се съгласят да отсъстваш с месеци. Айде малко да слезем на земята. Ако при теб е провървяло - е късмет в по-голямата си част. Защото всеки работодател наема хора с идеята, че ще работят все пак...
Но това е друга тема.
Не е само до сигурността в собствените си качества, а и до друго също съществено- по интервюта буквално се заявява възможност за денонощно пребиваване в офиса, 7-дневна работна седмица, 20 часов работен ден, а накрая..."Аз трябва да си тръгвам по-рано, защото детската градина затваря!" или "За пореден път излизам в болничен, защото няма кои да гледа детето...!"...
Няма какво да слизам на земята, аз съм си на нея.
Да, и не си съгласна с това, което пиша - така ли?
Ами според теб на първо интервю (или въобще преди да започне човек работа) не би трябвало да има изисквания. Или по-скоро условия.
А според мен е по-честно да си го кажа, вместо да изтъпам молбата за неплатен отпуск, който така или иначе ми се полага по 6м за всяко дете до навършването им на 8 години. И да си ходим по нервите. Далече по-цивилизовано ми се струва картите да са на масата от самото начало. Ако работодателя не го устройва, ок. Нали за това се правят интервютата, за да се харесаме взаимно или обратното.
А според мен е по-честно да си го кажа, вместо да изтъпам молбата за неплатен отпуск, който така или иначе ми се полага по 6м за всяко дете до навършването им на 8 години. И да си ходим по нервите. Далече по-цивилизовано ми се струва картите да са на масата от самото начало. Ако работодателя не го устройва, ок. Нали за това се правят интервютата, за да се харесаме взаимно или обратното.
Да де, но това няма да е изневиделица, след като по Закон ти се полага. Да имаш права е различно от това да имаш претенции. Отделно, че назад самата аз казах - ако ме попитат... - : Но както и да е.
Да. Нормално е човек да е доволен от работата си. И да е сменя ако не е.
ПС И да е честен с другата страна ако очаква същото. Та предварителните условия са достойни з ауважение - има време и уважение в тях. "Ако ме попитат" е да ми мине номера пък после правата ще си ги търся сякаш са ми длъжни - няма равнопоставеност в този вариант.
ПС И да е честен с другата страна ако очаква същото. Та предварителните условия са достойни з ауважение - има време и уважение в тях. "Ако ме попитат" е да ми мине номера пък после правата ще си ги търся сякаш са ми длъжни - няма равнопоставеност в този вариант.
Или аз живея на друг свят, или..не знам - каква равнопоставеност сега??? Хайде тогава да поставим и условието - излизам обедна , ползвам си годишния платен отпуск и почивам събота и неделя...Не усещате ли, че има разлика някак? Може да добавим и - ако ме бутне кола - да знаете - няма да дойда на работа...
Неуважителното би би ло, ако работодателят не3 спази Закона и тогава не работника ще е виновен, че не е предупредил на интервюто...
Неуважителното би би ло, ако работодателят не3 спази Закона и тогава не работника ще е виновен, че не е предупредил на интервюто...
Интервюто е предваритекна договорка за бъдещ двустранен договор. Всяка от страните трябва да хареса другата.
Като кажеш, че няма да си налична през август им даваш предвидимост - да си планират да си решат. А също и ясно заявяваш, че ти търсиш такъв работодател, а не някакъв дето ще те вземе.
Под равнопоставеност имах поредвид, че и двете страни мислят за резултата от договора като партньорство, а не като надцакване, където единия се крие зад пазара на труда, а другият зад закона и майчинството.
Като кажеш, че няма да си налична през август им даваш предвидимост - да си планират да си решат. А също и ясно заявяваш, че ти търсиш такъв работодател, а не някакъв дето ще те вземе.
Под равнопоставеност имах поредвид, че и двете страни мислят за резултата от договора като партньорство, а не като надцакване, където единия се крие зад пазара на труда, а другият зад закона и майчинството.
