- Публикувана: 7 юни 2011, 12:35 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2011, 21:05 ч.
Доволни ли сте от работа си?
Краси, извини ме, но точно днес не съм в настроение да те отразявам 
Просто отдавна не бях чела темата, а тя все ми изскача....
И сега,прочитайки последните две страници,това беше първата ми мисъл...
Просто констатация ,за мен,визуализирана тук....
Ако на някого му се струва като провокация....ще я изтрия.
Ох,четейки ви, направо благославям съдбата ,че ми спестява този стрес! 
Защото ,както твърдите ,че колегите ви са супер, все се случват разни търкания, скандалчета,конфликти,
завист......
Защото ,както твърдите ,че колегите ви са супер, все се случват разни търкания, скандалчета,конфликти,
завист......
Наистина ограничено...В живота хората не избират кого да срещнат. Избират с кого да са близки, но не могат да влияят на масата и тълпата особено. Служебните ангажименти и отношения са нещо много различно от личните, където можем да избираме и влияем. НО ние не сме деца - да бягаме отвсякъде, където ни е страх или ни подплашат. За съжаление при теб тази насадена ненавист към работата, която се базира изцяло на горчив опит твой - ти пречи да разсъждаваш трезно в подобна ситуация. Силата на един човек е не да бяга - а да бори трудностите. Това го прави силен. Това му носи вътрешно развитие, усъвършенстване дори. Капсулирайки се в собствения си свят - оставаш просто посредствен...Но всеки си знае, не ми отговаряй, не ми е интересно никак вече - знам позицията ти
краси, каква провокация, бре жена 
След вчерашните епитети по мой адрес, днес съм толкова претръпнала, че и изрод да ме нарече някой, вече ще ми е все тая
И все пак, краси, за 10 години работа - един път скандал, си е добро постижение. Можеше и да е ежедневие в най-лошия случай.
вили, много добре казано
След вчерашните епитети по мой адрес, днес съм толкова претръпнала, че и изрод да ме нарече някой, вече ще ми е все тая И все пак, краси, за 10 години работа - един път скандал, си е добро постижение. Можеше и да е ежедневие в най-лошия случай.
вили, много добре казано
краси, каква провокация, бре жена След вчерашните епитети по мой адрес, днес съм толкова претръпнала, че и изрод да ме нарече някой, вече ще ми е все тая
И все пак, краси, за 10 години работа - един път скандал, си е добро постижение. Можеше и да е ежедневие в най-лошия случай.
След вчерашните епитети по мой адрес, днес съм толкова претръпнала, че и изрод да ме нарече някой, вече ще ми е все тая И все пак, краси, за 10 години работа - един път скандал, си е добро постижение. Можеше и да е ежедневие в най-лошия случай.
Ти сега оправдаваш ли се
Като оправдание ли прозвуча?
Просто отговарях на краси, че не съм възприела постът й като провокация.
Няма за какво да се оправдавам!
Просто отговарях на краси, че не съм възприела постът й като провокация.
Няма за какво да се оправдавам!
На мен - да. На другите - не зная.
И да ти кажа - дори работата под напрежение и в конфликтна среда - може да те прави доволен - от успеха да бориш тия трудности
вили, аз до онзи ден винаги съм смятала, че работя в доста спокойна атмосфера, а виж какво стана 
Имала съм нужда от повдигане на адреналина. За съжаление толкова рязко ми се вдигна, че днес съм като парцал. Главата ще ми експлодира. Шефът ми преди малко ми предлагаше някакво американско хапче за главоболие, но му казах да си го прибере, че вече съм пила аналгин. 
Стига вече с моя проблем, че ставам досадна.
Радвам се поне, че намерих място къде да се оплача. А човек като сподели и му олеква
Имала съм нужда от повдигане на адреналина. За съжаление толкова рязко ми се вдигна, че днес съм като парцал. Главата ще ми експлодира. Шефът ми преди малко ми предлагаше някакво американско хапче за главоболие, но му казах да си го прибере, че вече съм пила аналгин. Стига вече с моя проблем, че ставам досадна.
Радвам се поне, че намерих място къде да се оплача. А човек като сподели и му олеква
Тони, проблемът е резултат изцяло на мениджърска грешка. За да се допусне шофьорът да си вре носа и да държи сметка, това означава, че генерално са му размити задълженията.
На твое място при следващи подобни изцепления, бих го помолила да действа писмено и при шефа. Няма какво да ти подскача на теб по главата.
Обикновено такива търканици се решават отгоре надолу, а не обратното.
На твое място при следващи подобни изцепления, бих го помолила да действа писмено и при шефа. Няма какво да ти подскача на теб по главата.
Обикновено такива търканици се решават отгоре надолу, а не обратното.
tonkabonka, а какво казва шефът ти? Защо не се намеси той и не го накара да се извини?
Шофьорът ни и на счетоводителката е вдигнал мерник - тя също, според него, била крадла
милинка, абсолютно права си!
Дори аз се чувствам отговорна, че съм му позволявала да си вре носа в дела, които не му влизат в задълженията. И затова той се е почувствал като участник в събитията. Трябвало е по-отрано да поставя ясна граница, след като той самият не осъзнава докъде му се простират правомощията.
Че той дори беше звънял на една моя авторка да обсъжда с нея вариант да преработва един учебник. Жената го питала защо той й се обажда, а не аз, и че с посредници не желая да контактува.
Сбъркана работа откъдето и да погледнеш. Та не ми се чудете защо съм си позволила да му припомня трудовата характеристика, колкото и високомерно да изглежда отстрани 
Ние с колегата сме на скандали тип "семейни"
Примерно идвам вчера на работа и той ме посреща ядосано с въпроса:
- Къде ми е винтовера, някъде сте го забутали с Нела /чистачката/ ..
Аз отговарям:
- Ми де да знам къде е, не съм го бутала
Той:
- Ти винаги ми местиш нещата, аз си го бях сложил ей тука, точно до бюрото, пък сега го няма
Аз:
- Ми ти все го слагаш някъде където пречи, само се спъваме в него.. Ти въобще търси ли го, или само видя, че го няма на пода
И отивам в нишата, където ни е кафе машината и поглеждам зад вратата, винтоверът си стои кротичко в кутията си, надлежно прибран. Посочвам му го и навъсено казвам:
- Аз отивам да си правя кафе, и повече не ми се занимава с твоите глупости.
Той:
- Ама аз не съм го прибирал там, какво търси там...
Е, оказа се, че шефът като подреден човек го е прибрал след като се е спънал в него за трети път...
Същите пререкания имаме и за ножицата, отверките му, макетния нож, ключовете и не знам какво си, ще го удуша някой ден
Тонкабонка, не си го слагай, а го погледни от смешната страна...
Примерно идвам вчера на работа и той ме посреща ядосано с въпроса:
- Къде ми е винтовера, някъде сте го забутали с Нела /чистачката/ ..
Аз отговарям:
- Ми де да знам къде е, не съм го бутала
Той:
- Ти винаги ми местиш нещата, аз си го бях сложил ей тука, точно до бюрото, пък сега го няма
Аз:
- Ми ти все го слагаш някъде където пречи, само се спъваме в него.. Ти въобще търси ли го, или само видя, че го няма на пода
И отивам в нишата, където ни е кафе машината и поглеждам зад вратата, винтоверът си стои кротичко в кутията си, надлежно прибран. Посочвам му го и навъсено казвам:
- Аз отивам да си правя кафе, и повече не ми се занимава с твоите глупости.
Той:
- Ама аз не съм го прибирал там, какво търси там...
Е, оказа се, че шефът като подреден човек го е прибрал след като се е спънал в него за трети път...
Същите пререкания имаме и за ножицата, отверките му, макетния нож, ключовете и не знам какво си, ще го удуша някой ден
Тонкабонка, не си го слагай, а го погледни от смешната страна...
Тони, удачно си постъпила, проблемът е, че мениджърът е трябвало да вземе мерки преди да се стигне до там.
Обикновено, при наличие на конфликт, неутралната роля е непостижима. Или трябва да се разделят конфликтните страни, или ако някой прекрачва правомощията си, да му се припомнят.
А случката с обаждането на клиент на фирмата, е за уволнение, ако не му е било наредено да го прави. То субординацията неслучайно е измислена, за да предотврати точно такива безумни примери на сбъркана комуникация.
Обикновено, при наличие на конфликт, неутралната роля е непостижима. Или трябва да се разделят конфликтните страни, или ако някой прекрачва правомощията си, да му се припомнят.
А случката с обаждането на клиент на фирмата, е за уволнение, ако не му е било наредено да го прави. То субординацията неслучайно е измислена, за да предотврати точно такива безумни примери на сбъркана комуникация.
, давай му пълен 
и не се занимавай с него, той сам ще си "изяде хляба", рано или късно на всички ще им писне от него.