Доволни ли сте от работа си?

Таня, не е хубаво да се обобщава така  
Това, че има хора, които завиждат на някой, живеещ по-добре от тях (просто защото техният живот е труден) не значи, че целият народ е така. Пък и не знам дали думата "завижда" е точна в случая. Нормално е все пак, когато човек няма, да поиска да е на мястото на този, който има. Все пак предполагам не е лесно да се лишаваш. Но гръмки изказвания като "това нашия народ сме такива и онакива ...." никак не ги обичам. Хората са различни

Ненна-не обобщавам ,а само си разсъждавам.
Знаеш ли колко пъти са мислили ,4е сме богати само ,защото сме в 4ужбина?
Или ,4е сме просто имигранти ,които свързват едвам двата края пак там?
И двете са обобщения ,но толкова 4есто срещани,4е ве4е са максими.
А бабите в квартала още ми казват "англи4анката" дори и след като 3 години ве4е си бях в БГ:)
Съседи и познати само подпитват това колко струва,откъде са ви дрехите,мебелите,колко заплата вземате и онова пламъ4е на завист светва само като влезнат у нас,а камо ли пък ако си усмихнат и вземеш,4е проявиш неблагоразумието да с похвалиш с нещо.
И в 4ужбина пове4ето Бг сме такива и в Бг.
 

Таня, на мен изказването "нашият народ сме ..." ми звучи като обобщение, но както и да е 
Не мислиш ли, че хората може да говорят за вас кое колко ви струва и т.н., защото например ти самата често изтъкваш какво имате и какво ще постигнете (в това лошо няма, но наскоро ни направи забележка, че имаме нездрав интерес към теб и финансите ти, а ние всъщност обсъждахме казаното от самата теб, без някой да те е питал. Т.е. самата ти предизвиква у нас тогава съответната реакция, не че толкова ни вълнуват финансите ти)
А и в малките градове/села като се замисля не се случват кой знае какви неща и хората си обсъждат, какво да се прави 
Не е приятно и не е много красиво наистина, но не съм сигурна, че е точно завист. Както казах, надали когато едва свързваш двата края можеш да се застраховаш от това да пожелаеш да имаш същия стандарт като някой, който разполага с пари ...

Ненна-права както винаги.
Но като се замисля май само тук си позволих да се похваля з плановете ни,никой от близкото ни обкръжение не знае по тези при4ини .
И реакцията тук беше същата от която се опасявах и ве4е и тук ще си мъл4а:)

Леле темата е изхвърчала в съвсем друга посока

Иначе съм/бях доволна от работата си. Ще пиша в сегашно време, макар че скоро ще съм без работа поради съкращения.
Та бях си на полвин работен ден, тогава завършвах и бакалавърската си степен, по план забременях последната година, излезнах си в майчинство, после и второто детенце и така докато дойде време да си взема служебна бележка, за да запиша детето на ясла, за да тръгне от септември.

Отидох и ми казаха, няма къде да се върнеш, само мениджмънта все още изпълнява дейности, но са на договори за изпълнение. Толкова гадно ми стана. Много обичах тази работа. Точно виждах развитието си. Прекия ми началник е уникален човек и от него мога да науча много... можех.

Искаше да ме подготви за неговото място, а то какво стана.... Само ме питаше кога се връщам и със съжаление ми каза, че вече няма къде. Засега ми е взел автобиографията и каза, че ще я даде на негови колеги да ме имат предвид, но...

Та обичах си работата, най-вече заради прекия началник и колегите! Заплатата ми за 4 часа също не беше зле, а и винаги когато съм имала нужда са ме пускали. Както и аз съм оставала при нужда. Философията на шефа ми е, че той няма нужда от чиновници... Имам работа - стоя, нямам работа - тръгвам си! А ако има нещо спешно от вкъщи или веднага изхвърчам към офиса.

Сега само мога да се надявам да си намеря хубава работа, което ще е трудно начинание предвид положението на пазара на труда и наличието на 2-ма малки мушморока, които все са трън в очите на работодателите 

Момичета, виждам, че има малко полемика след поста ми как съседките обсъждат дрешките, разпитват за цените и т.н. Не съм вложила смисъл, че го правят от злоба или завист. По-скоро от любопитство. Поне аз така приемам нещата. Там почти всички са много спестовни, да не кажа бедни дори, и явно им е интересно да знаят как живеят хората, които не си броят стотинките до заплата. За тях това е чудо невиждано един вид. Което е тъжно, разбира се. Затова, както казах, не обичам да споменавам цени, само ако много настояват си казвам. Да не говорим, че когато баба ми пита, винаги намалявам цената почти двойно, че да не се вайка колко много харчим...

И да се върна на основната тема - вчера за пръв път не бях доволна от работата си, понеже един колега ми вдигна грандиозен скандал, с крясъци и обиди. Колега - силно казано, просто шофьорът на фирмата   Цяла нощ не спах и ме болеше глава. Но явно след 10 години престой във фирмата се нуждаех от малко екшън 

Е, има и такива моменти. Аз 5 години още не съм ги минала обаче. Имам още 5 явно  Да не ти пука

Оф, колкото и да се старая, е кофти тръпка да те обиждат... След като ми мина мисъл да го съдя, значи смятай... Само че нямахме свидетели - действието се развиваше в моя кабинет при затворена врата. Шофьорът полудя, когато разбра, че ще отпечатваме всичките си учебници и разни други материали на ново място, а не там, от където до момента той явно е взимал някакъв процент  И дойде да ми иска обяснения. Най-спокойно му препоръчах да си припомни трудовата характеристика и да не ме занимава повече. И той изригна като вулкан  После ходил и при шефа да се жалва. След това пък шефът дойде при мен и ме успокоява доста време - само дето на краче не ме подруска (без задни мисли, шефът ми е на цели 72 години!).

tonkabonka, важно е ти да не падаш до това ниво, да крещиш и обиждаш.
Не се тормози в къщи с проблеми от работата

макар че това е малко високомерно, да ти кажа честно.
Дори да е само шофьор, пак може да му обясних защо си взела това решение

  Е, Хю на колко е???

Тони - това с припомнянето на трудовата - го е засегнало още повече. Не е добре да се изтъква йерархията в такива моменти. НО наистина - не го мисли, просто отпиши този човек, все едно го няма занапред. Аз също имах едни леки недоразумения, но на лична основа преди в работата си, тогава осъзнах - че игнорът е най-добрия лек  

според мен е по-добре да го привика и да поговорят като цивилизовани хора- така и тя ще се освободи от напрежението, и шофьорът също. Все пак са колеги и е добре, да няма подобни конфликти

Абе толесно на думи - но как да приемеш без резерва вече човек, който те е обидил директно  Аз съм такава - трудно ще ми е.

Piny, за да го кажа, бъди сигурна, че е имало защо. Много дълго търпях вмешателството му в дела, които изобщо не би трябвало да го засягат   Вчера например дойде да ми бие с юмрук по бюрото и да ми иска разбивки по цени за едни учебници   Това са неща, които засягат само мен и шефа, и най-малко шофьора или чистачката. Ай стига моля ти се - всяка жаба да си зная гьола!
Не съм очаквала от един зрял мъж да падне до положение да крещи, подскача и обижда. И то защото му отказах информация, която няма нищо общо с неговото положение във фирмата.

И за да е пълна картинката - обидите включваха "лъжкиня" и "крадла". Как се преглъщат подобни квалификации. Който ме познава, знае че това е безумно! Всъщност искам да го съдя, да! Но не знам от къде се тръгва и заслужава ли си.
Боже, точно този който краде, нарича другите крадци. Ей, не съм на себе си. И сега рева даже.
И последно - този колега от няколко дни е откачил - вика из целия офис и постоянно гледа да се заяде с някой!

Ох,четейки ви, направо благославям съдбата ,че ми спестява  този стрес!   

Защото ,както твърдите ,че колегите ви са супер, все се случват разни търкания, скандалчета,конфликти,
завист......