- Публикувана: 7 юни 2011, 12:35 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2011, 21:05 ч.
Доволни ли сте от работа си?
Mерси за подкрепата 
За момента финансово хич не мога да си позволя да не работя, но пък на първо време ще ида на борсата, ще имам малко време за почивка и да съм с децата, каката ще е първокласничка. Надявам се таткото да започне да работи на пълни обороти да са по-малки притесненията ни
Не бива да се оставяме да ни правят на маймуни за парите, които НИЕ сами си изкарваме, а не ни се дават даром
За момента финансово хич не мога да си позволя да не работя, но пък на първо време ще ида на борсата, ще имам малко време за почивка и да съм с децата, каката ще е първокласничка. Надявам се таткото да започне да работи на пълни обороти да са по-малки притесненията ни
Не бива да се оставяме да ни правят на маймуни за парите, които НИЕ сами си изкарваме, а не ни се дават даром
Да напиша и аз нещо. От тази есен вече няма да ходя на работа, най-вероятно никога вече. Пенсионираха ме за пореден път от ТЕЛК, вече І група, без право на работа. Очаквах, че може да се случи и се подготвям от доста време, че ще бъда просто пенсионерка, която работи вкъщи. Само че....мислех, че ще стане когато аз го реша, а не когато съм принудена по някакъв начин. Не очаквах, че ще ми вдигнат групата и сега съм леко объркана. Някак не мога да си представя, че на 15.09. ще си бъда у дома и изобщо.....тази дата ще е просто пореден ден. Предполагам, че ще вляза в ритъм, щом започне подготовката на кандидатстващите през следващата година, но все още съм в лек шок. Дано се окаже за добро 
Предполагам, че ще вляза в ритъм, щом започне подготовката на кандидатстващите през следващата година, но все още съм в лек шок. Дано се окаже за добро 
Стоя си и сълзите ми текат.Мъчно ми е за всички хора, останали без работа, за хората, отдали живота си на професията и останали незачетени.
unadaptable-н
unadaptable-н
unadaptable, желая ти бързо да преодолееш стреса, защото възможности наистина има. Ангажираността докато си нает създава една инерция, и много от нещата,които те интересуват в действителност се изместват за неопределено време. Имаш шанса да избираш да правиш това, което е важно за теб и да убедиш останалите,че това има стойност. Желая ти да успееш.
Да напиша и аз нещо. От тази есен вече няма да ходя на работа, най-вероятно никога вече. Пенсионираха ме за пореден път от ТЕЛК, вече І група, без право на работа. Очаквах, че може да се случи и се подготвям от доста време, че ще бъда просто пенсионерка, която работи вкъщи. Само че....мислех, че ще стане когато аз го реша, а не когато съм принудена по някакъв начин. Не очаквах, че ще ми вдигнат групата и сега съм леко объркана. Някак не мога да си представя, че на 15.09. ще си бъда у дома и изобщо.....тази дата ще е просто пореден ден. Предполагам, че ще вляза в ритъм, щом започне подготовката на кандидатстващите през следващата година, но все още съм в лек шок. Дано се окаже за добро
Предполагам, че ще вляза в ритъм, щом започне подготовката на кандидатстващите през следващата година, но все още съм в лек шок. Дано се окаже за добро 
Доволна съм от самата работа, но не и от заплащането. Няма повишения, няма премии, кютам си докато намеря по-добро. Кво да се прави.
Почти същото е положението и при мен. Обожавам естеството на работата си, интересна ми е, денят ми минава неусетно (на други места съм имала усещането, че стрелките на часовника са спрели
). Работя всеотдайно и давам най-доброто от себе си. Единственият ОГРОМЕН недостатък е, че заплатата ми е мноооого ниска и май няма шанс това да се промени. Оттук и все по-нарастващото чувство, че трудът ми не е оценен и всичко, което правя просто няма смисъл. Работя сама, няма кой да ме замества дори за един ден, с триста зора ще изляза за една седмица в отпуск. Напоследък много ме "стегна шапката" и май ще започна да се оглеждам за нова работа.
П.П. За пръв път си позволявам да вляза във форума в работно време
. Явно наистина съм яхнала метлата.
Благодаря за съпричастието Няма да се откъсвам изведнъж и напълно от работата си. От много години имам частни ученици и сега ще продължа да работя по същия начин с децата, но вече само у дома. Ще ми липсват много неща, но предполагам, че ще свикна.
На тези, които се чувстват недооценени от финансова гледна точка: повтаряйте си онази баналност, която често се казва за работата - не сме се венчали за нея, нали, ще я сменим веднага, щом се появи нещо по-добро
Действа ободряващо, когато знаеш, че има възможност за промяна и то може да се случи и много скоро 
Няма да се откъсвам изведнъж и напълно от работата си. От много години имам частни ученици и сега ще продължа да работя по същия начин с децата, но вече само у дома. Ще ми липсват много неща, но предполагам, че ще свикна.На тези, които се чувстват недооценени от финансова гледна точка: повтаряйте си онази баналност, която често се казва за работата - не сме се венчали за нея, нали, ще я сменим веднага, щом се появи нещо по-добро
Действа ободряващо, когато знаеш, че има възможност за промяна и то може да се случи и много скоро
Много съм доволна. Преуспяла съм за възрастта си и изобщо не се вълнувам колко самодоволно звучи това, предвид това колко усилия съм положила за това. Преди два дни се наложи да избирам между не една, а две мениджърски позиции в Майкрософт, а съм на 28. Избрах по-отоговорната и по-трудната. Работя, защото ми доставя неописумемо удоволствие; категорично не по финансови причини.
Захаросано, нали?
Сега фактите - имам слухова загуба и всеки ден се боря със себе си и с трудностите си, но не се отказвам. Смятам, че формулата на успеха е to start from scratch and keep on scratching. Пожелавам на всички постоянство и воля в начинанията, така се постига удовлетвореност. Щом аз мога, всеки може.
Захаросано, нали?
Сега фактите - имам слухова загуба и всеки ден се боря със себе си и с трудностите си, но не се отказвам. Смятам, че формулата на успеха е to start from scratch and keep on scratching. Пожелавам на всички постоянство и воля в начинанията, така се постига удовлетвореност. Щом аз мога, всеки може.
Колко са различни хората:)
Самата мисъл за скречинг ме ужасява, мисълта за сблъсък, борба и пряка конкуренция вече също. От известно време в ума ми се върти предимно желанието да създам съвършен резултат, а не просто да ъсм по добра от някой/някои.
И може би ще се огледам за ново поприще.
Самата мисъл за скречинг ме ужасява, мисълта за сблъсък, борба и пряка конкуренция вече също. От известно време в ума ми се върти предимно желанието да създам съвършен резултат, а не просто да ъсм по добра от някой/някои.
И може би ще се огледам за ново поприще.