- Публикувана: 7 юни 2011, 12:35 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2011, 21:05 ч.
Доволни ли сте от работа си?
Ами ако докато си върви по улиците види някоя убийствена дреха?
1 вариант.не я купува
2 вариант-купува я
Може и да работиш и пак да не можеш да си я купиш.А може да не работиш и да можеш да си позволиш да купиш не една,а 2.
Можеш да прочетеш в архивните теми по въпроса. На мен лично ми писна стане ли въпрос за работа, изведнъж да се започват едни въпроси ама как, ама защо, и все към неработещите. И се започва въртележката. Затова в една стара тема написах, че ако ми се случат всички беди, които бяха описани като много вероятни, ще дам възможност на загрижените виртуално, да го направят реално и кой с каквото може - я с пари, я с работа. Тогава ще стане ясно на кого колко му струва загрижеността. 
пък и темата е за доволството от рабоотата. Аз се включих само и единствено, защото ми направи впечатление, че писаха доста счетоводител, а това е последната ми професия.
пък и темата е за доволството от рабоотата. Аз се включих само и единствено, защото ми направи впечатление, че писаха доста счетоводител, а това е последната ми професия.
Е как да я купи като ТОЙ й дава пари за разходите през деня. Тя няма нейни лични доходи. Трябва да се прибере той вечерта, да бъде в добро настроение, тя да си поиска пари и той евентуално да благоволи да й даде (ако не счете, че не си заслужава толкова пари за дрешка). А тя на другия ден може и да е купена вече 
3х1, защо обичаш така да разиграваш някакви хипотични ситуации?
Разбира се, че има вариант да работиш и пак да нямаш пари да си я купиш, но все пак вероятността е по-голяма, отколкото ако не работиш и нямаш лични доходи
И а говорих за съвсем конретна приятелка, със съвсем конктретен мъж, които определено са над средното ниво финансово. Просто парите ги носи той и той преценя тази дрешка дали да се купи или не. И на нея това много й тежи. Конкретен пример, не хипотетичен като твоите
3х1, защо обичаш така да разиграваш някакви хипотични ситуации?
Разбира се, че има вариант да работиш и пак да нямаш пари да си я купиш, но все пак вероятността е по-голяма, отколкото ако не работиш и нямаш лични доходи
И а говорих за съвсем конретна приятелка, със съвсем конктретен мъж, които определено са над средното ниво финансово. Просто парите ги носи той и той преценя тази дрешка дали да се купи или не. И на нея това много й тежи. Конкретен пример, не хипотетичен като твоите
Е като твоята приятелка си е избрала да не работи при такъв мъж,да не се оплаква.
Моя приятелка също стои в тях откакто е женена,вече 16 години и изцяло зависи от мъжа си.Но пък и когато бюджета и на ден е толкова,колкото една много добре заплатена примирно програмиска,не би се замислила дали да си купи дрешката или не.
И това не е хипотетично,а си е действителност.
Моя приятелка също стои в тях откакто е женена,вече 16 години и изцяло зависи от мъжа си.Но пък и когато бюджета и на ден е толкова,колкото една много добре заплатена примирно програмиска,не би се замислила дали да си купи дрешката или не.
И това не е хипотетично,а си е действителност.
Не си е избрала да не работи при такъв мъж, има дете на 1 годинка 
И може да се оплаче, защото й тежи и иска да сподели
И какво значи при такъв мъж??? Той работи, тя не. Оставя й пари за дневните разходи за нея и децата. Той пазарува, защото на нея с това малко дете й е трдно. Когато иска да купи нещо на децата, той й дава пари, не й е отказал. За нея като иска нещо (тя обикновено си харесва не евтини неща), трябва да го пита и той да прецени дали в момента да й го купят или може и да почака. Какво му е на мъжът? Просто тя не се чувства добре в ситуация, в която трябва да иска от някой пари, за да си купи нещо на нея/ На други не им пречи, хора всякакви
Андариел, я си спести квалификациите
Ако ти е скучно в петък си намери друго занимание, не се заяждай и не ми казвай какви фантасмагории описвам
Къде ги видя тези изводи?? Обикновено ти си по изводите и обобщенията. Дадох конкретен пример, не съм правила изводи
И може да се оплаче, защото й тежи и иска да сподели
И какво значи при такъв мъж??? Той работи, тя не. Оставя й пари за дневните разходи за нея и децата. Той пазарува, защото на нея с това малко дете й е трдно. Когато иска да купи нещо на децата, той й дава пари, не й е отказал. За нея като иска нещо (тя обикновено си харесва не евтини неща), трябва да го пита и той да прецени дали в момента да й го купят или може и да почака. Какво му е на мъжът? Просто тя не се чувства добре в ситуация, в която трябва да иска от някой пари, за да си купи нещо на нея/ На други не им пречи, хора всякакви
Андариел, я си спести квалификациите
Ако ти е скучно в петък си намери друго занимание, не се заяждай и не ми казвай какви фантасмагории описвам
Къде ги видя тези изводи?? Обикновено ти си по изводите и обобщенията. Дадох конкретен пример, не съм правила изводи
Понеже се отвори приказка... Аз пък имам приятелка, която не ходи на работа, но която доста успешно харчи парите на мъжа си и то без да му иска позволението. Всъщност тя си има перманентно позволение да харчи и да купува всичко, от което има нужда.
Обаче - тя няма образование, няма професия, не знае чужд език, няма компютърна грамотност... Пък аз й се чудех защо толкова обгрижва съпружеското тяло и мърка като коте, когато говори с него
Без този човечец на практика тя остава с пръст в уста.
Обаче - тя няма образование, няма професия, не знае чужд език, няма компютърна грамотност... Пък аз й се чудех защо толкова обгрижва съпружеското тяло и мърка като коте, когато говори с него
Без този човечец на практика тя остава с пръст в уста. Аз се включих само и единствено, защото ми направи впечатление, че писаха доста счетоводител, а това е последната ми професия.
а, не, не така грубо, Нена! Не го приемам! 
И аз не приемам грубия ти тон и квалификациите на думите ми като фантасмагории, но ти явно не ме питаш.
Приеми, че хората ще се отнасят с теб така, както и ти с тях
Piny, майчинството след навършване на една годинка е 240 лв. - не е много ...
Е като твоята приятелка си е избрала да не работи при такъв мъж,да не се оплаква.
Моя приятелка също стои в тях откакто е женена,вече 16 години и изцяло зависи от мъжа си.Но пък и когато бюджета и на ден е толкова,колкото една много добре заплатена примирно програмиска,не би се замислила дали да си купи дрешката или не.
И това не е хипотетично,а си е действителност.
Моя приятелка също стои в тях откакто е женена,вече 16 години и изцяло зависи от мъжа си.Но пък и когато бюджета и на ден е толкова,колкото една много добре заплатена примирно програмиска,не би се замислила дали да си купи дрешката или не.
И това не е хипотетично,а си е действителност.
Само искам да те попитам нещо, Нена, защо не даде някакъв друг пример, а точно някакъв много краен, пък макар и женатта да ти е приятелка! Не ти ли идва на ума, че тя със и без заплата, отношението на мъжа й ще е същото и че просто отношенията в семесйтвото им са такива, каквито ги описваш? Какво общо има неработенето на жената с купуването на роля? Още повече, че неведнъж са давани такива крайни примери. Също като примерите със златотърсачките, които само се моткат по салони и гледат мъжете си с влажен кучешки поглед заради поредната модна стока. В болшинството от случаите нещата далеч не са таака, а са в много по-човешки вид. Това как и защо се харчат паарите в семейството е въпрос на договорка между партньорите, независимо кой работи и за колко работи.
Не може да залиташ в безкрайно крайните примери и после да очакваш, че ще се приемат безкритично. Да, за мен този пример беше грубо отношение, последвано от обобщението, че по-вероятно е да си купи роклята, ако работи, отколкото ако не работи.
Не може да залиташ в безкрайно крайните примери и после да очакваш, че ще се приемат безкритично. Да, за мен този пример беше грубо отношение, последвано от обобщението, че по-вероятно е да си купи роклята, ако работи, отколкото ако не работи.