

Изнервям се доста като сложа Митко да суче, а той дръпне и започва да нервничи или да плаче, точно тогава започвам да си втълпявам, че съм спокойна. Гушкам го, той се поуспокои, усмихни ми се, аз се поуспокоявам и продължаваме - взаимно си помагаме и си даваме сили
Понякога не го знам защо плаче или е недоволен, но спрях да се питам, защото много се измъчвам. Гушкаме се докато ни мине и на двамата. Много по-добре започнах да се чувствам след като започнах да позволявам и на малчо да ми помага. 

Хубав ден, мами! 
Може и да се случи - тогава ще дръпнеш гърдата и ще се скараш. А може и изобщо да не се случи 
Но хората са различни, някои сме по-неуравновесени и въпреки че искаме да кърмим понякога ни писва, което не значи, че искаме да се отказваме. Просто имаме нужда да изпуснем парата, да ни подкрепи някой с една дума и продължаваме напред. Както съм казвала и преди на мен ми писва редовно, но когато Ади не наддаваше и педиатърът ми каза да дохранвам казах НЕ! И продължихме да се кърмим, което за мен не е гордост, а радост, че след АБ, които Ади изпи поне сме на кърма, а не на АМ - един вид да компенсирам лошия старт. Както и да звучи не си мисля, че съм по-добра майка само защото си кърмя детето. Баткото го кърмих само три месеца, каквото съм могла да направя към онзи момент съм го направила, но не съм се била научила тогава да казвам НЕ на доктори
Така че и преди сме говорили - този форум е да споделяме и на който му е писнало и му се иска да крещи - тук да сподели и да получи подкрепа
За някои кърменето може да е приказка, но за мен не е. Имаме и хубави моменти, когато се сгушва сладко в мен и си суче спокойно - обожавам ги, наистина ми носят много близост и радост. Но през повечето време си калявам волята да устоя на болката и напрежението, които ми създава като ме опъва като ластик и се извива на дъга.
ще се пробвам още веднъж.

На всеки му писва от време на време!
Аз имам един огромен корем и бедра, и в лицето съм пълна, но няма да си давам зор да отслабвам, най-много малко гимнастичка да включа в дневния режим. Пък и ти няма нужда да чакаш да отслабваш, със сигурност има и по-едрогабаритни роклички. 

Днес званях на педиатъра да попитам до кога да продължавам с капките за колики, защото май май още не сме се отървали и той ме посъветва да да спра Бийо гая и да продължа още известно време с Колийф, въпреки че мисля скоро и с тях да приключваме
От края на май спряхме вигантола-вече нямоло нужда от него

с дохранване

маха се но иска време. Не съм я мазала първия път с нищо и сега не мисля, макар че и мен ме дразни
В ДГ ги учат на определи неща, но ако детето е по любознателно или ако ти искаш да му предоставиш повече инфо, единствения начин е като го занимаваш ти.
За шашкането аз също съм много спокойна и не се притеснявам излишно, но Виктор е по спокоен от кака си. Тя ме беше побъркала.
всичко си зависи от темперамента, тя и до ден днешен е като природно бедствие. Ти имаш късмета да си със спокойни деца. Тук има и други мами които са така нищо че им е първо
Така че ако едни могат и 10 такива деца да изгледат, други и от едно вечер са ето така
и то не е само защото едните се шашкат а другите не

всеки сам си решава какво да прави и тук пишем за да споделяме тревоги и проблеми. Както споделих, нищо че ми е второ, в кърменето съм новак. И има неща с които тъй като не съм се сблъсквала не знам дали е нормално да се случват или не и затова споделям.
И аз бях в ситуация в която направо ми се ревеше от болка от нервно сучене и опъване. Не мисля че е само до спокойствието на майката, аз съм много спокойна и не се шашкам. Зависи си и от темперамента на бебето вече писах по горе за това. Така че не мерете със своя си метър и другите. Никой не е на мястото на другия и не знае какво му е.
Тук сме за да се подкрепяме и да си помагаме, а не да се мерим коя е по по най.
Препоръчани теми