Тема Незабравима 206

.....
Добре дошла! Много ми е приятно да те чета! Твоите постове са част от цветовете на дъгата,както написа по-рано Златна рибка! И когато липсва този цвят, нещо куца в цялата дъга!
Нищо не си пропуснала, защото не са дали Мелда като бебе!
 Но виж с прошките  нещо се объркахме! Според мен прошката понякога може  да  си е едно временно затишие! Гасиш огън, но жаравата си тлее! И винаги може да се разпали отново! Но чакаш време да мине и да забравиш!
И тя си е един доброволен акт! Има неща, които
можеш да простиш и неща, които не можеш! Та тук не става въпрос за обикновено извинение, за казани тежки думи или нещо подобно, а за сложна и преплетена история.  Не забравяй, че в нея няма невинни! Всеки си носи кръста! И Мелда е преди всичко една нещастна жена! И затова си има първопричина!  И ако преброим труповете най-потърпевша е Мелда! Еда с този мъж до себе си и с Ямур не е нещастна!  И за капак на всичко най-пострадалата  е длъжна да даде прошка, все едно нищо не е било!. Иначе излиза злобна и отмъстителна! Дайте други подобни примери за това! Щото тоя филм не съм го гледала никъде! И светиците току-така не прощават!
Мелда не може и не иска да прости! Характер, манталитет, разбирания! Нейно право! Вече нищо не може да бъде по-старому! Факт! Събира си нещата и заминава! Слага точката! Достойна постъпка! Вярна на себе си! Такава, каквато я познаваме! Другият случай е да бъде лицемерна и ежедневно да подтиска болката и гнева в себе си при вида на Еда, Харун и Ямур! В този случай какви извинения, какви прошки сънуваме!
И ако  беше простила, какво ще промени това! Мелда знае, че Еда иска за себе си тази прошка! А не, че я заслужава! И самата Еда  знае това! И затова се самообвинява!
Аз обаче се чудя защо Еда иска прошка! Според форума от добрина и наивност!
Според мен след всичко случило се това е постъпка ни в клин, ни в ръкав! Както много други!

Златна рибке, много хубав клип на фона на Орлин Горанов,Тоника и Иля Велчев.
Благодаря за поздрава!

Добри, лоши - всички май станаха жертви на избора, който сами си направиха. Всеки си избра пътя и никой не й е крив на Мелда, че реши да тръгне по път без изход. И сега, като стигна до края на този път, се затръшка, че тя е жертвата. Еда избра друг път, осеян с много премеждия, сълзи, страдания, но пък водещ до магистралата на щастието. Проблема на Мелда не е дали трябваше да прощава за стореното й, а че не трябваше с лъжи, измами и коварство да се опитва да върне нещо, което никога не й принадлежало. Много по-достойно е да мразиш някого честно и открито, пък бил той и собствената ти сестра, отколкото да се преструваш, че си простил и  забравил, продължавайки да твориш подлости. Аз поне така ги разбирам нещата.

Добри, лоши - всички май станаха жертви на избора, който сами си направиха. Всеки си избра пътя и никой не й е крив на Мелда, че реши да тръгне по път без изход. И сега, като стигна до края на този път, се затръшка, че тя е жертвата. Еда избра друг път, осеян с много премеждия, сълзи, страдания, но пък водещ до магистралата на щастието. Проблема на Мелда не е дали трябваше да прощава за стореното й, а че не трябваше с лъжи, измами и коварство да се опитва да върне нещо, което никога не й принадлежало. Много по-достойно е да мразиш някого честно и открито, пък бил той и собствената ти сестра, отколкото да се преструваш, че си простил и  забравил, продължавайки да твориш подлости. Аз поне така ги разбирам нещата.

Добри, лоши - всички май станаха жертви на избора, който сами си направиха. Всеки си избра пътя и никой не й е крив на Мелда, че реши да тръгне по път без изход. И сега, като стигна до края на този път, се затръшка, че тя е жертвата. Еда избра друг път, осеян с много премеждия, сълзи, страдания, но пък водещ до магистралата на щастието. Проблема на Мелда не е дали трябваше да прощава за стореното й, а че не трябваше с лъжи, измами и коварство да се опитва да върне нещо, което никога не й принадлежало. Много по-достойно е да мразиш някого честно и открито, пък бил той и собствената ти сестра, отколкото да се преструваш, че си простил и  забравил, продължавайки да твориш подлости. Аз поне така ги разбирам нещата.

В контекста на филма и на последния епизод:Еда не иска толкова прошка, колкото да забравят! Това е невъзможно, затова и пътищата им се разделят.С по-благосклонен поглед, може да се каже, че Мелда ги остави на щастието им и потъна в самотата. Което си е жертва само по себе си.Баба Джемил беше попитал Харун как ще живеят с незабравимия спомен от всичката мъка, причинена от любовта им? Е, с Яамур и малък Харун няма да им е трудно.

Именно! И затова пиша, че тя постъпва достойно! И Еда нищо не е избрала и нищо не е направила! Ако не беше Харун до нея, щеше да мине покрай магистралата на щастието!

Именно! И затова пиша, че тя постъпва достойно! И Еда нищо не е избрала и нищо не е направила! Ако не беше Харун до нея, щеше да мине покрай магистралата на щастието!

Напротив, Еда избра подсъзнателно Харун, избра да има дете от него и не се поколеба.Това е нейният късмет. Тя изпи цялата горчивина от негативите на семейство Арсланлъ.

Каламитси,наред със сериозността,с която те репликирам,винаги успяваш и да ме развеселиш-ако го нямаше Харун,нямаше да гледаме този филм.А до Еда винаги ще има някой.....

.....

Златна рибке,
според мен жертва е,когато се откажеш от нещо,което можеш да имаш,или което е твое-в този смисъл не виждам каква жертва направи Мелда?
А най-голямата мъка преживяха Харун и Еда,когато всички се опитваха да ги разделят-другите сами си я причиниха.

ееее! Признай си! арас или Толга нямаше да те кефят толкова!