Тема Незабравима 206

В джоба на панталона......ще пробва Еда за колко време ще я намери.

Диди ,благодаря за пояснението
Бях се притеснила .....защо не виждам този момент
Явно Бату го вика по име........и хоп във влака.Крие се .....и го предизвиква на гоненица.
Обича да води и диктува правилата.....иска да измори жертвата си и после.....хоп с един скок да я ликвидира.Само че .....ще видим кой.....кого.
Така се нахъсва и озлобява допълнително.Ммого е агресивен и кръвожаден

Те не са влюбени само професионализъм е  от най-висока класа 

Ако ми позволите да вмъкна  към този сценарий нещо от този характер;
Харун, моля те ставай вече! Знаеш, че Ямур всичко е уредила, посрещнала  е братята , сестрите и племенниците си за тържеството ни, а  ти още не си се облякъл. Нали не си забравил скъпи, че днес е нашата сватба и смятам да присъстваш.
ржестнвото ни

Какви дълги пръсти има Серхан ....... И както е поставил ръката си, то от камък да е Йозлем, ще почувства нещо .....  
а че са професионалисти спор няма  

Пардон!
Аз вече бъркам Серхан с Харун!
Ама това е защото и двамата са "професори"

ОПАСНИ СТЕ!
Един малък поздрав от мен.Много въпроси си поставяме за Незабравима, но истината е тази, че този свят е нежен за двама, този свят е тесен за сам...

http://www.youtube.com/user/catgigi52?feature=mhee#p/c/5/Fs_E1c6YX0M

Добре дошла! Много ми е приятно да те чета! Твоите постове са част от цветовете на дъгата,както написа по-рано Златна рибка! И когато липсва този цвят, нещо куца в цялата дъга!
Нищо не си пропуснала, защото не са дали Мелда като бебе!
 Но виж с прошките  нещо се объркахме! Според мен прошката понякога може  да  си е едно временно затишие! Гасиш огън, но жаравата си тлее! И винаги може да се разпали отново! Но чакаш време да мине и да забравиш!
И тя си е един доброволен акт! Има неща, които
можеш да простиш и неща, които не можеш! Та тук не става въпрос за обикновено извинение, за казани тежки думи или нещо подобно, а за сложна и преплетена история.  Не забравяй, че в нея няма невинни! Всеки си носи кръста! И Мелда е преди всичко една нещастна жена! И затова си има първопричина!  И ако преброим труповете най-потърпевша е Мелда! Еда с този мъж до себе си и с Ямур не е нещастна!  И за капак на всичко най-пострадалата  е длъжна да даде прошка, все едно нищо не е било!. Иначе излиза злобна и отмъстителна! Дайте други подобни примери за това! Щото тоя филм не съм го гледала никъде! И светиците току-така не прощават!
Мелда не може и не иска да прости! Характер, манталитет, разбирания! Нейно право! Вече нищо не може да бъде по-старому! Факт! Събира си нещата и заминава! Слага точката! Достойна постъпка! Вярна на себе си! Такава, каквато я познаваме! Другият случай е да бъде лицемерна и ежедневно да подтиска болката и гнева в себе си при вида на Еда, Харун и Ямур! В този случай какви извинения, какви прошки сънуваме!
И ако  беше простила, какво ще промени това! Мелда знае, че Еда иска за себе си тази прошка! А не, че я заслужава! И самата Еда  знае това! И затова се самообвинява!
Аз обаче се чудя защо Еда иска прошка! Според форума от добрина и наивност!
Според мен след всичко случило се това е постъпка ни в клин, ни в ръкав! Както много други!

ПОРЕДНА ЦЕЛУВКА

Халката нейде......Серхо е затрил
Или нарочно ....някъде е скрита
Йозлем..... с прегръдка е покрил
Целува я..... и гушка до насита

Не може той ....от нея да се отлепи
Усмихнати.....отново репетират
Тренират тази сцена....без да спират
И баламосват ни......че хич не си отиват

Ееее    хей.Къде ни мятате в пета глуха
Там..... дето няма никаква пролука
Детайлно..... всеки ход .....следим
И радостни.........целувките броим
 

Опасно неуморна си.

Едно стихче от мен  


        Само ти...

Без теб се отказах да живея-
загубила мечти и надежда,
дори не намерих смисъл да тлея,
по път, който никъде не отвежда...

Когато ти не си до мене-
не чувствам дори своето тяло,
душата ми се мъчи пуста и сломена-
сякаш времето внезапно е спряло...

Без теб, небето не е синьо...
Светът прилича на пустиня,
като сянка самотна и безплътна съм
и се лутам в безкраен кошмарен сън...

Без теб сърцето ми гори...
Всяка глътка въздух ме боли...
Не мога без любовта ти да оцелея,
не искам да съществувам без нея...

Само ти си важен, любими,
единствено ти ми даваш сили-
да се боря, напред да продължавам,
предизвикателствата да побеждавам...

В прегръдките ти съм щастлива...
Усетих те до мен и отново съм жива...
Обичам те и завинаги съм само твоя...
Любов моя...Сърце мое...Всичко мое...

Златна рибке 
Прекрсна творба си създала.Ако те има ........и ако те няма .........Каква огромна разлика .....като пропаст между тези две определения.
Колко е красиво ....когато обичта съществува .Дава топлина и светлина.....и криле скоито можеш да летиш........и да изживеещ щастието си на мах.

   

Лека нощ и от мен .До скоро  

Добри, лоши - всички май станаха жертви на избора, който сами си направиха. Всеки си избра пътя и никой не й е крив на Мелда, че реши да тръгне по път без изход. И сега, като стигна до края на този път, се затръшка, че тя е жертвата. Еда избра друг път, осеян с много премеждия, сълзи, страдания, но пък водещ до магистралата на щастието. Проблема на Мелда не е дали трябваше да прощава за стореното й, а че не трябваше с лъжи, измами и коварство да се опитва да върне нещо, което никога не й принадлежало. Много по-достойно е да мразиш някого честно и открито, пък бил той и собствената ти сестра, отколкото да се преструваш, че си простил и  забравил, продължавайки да твориш подлости. Аз поне така ги разбирам нещата.