


Четях ви и си мислех какво ли е да си на нейно място?

Благородно е от ваша страна да се опитвате да търсите положителното в нея и да й приписвате качества като достойнство и т.н., но си признайте с ръка на сърце, че и вашето е от съжаление - "на умряло куче, нож не се вади" / в нейния случай сама си го извади ножа/. И Еда така постъпи - от съжаление! Е, това сигурно боли много!
Та, от камбанарията на Менделинка - ами я си представете как се чувства - озлобена, нещастна, отритната, самотна! Дали, според вас й се гледа любовта и щастието на сестра й и на бившия й мъж, а?
Исканата прошка от Меца имаше за цел само и единствено да накара Еда да се чувства виновна! Същото беше и като искаше Харунски да й държи ръчичката, докато я гледа как умира, за да се буди от кошмари до края на живота си, а не да я спасява!
И какво получава насреща - състрадание, обич и прошка! Е, как се понася такова нещо! Ако й бяха ядосани, ако я бяха зарязали, ако бяха се превърнали в нейни врагове, тогава тя щеше да е жертва и най-вече нямаше само тя да е пропита от омраза и гняв - тоест и те щяха да са като нея! И тя щеше гордо да носи омразата си като знаме и другите щяха пак да са й виновни! А те не й оставиха никакъв шанс да оневини себе си! Остана си жива, виновна, сама и никому ненужна!
С други думи - напълно заслужен и справедлив край за Мелда!







