48-ма Канадска Празнична и Лятна

Аз кърмих бебе на 3 месеца по време на медицинските. Нахраних го точно преди рентгена, следващата порция я изцедих и изхвърлих и после вече пак давах. Също имах малко изцедено количество от преди рентгена, което дадох на мястото на изхвърлената порция.

Изследването представлява общ преглед, кръв, урина и рентген на белия дроб (това не включва децата).

Благодаря ти много, Софи! И аз така ще направя.

Привет Дами!

Пиша от родна земя.... след дълъг полет, исках да кажа, че мина вече и сме пълен пакет барабар с багажа

Всичко мина добре, Виктор се държа повече от похвално за 4 годишен. Само с 4 часа сън, накрая беше много уморен. Полетът до Амстердам мина страшно бързо и неусетно. От Амстердам до Париж имаше един мъж до нас, който още на секундата промърмори на стюардесата ако имало свободно място да го преместели. За негов "късмет" беше пълен полетът, а Леа му доразказа играта като от 45 минутен полет, 40 минути му рева 
Париж... ах, какво да разкажа за Париж.... накратко, потвърди ми се че не ми е от любимите страни и небих отишла там... дори и на туризъм. Първо, че не искаха да ми свалят количката на летището.... небило това политиката на това летище. Като се развиках, само това ми трябваше. Имах 4.5 часа престой и след 40 минутно реване, хич не ми беше алтернатива да я мъкна на ръце. Да видиш, как ми я дадоха веднага. Но една нахална парижанка (работеща на летището) беше много убедена, че трябвало да си чекирам количката преди полетът до София. Кипна ми. Питах на гишето на Аър Франсе и да видиш, как хич небило проблем. Знам, че на Ванкувър ми чекираха всичко, барабр с количката, до София. Хей, човек трябва да си знае нещата, че да не го мотат нахални французи. После Виктор ми изгуби портофейла от чантата (подаваше ми я на самолета и е паднал там). След като минах секюритито, ме викат по име и се оказа, че трябва да се върна назад и да ида чаааааак в другият край на терминала да си взема портмонето. Взех го и трябваше да минавам секюрити наново..... Резултата е мускулна треска. Свърши се! Сега съм на родна земя и вече се климатизираме. Да кажа, че е 28 градуса, а за събота го дават 34. Ех, лято

Ще пиша с нова информация и впечатления от Софийските потайности скоро 

Дензъл, добре престигнала на родна земя. Евала ти правя с две деца да пътуваш до България аз с едно не се наемам, браво направо си героиня.Как се отразява промяната в часовете на децата?
Ох, представям си колко ти е готино сега сред близки които са ви чакали с нетърпение да видят малката сладуранка, ще има кой да ти помага сега а ти да си починеш малко. Ако ходиш до морето да се цопнеш и за всички нас които ще се пържим тук това лято. Ще чакаме тия дни да пишеш да кажеш впечатления от родината.

Привет и от мен. поздрави от морето. Още не съм го видяла 
Нашите полети минаха много добре. Вики спа през почти цялото време. Не искаше да пие вода на излитане и кацане, но и не мрънкаше от уши. Напротив радваше се на шума на двигателите.


п.с. Не ми е хубаво тук искам да си ходя, Културен шок  - голям. Магазини  - ужас като обслужване и цени. Тротоари  - няма.

Уф, момичета колкото съм стресирана от мислене за нашето пътуване, сега ме достресирахте напълно - а напоследък нещо ме тресе хормона, тъй че и малко ми трябва   
Дензъл, как не искаха да ти дадат количката в Париж? Нали на гейта се дава и взима количката, а не с багажа?  Браво на Виктор, че е бил послушно дете - аз просто не знам моят Тарик как ще се държи, направо не ми се мисли 
Ароганс - знам как се чувстваш, радвай се на близките си и не обръщай толкова внимание на обстановката - след 1-2 дена ще се почувстваш по-добре 

denzul, много се радвам, че сте пристигнали благополучно и ви пожелавам много радости и положителни емоции на родна земя 
Ще чакам с нетърпение да пишеш. Да се топнеш и от нас в морето и да посетиш така също и културните мероприятия в София-има какво да се види.

Галче, по твоя въпрос с болниците аз малко поразпитах тука. Миналата седмица бях на консултация да се видя с гинеколога, който ще ме изражда. Оказва се, че те са група от гинеколози и при който се падна на смяна. Първо, като отидох сестрата ми каза да се изпишкам в една чашка и с една пипета и цветни листчета мери за някакви отклонения в урината(предполагам бактерии). Каза че всичко е Ок. После мерих кг и после ме заведоха в една стая, където продължи с дежурните въпроси-националност, работа, проблеми по време на бременност, след това мери тоновете на бебето, мери обиколката на корема и накрая опипа корема, също така и кръвно налягане. Отне около 20 минути. До тук нищо ново със сестрата на моята фамилна докторка. После дойде гинеколожката и с нея прекарах още половин час. Тъй като аз съм раждала секцио и след първото ми раждане се разбъркват хормоните ми на ниво стрес и после ме удари в  имунната система, затова сега ме следят изкъсо и ме приемат толкова рано в болницата. Иначе сградата, където бях на преглед е отделна с тази за ражданията! Гинеколожката ми подрепя решението за нормално раждане и каза, че рискът да се разкъса матката бил 1:200. Гинеколожката се интересуваше от това как съм се чувствала психологически след първото ми раждане и всичко си записваше. Каза, че тука е абсурдно и забранено да ти скачат по корема. Спомена, че всяка бременна жена с някакъв проблем отива директно в отделението за гинекология и акушерство след 20 гс. ,а преди 20 г.с. в спешното. Също ми каза, че жени с напълно нормална предишна бременност, вагинално раждане не се трансферират към гинеколог, а направо за раждане. Имало изключения, ако имало свободни гинеколози, но каза, че за момента приемат само проблемни бременности(или с предишни проблеми), защото са страшно заети. В момента в Калгари имало по 600 раждания на седмица за болница и едвам смогвали.
Единствената разлика, която намерих с предишните ми визити при моята фемили е, че гинеколожката не бързаше да ме претупа(но видях, че носеше пейджър) и беше много внимателна. Явно е до доктор. 
Дано съм била полезна   

Гери, много ти благодаря за подробната информация. Аз самата по повод на неприятен инцидент преди 2 дни имах възможност да се запозная вече с процедурата по приемане на бременни жени след 20г.с. направо в родилното. И по време на тази визита дори се запознах и се сдобих с координатите на един гинеколог, който си има самостоятелна практика и работи и в болницата, където отидохме. Като разбра, че досега са ме следели в уолк-ин клиника, ми казаха, че може да ме приеме и да се обадя в офиса им за подробностите.

Дензъл хубаво е че знаеш къде какво да искаш щото иначе наистина си е голяма мизерия - браво на Виктор че е слушал - голям помощник е бил.

Ароганс дишай дълбоко - като стигнеш до плажа ще се наместят нещата.

TariliMom споко децата явно усещат кога трябва да слушат и Тарик ще е добричък по пътя. Всичко ще е наред и наистина се правят на луди и не искат да дават количките - въпрос на късмет е.

Галче важното е че с бебо сте добре и че вече си наясно и с болницата успех с доктора.

Галче, надявам се ти и бебчето да сте добре.     Аз имам само вечер стягане на корема и отвреме на време ме придърпва операцията..ама май ще трябва да свиквам с тия неразположения. Иначе ако не пия поне по 2 литра течности на ден и почва да ме боли ниско в ляво, дебелото черво(имам проблеми при изхождането). Ти продължваш ли да пиеш фолиева киселина или витамини? Аз от известно време ги спрях, защото нали повръщах и ми се гадеше..ама сега се чудя дали пак да не започна да ги взимам Иначе с кг-те засега съм качила 2 кг, ама съм в 18 седмица.  Мои познати не могат да забележат, че съм бременна освен в случаите, когато съм с прилепнали дрехи.  Повръщенето спря, но гаденето остава понякога, но доста често вечер ми е студено. Не мога да спя по гръб, само редувам страните. С тази бременност усещам бебето по-интензивно, но ритници засега -не. ..само от време на време мърдане...но понякога с дни не усещам нищо. С първата ми бременност усетих бебето чак след 28 г.с. Нямам особен апетит за бременни. Продължава да не ми се яде месо-опитвам се да ям риба, ядки и плодове. Зелена салата и лук и разни манджи не мога да понасям миризмити

Gerii, мисля, че сме добре с бебчо, благодаря
Аз стигнах вече до фазата, където целият ми корем се движи насам-натам. Може и аз да съм забравила как е било с предната бременност, но определено ми се струва, че това бебче е доста по-активно. Да си го кажем направо, изобщо не се спира, ни денем, ни нощем, но аз му се радвам де
Пия витамини, защото съм склонна към нисък хемоглобин, а нямам добър поглед за показателите на кръвната ми картина. Но засега пия три дни седмично. Фолиева к-на не пия допълнително, защото има във витамините.
Дано да ти премине по-бързо периода с гаденето. При мен почти нямаше такъв и не съм повръщала. Аз си позволявам да спя по гръб, но после доста ми се схваща кръста като стана. Иначе и аз повече настрани спя.
Аз си ям всичко, и с тази и с предната бременност не ми се е дояждало нещо определено и не съм променяла хранителния си режим

Аз да попитам монреалските мами. Ние се каним да дойдем към Монреал по някое време през юли, вероятно за два дни. Има ли нещо интересно през юли месец, заради което да определим точна дата
И още нещо, ще ми се разгледаме по-големите бебешки магазини. Можете ли да ми дадете ориентир къде има голямо разнообразие на разумни цени

Галче, радвам се, че сте добре!  

Дензъл и ароганс, желая ви чудесно настроение и прекрасни емоции на БГ зeмя!  

Все се каня да пиша за нашата ваканция в Бг и все не ми остава време, а и исках да ви изчета от предната тема. Много интересна дискусия на тема БГ-Канада има в 47ма тема, но много тежки и дълги постове без абзаци и нови редове, та доста трудно ми върви четенето!  

Та за нашата ваканция....
На отиване Мишел не спа цели 16 часа - от момента, в който я събудих от следобедния й сън, за да тръгваме към летището, до момента, в който не седна в карсиита в колата на баща ми. Стоя си мирно и кротко детето в ръцете ми, опита се да заспива на 3 пъти, но съседното дете на презокеанския полет плака доста и тя така и не заспа. Пътувахме с jet airways и съм много, много доволна от всичко. Просто и на отиване, и на връщане бяха перфектни. Връзката беше 1 час на отиване и 2 часа на връщане, но дори с Мишел не ми бяха нужни повече от 20ина мин. Не ползвах количка, а я носих в кенгуру.     На връщане Мишел спа и в двата самолета, но нямаше шумови дразнители!   Седалките на БГ еър ми се сториха като детски чинове след презокеанския самолет и нямаше достатъчно място за мен, детето, бебешката чанта и кенгуруто, за които пък нямаше място над главите ни. Самолетът беше пълен и то с много шумни хора, все българи.  

Прекарахме чудесно с роднини и приятели. Имахме прекрасно време. В началото (около Великден беше хладничко и дъждовно), но като цяло не ни валяха много дъждове (а когато валяха, Мишел беше единствената, която играеше в локвите) нито пък ни беше жега (само няколко дни в края на престоя). Аз жега не понасям и точно затова избрахме да пътуваме в периода Април - Юни.

Имаше 2 много горещи дни и това ми припомни колко тежък се чувства въздухът в БГ през лятото. Такова нещо тук не съм изпитвала за 4те години. Като че въздухът те натиска и главата ми щеше да се пръсне. Мръсен въздух с жега е ужасна комбинация особено за моята мигрена!  

София не можах да я позная.  Толкова много нови и лъскави сгради, движението е облекчено. Има автобусна лента по основните пътни артерии и няма задръствания. Метрото поема огромна част от пътуващите и автобусите изобщо не са пълни. Старички са си колите на градския транспорт, но определено се возиш (за 1 лев) по-бързо и удобно от преди и при това с дете и детска количка, а на два пъти и с куфар.

Такситата - на ужасно мръсни коли попаднах. Миришещи на цигари и никак не евтини, при това се случваше да возят по-бавно от автобуса, заради автобусната лента, за която писах. Шофьорите не бързат да помагат с количката и багажа и през цялото време говорят за тяхните си проблеми.

Проблеми с тротоарите и аз имах особено по маршрута от баща ми до свекър ми, който изминавахме 20 дни. За центъра на Ямбол се отнася, където на дърветата са им изскочили корените и са надигнали и напукали тротоара до невъзможност да се върви по него. Подобен проблем имаше и в Стара Загора, и в Плевен. В София по тротоарите са паркитани коли, та и там не можеше много да се бута спокойно количка. Не на всички подлези има рампа за колички, а където има са така направени, че колелата на моята количка не влизаха и навякъде съм я носила на ръце. Няколко пъти дори ме питаха изумени граждани защо не ползвам рампата  и ме подминаваха без да чакат отговор.  

Иначе хората  ми се сториха ведри и усмихнати. Обслужването по банки, магазини и институции като че се е променило в добра посока. Дори при не до там приятните ми срещи с Гранична полиция срещнах разбиране и съдействие. Друг е въпросът, че законите и те не си ги знаят или всеки си ги тълкува както си иска.  

Посетихме София, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Плевен, Ловеч, Троян, ходихме на село. Минахме 2500 км и Мишел има вече туристическа книжка и събира в нея печати!  

В магазините ми се видя доста евтино, особено храната! И качеството ми се иска да вярвам, че е добро. Кисело мляко обаче не можах да си харесам макар че опитах десетки видове (различни в различните краища на БГ)  . Стори ми се обаче, че всичко е много солено и много сладко и то не само в магазина, а като навици за готвене (а ние гостувахме на много трапези).  

Две са нещата, за които съм с много лоши впечатления.
1.Шофирането по пътъщата, което дори не знам как да коментирам и
2. Децата, които са ужасно невъзпитани и много груби плюс родителското нехайство по темата. Дано не обидя някого, но изказвам лично мнение на база на лични срещи. Срещнахме се с повече от 40тина деца на различни възрасти и за себе си знам, че това ми е достатъчна представителна извадка да си направя горните изводи. Това е и една дълга тема, по която лично аз много разсъждавах и ми се иска някои неща да сподея с вас и да чуя и вие какво мислите и дали повредата не е в моя телевизор, но я оставям за по-натам!  

Сигурно пропускам нещо и като се присетя пак ще пиша, но последно сега да кажа, че много хора са понапълнели (от тези които познавам), а по улиците също се виждат доста пълнички - и деца, и големи!    Като че ли са на изчезване анорексичните кльощавелки от преди 5-6 години!

Дано не досадих с дългите писания, но поне се постарах да е на абзаци!  

denzul , радвам се, че сте пристигнали благополучно. Да си призная, мислех те, как ще се оправиш. Аз съм от тези дето не биха се навили да тръгнат с малко дете/деца по самолети с прекачвания и т.н. Виж като порасне малко и Марти, може и да се навия, но пък си имам и за тогава причина да сме заедно цялото семейство. Ще видим, де.
Чакам с нетърпение да разкажеш как е там, през твоя поглед.

Jennie, много ми беше интересен разказа ти и ще се радвам да споделиш подробности за възпитанието на децата там. Аз също чувам разни неща по темата, но не съм сигурна дали сега е по-зле от преди. В смисъл, че и ние като бяхме деца си имаше обиждания, лошо държане, употреба на разни думи и изрази, като че ли въпреки всичко не сме обръщали внимание на това. Чудя се дали поради обкръжението тук сме забравили как е в България или има нещо друго. На брат ми компанията помня, че си говореха на "копеле" м/у приятели или не, и какви ли не други неща, като че ли думите се изстрелват без да се замисля нито казалия ги, нито пък човека, за които се отнасят. Не казвам, че това е добре, де. Мисълта ми е, има ли нещо което да те кара, че децата и родителите са се променили към по-лошо или както се казва ние сега сме "прогледнали" за тези неща и затова сме започнали да ги виждаме, а те винаги са си били така.

Jennie, мерси за споделените настрояния  Няма идеално място, всеки има различни нагласи и се чувства най-добре там където съвпадат неговите интереси и възгледи за живота. 
До нас има училище на джуниор хай и там употребяват думите: "фък" и други, които не искам да спомена. А нашия квартал се води за елитен и училището е ново. Вчера ми се наложи да пътувам с нашето метро и там се нагледах на невъзпитани младежи, слагащи си краката по седалките, обсъждаха едно момиче с къса пола и я подвикваха като слезе от спирката, пиеха разни екстази и така. Метрото беше мръсно и надраскано. Аз спец. не се чувствах сигурна в това метро-друга тема на разговор. Тука нашето съседче на 5 години канадче убива с камъни и много злоба малките мравки и буболечки..и моят син оня ден се върна разплакан и ме пита защо децата са лоши?
Докато чакахме днес учил. автобус на спирката, момиченце(канадче) на 7 годинки се хвалеше на спирката колко пари и струвала новата чанта и новите обувки и от колко скъп магазин и ги купили...абе не знам като цяло целия свят върви в недобра посока..не мисля, че нещата са зле само в Бг...лошо е, че нашите децата са част от този  коварен живот.

Ами, разни хора, разни идеали бих казала аз.
Просто на нас като родители се пада нелеката задача да възпитаме добри хора .

Я пък аз да ви кажа нещо хубаво. В нашата детска градина засаждаха наскоро зеленчуци. И днес Диди се върна с торбичка с пресен лук и репички за салатка