И майка ми, и леля ми са се върнали да бачкат в родния си град. Не са изобщо изключение. Ставайки степендиант на дадено предприятие си бил длъжен да идеш да работиш в него след завършването си. Те ти начин, сигурно е имало и други.
- Публикувана: 12 юни 2011, 01:29 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2020, 14:15 ч.
Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?
И майка ми, и леля ми са се върнали да бачкат в родния си град. Не са изобщо изключение. Ставайки степендиант на дадено предприятие си бил длъжен да идеш да работиш в него след завършването си. Те ти начин, сигурно е имало и други.
Не пишеш коя година е било и какво са следвали. Няма начин студент по медицина да стане стипендиант на дадено предприятие. Не познавам такъв. Имаше така наречения рабфак. Работеха две години в производството и отиваха да учат каквото поискат. Много не приети с нормален конкурс - изпити по биология и химия + оценки пт диплома за среднокоито държаха да учат медицина влизаха по този начин. Другото беше да учат в чужбина 2 години и да се прехвърлят в България, но не от всякъде ставаше.
И да е имало начин, не е бил достъпен за всеки.
Ставането на стипендиант на предприятие в началото е било главно за производства с нужда от кадри, но впоследствие е станало изцяло връзкарска работа. Даже и в началото на 90те го имаше - обикновено роднини и близки на администрацията сключваха такъв договор, вземаха си стипендия от предприятието, независимо от успеха, накрая им издаваха служебна бележка, че няма свободен щат и отношенията приключват поживо-поздраво. В някои специалности даже имаше специални квоти за такива стипендианти.
За лекарите не е имало толкова лесно откачане от разпределението - познат с родители на много високо държавно ниво, с влияние, женен - разпределен в Бургаска област, в момента не си спомням кой точно малък град. Жена му - още студентка, не могла да замине с него, всяка събота и неделя - на автобуса, за да се видят.
Моите родители и двамата са от села в Северна България. Във Варна баща ми завършва Военнморското, а майка ми Икономика. Женят се и заминават за Русе, където баща ми работи в Корабостроителния завод за 2-3 години. Майка ми решила, че иска да живее задължително в София и баща ми както и до днес се съобразил с нея и става военен. Дават им в София апартамент в Младост 2 и то самостоятелен двустаен - тогава съм се родила аз.
Наши приятели живееха в Младост 2 в двустаен апартамент като нашия, но 2 семейства с по 2 деца. Жените се редуваха да готвят през ден за всички. Нашата позната леля Фани за по-удобно правеше салатата в един леген, да има за всички.
Наши приятели живееха в Младост 2 в двустаен апартамент като нашия, но 2 семейства с по 2 деца. Жените се редуваха да готвят през ден за всички. Нашата позната леля Фани за по-удобно правеше салатата в един леген, да има за всички.
Били са разпределяни, но ако се оженят, разпределението е отпадало. Майка ми е била разпределена в Кърджалийско, но се е омъжила за баща ми и не е заминала по разпределение.
Не само връзките, баба ми и дядо ми са били съвсем обикновени работници, на всичкото отгоре занимаващи се с частен бизнес. В досието на майка ми от онова време е пишело, че дядо ми не е много надежден и е бил със склонност към забогатяване. Ама на, намерили са начин, стипендия (съвсем класически пример, познавам бая народ завърнал се по родните места така) и са се върнали където са родени. Баща ми е бил забит в някакво село до морето, но подозирам, че е примрял от кеф от новината, та затова и не се е върнал в родния си град веднага.
Янтра, по-важното е не къде си бил забит, а отишъл ли си там. Та, разкажи какво е станало с майка ти, моля.
Янтра, по-важното е не къде си бил забит, а отишъл ли си там. Та, разкажи какво е станало с майка ти, моля.
Майка ми отива, завлича и мен и баща ми. Баща ми е пътувал всеки ден по 60км за да ходи на работа, аз съм ходела на ясла (и детска градина)в селото. След около 3 години майка ми ражда брат ми за да бъде допусната на курс за специалност!!!!!!!. След като изкарва курса, издържа изпита и специализира се прибира в родния си град Габрово.
Аз имам доста смътни спомени от селото, като сме се махнали съм била почти на 4.
Аз имам доста смътни спомени от селото, като сме се махнали съм била почти на 4.
Лелите ми са пловдивчанки, учили са в Пловдив. Голямата завършила медицина и въпреки отличния успех, била разпределена в Преслав. Изкарала 5те години разпределение там и се надявала да си намери работа в Плодив, но едва намерила в Брезово. Чак след още 6г. успяла да намери място в пловдивска болница и да започне специализация.
Малката е учител по математика и физика, разпределили я в Разград, изкарала 5г. там, после 3 във вечерна гимназия в Пазарджик (този период го помня, прибираше се с нощен влак и през зимата татко или дядо ходеха да я чакат на гарата или оставаше да спи при приятелка). После смени ресора, пак пътуваше до Пазарджик, но поне беше в редовна смяна. Едва към 40те намери смислена работа в Пловдив.
Малката е учител по математика и физика, разпределили я в Разград, изкарала 5г. там, после 3 във вечерна гимназия в Пазарджик (този период го помня, прибираше се с нощен влак и през зимата татко или дядо ходеха да я чакат на гарата или оставаше да спи при приятелка). После смени ресора, пак пътуваше до Пазарджик, но поне беше в редовна смяна. Едва към 40те намери смислена работа в Пловдив.
...дядо ми не е много надежден и е бил със склонност към забогатяване...
Едва ли някога ще спре да ме изумява простотията в онзи строй!