We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

Злата, не пазиш ли списъците... да ги разгледаме...

плеймейтка ок, значи аз не съм разбрала...

ама имена... снимки (николета лозанова? златка?   )

дайте клюкарски сайтове насам

ИНЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

прекрасно... направо ми се доходи в Каркасон



[/color][/b]

Благодаря за посрещането!  Явно съм Градинарка - Сам наистина ми е любимец, но съм едва на втори сезон, епизод 10. Много е романтичен и добър засега, не знам в следващите сезони какъв ще стане демончо или друго, но дано запазят и романтиката

Стела,
гледай и ще видиш....


демончо звучи толкова романтично сладко
 

Бела, разрових се по старите теми и си намерих постовете, засягащи този наболял въпрос 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=458255.msg13776638#msg13776638
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=458255.msg13779426#msg13779426
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=458255.msg13779565#msg13779565

Стела, добре дошла и от мен, добре си се ориентирала ...  

Ако беше Мараканка (фенка на Дийн) щях да ти кажа ..."Гледай по нататък, пък после пак ще си говорим" ама найси, върла фенка на Сам/ Джаред.

Сити, Сити, къде го кри тоз талант толкова време .... Приходи ми се във Франция  

Розе, направо си те представих с тез големи очи как я гледаш без да отделяш поглед  , и мъничко ти завиждам за всичките тез "срещи". Ако някой ден дойда в София, ще се кача на въпросната тролейна линия, от първа до последна спирка, с пакетче пуканки ...

Здрасти и от мен, Стела, добре дошла в Градината - мммного обичам ултраси .

Поздрав за набъбналия, Галче, отбор и нова загадка:


Oтносно старите гаджета на J2, предпочитанията им и евентуалните ми шансове, измислям си числото -0, пиша го на едно оранДжево самозалепващо листче и бам! на челото, ех ...

Еdit (явно тази нощ няма да се спи ): едно клипче с млад Дженсън и евентуална изгора от 'Days of our Lives' (1998), което ме развълнува дълбоко, в смисъл допи ми се неистово боза, и ми изглади 5-6 мозъчни гънки, ама от дълбоките :

Добро утро!
Импалка и аз дълбоко се развълнувах на тая сцена, дето си я пуснала  . То не бе романтика, то не бе чудо! Обаче ако трябва да съм честна на секундата бих се сменила с тая повлекана, всякак си ми харесва Дженсън, даже и като мамин-сладък-зализан. То ако аз бях на мястото на тая нямаше да остане зализан дълго, въднъг щях да му разроша косата  и нямаше да го гледам така кравешки и да го държа за ръчичка 

Злата, благодаря за линковете, напарвих набързо проучване

значи засега

сме го докарали до

за Джаред

Сандра






и Джен





има слухове и за двете му партньорки от "Момичетата Гилмор", но май не са истина, защото са само в някакви съвсем измислени сайтове

Алексис (обожавам я!!!!)


и Ариел



за Дженсън обаче списъкът е като списък с желания за Дядо Коледа

Лиса (нямам идея каква е)





Рийба Джоел (или както там се произнася) някаква моделка. Тук интересното е, че пише, че тя години по-късно е имала вземане-даване с татко Джон (Джефри Дийн Морган) ах, не я е срам!!!





Лий Ан




Сара Картър (само слух) участват заедно по едно и също време като гостуващи актьори в "Смолвил"



Ашли Скот (и за нея не е потвърдено и нямат снимки заедно) Тя участва в Dark Angel, може би там е станала работата или от там е тръгнал слухът


Джесика Симпсън, въпреки че на тази снимка дали е тя, не мога да кажа





Джоана Крупа (с полски произход и избрана за най-секси модел в света. Май това е Плеймейтката)



ама как му светят очичките тук - друго си е с Плеймейтка









Таня

която участва в първи сезон в серията с Плашилото (извинете , ама от всички гостуващи мацки, точно тази ли избра????)






и накрая Данийл!!!!



и това са само тези, за които се знае ... а какво остава за флиртовете за една нощ (на третия етаж!!!!  

да, мога да цитирам милото и да кажа "Ах, палавник!"

Добро утро ... хайде на закуската и кафето и спешъл за тези копито не пият кафе 

Импалка, какъв бе тоз клип, то не е романтика, то не е бавен танц .... Съгласна съм със Златето, и аз не бих отказала, ама хич а съмна нейно място. Ще го разроша, ще го разкърша .... и ще го ...  нищо, че е млад, зелен и зализан ....
Бела, чудно си ги изнамерила. Май от на Дженсън най добрия избор е Данийл (колкото и да не мога да я дишам и бих искала да съм на нейно място  ) .... ах на кака зайчето (говоря за него, какви малки ушички има)



А Джаред .... мисля (мое мнение), че Сандра бе най подходяща (да не кажа аз) , но ...

Пристигнаха в къщата точно в осем и половина както ги беше инструктирал Боби. Никакви други подробности не знаеха. На вратата ги посрещна мъж на видима възраст около четиридесет години, с кестенява коса, светли очи и гладко избръснато лице. Представи се като Мишел. Той ги въведе в огромна трапезария, в която имаше много дълга маса и множество тапицирани с червено кадифе столове с високи облегалки. Част от столовете вече бяха заети.
- Местата ви са там – посочи Мишел и се върна обратно при вратата.
Дийн и Сам поздравиха останалите гости и се настаниха. Пред всеки от тях на масата беше оставена табелка с името и държавата, от която идваха. Докато Дийн и Сам с интерес наблюдаваха останалите ловци при тях се приближи не много висока жена със светла кожа и тъмна коса. Очите й бяха сивозелени.
- Здравейте – поздрави ги тя, поставяйки ръка на облегалката на стола на Дийн. Той веднага забеляза лакираните й във вишнево дълги нокти. – Виждам, че вие сте американците. Чудех се дали случайно познавате Боби Сингър?
Двамата автоматично кимнаха.
- Надявам се, че отсъства не защото нещо с него не е наред.
- О, Боби е много добре – каза Дийн. - Той щеше да дойде на срещата, но ние така или иначе бяхме в Европа, затова сме тук вместо него.
- Когато го видите предайте му поздрави от Яна Остер от Унгария – с тези думи тя се усмихна загадъчно и се отдалечи.
- Яна Остер – повтори името й Дийн, изпращайки с поглед отдалечаващият й се гръб, - красавица е, нали? – Очите му се оживиха и заблестяха. – Мисля да я поканя на кафе след срещата и после...
- Дийн, не ме интересува какво смяташ да правиш след това. Наистина.
Дийн остави другите си мисли за себе си, но продължи да гледа към унгарката и да облизва устни. Европейки! – каза си възторжено за кой ли път той.
Срещата започна в девет часа и продължи до четири следобед с почивка от един час, в която беше сервиран обяд. Всичко беше така организирано, че никой да не напуска къщата преди края. Най-напред Мишел като домакин приветства присъстващите и им благодари, че са дошли на срещата, а след това всеки разказа накратко за своята работа и за случаите, с които се е сблъсквал. Когато дойде ред на Сам и Дийн да говорят те споменаха за странната случка в хотела в Париж и за това, че смятат да се върнат там и да продължат с разследването. Мишел обеща да им съдейства. В края на срещата всички си размениха визитни картички и телефонни номера, а представителят на Дания подари на останалите книгата, която тъкмо беше написал – „Европейска митология – интересни факти”. Книгата беше около седемстотин страници и Сам остана просто очарован от нея.
Преди да се върнат в хотела Дийн намери Яна сред множеството и се заговори с нея. Сам стоеше отстрани и ги гледаше. Познаваше чудесно сваляческите номера на брат си и без изненада наблюдаваше, как действат върху жената. Той се замисли за Хербьорг. Беше й обещал да се чуят след срещата и вече нямаше търпение да й се обади. Искаше да използва за това спокойствието на хотелската си стая, затова беше истински облекчен, когато Дийн се върна при него.
- Готово, Сами – заяви тържествено той, - познай кой си уреди среща за вечеря! С малко повече късмет ще дискутираме европейската митология цяла нощ....
Върнаха се в хотела и Сам влезе да се къпе. Чувстваше се изтощен от срещата и имаше нужда да се освежи. С наслада протягаше ръце нагоре към хладните струйки на душа и ги оставяше да обливат тялото му. Прегръдката на водата го караше да потръпва от удоволствие след прекараните часове в онази къща.
Тъкмо се беше облякъл, когато телефонът му иззвъня. Погледна дисплея и устните му се разтеглиха в усмивка.
- Здравей, красавице – каза той, натискайки бутона за приемане на разговора, - как си?
- Проверявам дали не си ме заменил вече с някоя французойка – отвърна Хербьорг.
- Как бих могъл? Знаеш ли колко ми липсваш?
- Мога да дойда при теб, ако искаш. Ти също ми липсваш.
- Можеш ли да се телепортираш? – попита Сам. Дяволски много му се искаше тя да е при него в този момент.
- Бих могла да опитам...
На вратата се почука. Сам сви за секунда недоволно устни.
- Задръж така, Дийн иска нещо...
Той пристъпи към вратата и отвори със замах с намерението набързо да разкара брат си. Но за негова изненада на прага стоеше не той, а Хербьорг. В едната ръка държеше телефона си, а в другата куфар.
- Телепортирах се – каза му тя тихо.
За секунда Сам се отърси от изненадата, пристъпи към нея и я грабна в прегръдката си. Чувстваше как нещо в гърдите му трепери. Беше му липсвала ужасно много. Жадните му устни потърсиха нейните, за да ги срещнат в продължителна и страстна целувка. Дланите й, обхванали лицето му сякаш го изгаряха. Не се бяха виждали по-малко от седмица, а на него му се струваше, че са минали месеци.
- Какво правиш тук? – попита я той след малко, внасяйки куфара й в стаята.
- Не можех да издържам повече без теб и дойдохме.
- Дойдохте? – изненада се Сам на множественото число.
- Нали не мислиш, че Бьорн ще ме остави да отида където и да е сама? Знаеш, че му е наредено да ме пази. Не се тревожи, няма да ни безпокои никак.
Хербьорг беше права. Сам така и не видя Бьорн чак до следващата сутрин по време на закуска. Дийн не се появи, най-вероятно все още спеше, при това не самичък. Така или иначе имаха свободен ден, можеше да прави каквото си поиска. Сам ни най-малко не страдаше от липсата му. Само му се обади, за да му каже, че ще отсъства през целия ден.
- Какво ще правиш? – беше попитал брат му.
- Ще отскоча до Нарбон. Ще се върна довечера по някое време.
На въпросите на Хербьорг обаче не отговори. Каза й да си вземе бански, защото има изненада за нея, но нищо повече. По време на пътуването тя не спря да го разпитва, беше нетърпелива да разбере какво е намислил, но той мълчеше и се усмихваше загадъчно.
Спряха в покрайнините на Нарбон до голяма къща.
- Ще оставим колата тук – каза Сам, - нататък ще продължим с друг транспорт.
Този друг транспорт се оказаха два расови коня, при вида на които Хербьорг едва не припадна.
- Сам... – започна тя, но не можа да довърши.
Той я притегли към себе си и я целуна.
- Нали валкириите са ездачки? Реших, че ще ти хареса.
Рано същата сутрин Сам беше говорил с жената на рецепцията и след известно проучване тя му беше казала от къде могат да се наемат коне.
Хербьорг беше толкова въодушевена, че се метна на седлото с изящен скок още преди Сам да й беше предложил помощта си за това. Тя се наведе и прегърна шията на коня, нашепвайки нещо в ухото му. Конят затрепери, запръхтя и нетърпеливо заудря с копито по земята. В отговор тя го срита леко в хълбоците, той изцвили и се понесе напред в луд кариер. Сам набързо натовари багажа на седлото си и я последва. Тя вече приличаше на малка точка в далечината.
След няколко минути Хербьорг обърна коня и се върна обратно. Беше задъхана и със зачервено лице. Не можеше да скрие вълнението си. Скоро се успокои и двамата със Сам продължиха в лек тръс.
Той я отведе до малък залив сред скалите с тънка пясъчна ивица. Наоколо не се виждаше жив човек, но Сам искаше точно това. Напомни си да благодари на рецепционистката задето му беше казала за мястото.
Завързаха конете на сянка под едно близко дърво.
- Който стигне последен до онази скала там губи! – каза Хербьорг, смъкна дрехите си набързо и се затича към морето.
Сам се засмя. Тя беше сладка като дете. Гледаше я как настървено плува навътре без да се обръща назад. Даде й още известна преднина, след което без да бърза се съблече и я последва. Силните му ръце започнаха да загребват водата в енергичен кроул. Без да се напряга особено я настигна и задмина, стигайки пръв до скалата.
- Победих – каза й той, когато тя дойде при него, - имам право на едно желание.
- Не сме се разбирали за това- измърмори тя, прилепвайки се към него, - но нали знаеш, че бих направила всичко, което поискаш.
Сам погали лицето й.
- Искам да останем тук завинаги.
Тя го изгледа продължително. От много, много години не беше срещала мъж, който така да се разкрива пред нея, който е искрен и истински. Мъж, който не крие чувствата си.
- Обичам те, Сам – каза му тя със сериозен глас.
- Jeg elsker deg – отвърна той и я целуна по нослето.
Състезаваха се и при връщането обратно на брега. Отново победи Сам. Хербьорг доплува с последни сили и се отпусна в плитката вода по гръб, дишайки тежко. Гърдите й се повдигаха и спускаха насечено, а дъхът й излизаше с тихо свистене през полуотворените устни.
- Може да яздиш по-добре от мен, но аз плувам по-бързо - каза й Сам доволно.
- Само защото си по-млад – отвърна тя.
- По-млад ли? Какво искаш да кажеш? – не разбра той.
- Живяла съм много повече животи от теб. Да не мислиш, че не е уморително.
Сам се замисли и след малко попита:
- Колко пъти си се прераждала?
Хербьорг го погледна с присвити очи.
- Притесни се, че имаш връзка с баба си ли?
Той се надвеси над нея и се изгуби в сините й очи.
- Ужасно се притесних...
Целуна я бавно и продължително, а ръката му се плъзна по вътрешната страна на бедрото й. Устните му се спуснаха по извитата й шия, наслаждавайки се на соления вкус на мократа й кожа. Чувстваше, че е пристрастен към тази жена, не можеше да се отдели от нея, не можеше да спре да мисли за нея и да я желае. Откакто я беше срещнал животът му се беше променил невероятно много, беше станал по-истински, по-смислен. Сякаш я беше чакал и търсил цял живот. Тя лежеше до него – тръпнеща, дишаща, преплела пръсти около врата му. В този момент Сам не искаше нищо повече. Имаше всичко – ръцете й, устните й, любовта й.
(по време на тази сцена върви следната песен http://vbox7.com/play:487a4c89 )
Тръгнаха си чак привечер, когато лъчите на слънцето обагряха морската повърхност в алено, оранжево и златисто. Яздеха бавно един до друг, но когато излязоха на равен участък от пътеката Хербьорг пришпори коня и се понесе бързо напред. Сам я наблюдаваше с лека усмивка. Плитката й подскачаше по приведения напред гръб. Когато се отдалечи достатъчно тя изправи коня на задните му крака и силуетът му се очерта в огнения диск на залязващото слънце. Беше като истинско олицетворение на свободата.


Илюстрирам някои моменти

Розе,
Остави ме, за пореден път, без думи и без дъх! Толкова хубаво си го описала: представям си всичко и се потапям напълно, с всички сетива.
Благодаря    , че те има и те познавам. Обичам те .
PS. Очаквам и продължението да ме срази.

Да ви развеселя с нещо: ЦЪК

"Misha: This is an incredibly sexist group of people—the fandom
Jared: Against their own sex "  

Сити е подострила перото, бравос     а Розето си пише, както си диша просто    Би, Галче и вас много ви бива, къде се намерихте такива дОбри в темата    аз и друг път съм казвала, че тук в темата се присламчих заради разказите на Галчето и кат се зачетах, та досега    Белс, надявам се да не скромничиш и да си фантазираш на воля и на глас и ти    Ако изпускам в момента да спомена друг талант, то е от жегата - не прощава ще знаете, и половин ден обикалях зъболекари 

Значи Градинаря бил почти недокоснат     И на мен обектът на първата връзка  повече ми харесва за Градинарша, ама на - не пита човекът

Стела, привет    И аз съм от обожаващите работата на открито и дейностите близо до земята 

Розе,
 
цял ден си го пазя за края на деня, че днес се скапах от работа....

е, заслужаваше си

цялото напрежение от деня изчезна като го прочетох

разби се като морска вълна

сега стоя и гледам размазано в една точка....

ех, ако ти пишеше сценариите този сериал щеше да е велик

 

Това ми прилича на 2-ри сезон, Crossroad Blues?