We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

  • 26 468
  • 725
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 116
Бела,
За теб - леко с втория цък - накара фетишистката в мен да затрепери в екстаз.


Импала  Heart Eyes

ПРЕКРАСНА СНИМКА
и луничките, и леките бръчици на челото, и устнитеееее, ех устните...и герданчето и часовникът - видях че е такава марка http://www.panerai.com

ох и на ръцете ли има лунички този? възможно ли е?
единственото нехубаво на тази снимка е халката....

извинете, че всеки втори пост е мой
ама така се радвам
че имам клавиатурааааааааааааааааа

 

# 241
  • Мнения: 0


......
- Искаш да кажеш, че си имаме работа с разгневен дух ли? И с кой точно? Тоест с КОГО? С този на поетчето или на скелетизирана от любов? – попита Дийн.
- Нямам идея – отговори замислено Сам – а може би с духовете и на двамата?


Двамата се спогледаха и за кратко в стаята се възцари тишина. Дийн обърна гръб на Сам и затършува из куфара си. Извади двестамилилитрова бутилка уиски и отпи юнашка глътка, после подаде и на брат си. Той отказа и остави Дийн да изпие съдържанието на бутилката.
- Ще се обадя на Хербьорг. Разговарях с нея, когато... когато се случи, каквото се случи и сигурно се е притеснила.
По - големият Уинчестър се ухили широко, когато видя как брат му се изчервява и се зае с "тежката" задача да изпразни бутилката с уиски. През това време Сам разказа на Хербьорг всичко.
- Що за дух оставя жертвата си жива? И пише послания с кръв на стената? - зачуди се тя. - Може би...
- Може би не е нито поетът, нито неговата преследвачка. - довърши мисълта й Сами. Изведнъж му беше хрумнало нещо и може би това беше отговорът на загадката. - Виж, трябва да проверя нещо. Ще ти звънна по - късно. Целувки.
И преди да дочака отговора й, затвори. Дийн се беше излегнал на леглото и гледаше тавана.
- Това трябва да е. - каза Сам, за да привлече вниманието му. Батко му го погледна странно и попита за какво говори. - Това трябва да е отговорът - духът иска тялото да бъде намерено.
Дийн въздъхна и се отказа да слуша брат си, който говореше по - скоро на себе си, отколкото на него. Отново отпусна глава на възглавницата. Чуваше как Сами говори някъде от далече... нещо за скрит труп, нещо за поезия, нещо за Хербьорг... От изпития алкохол и няколкочасовия полет главата му се беше замаяла... Размазани образи са въртяха пред лицето му...
И неусетно заспа.
Вървеше по дълъг коридор от бял мрамор. Приличаше на някаква гробница, но от стените струеше светлина. Навсякъде бяха разпръсанти розови листенца и тежкият розов аромат изпълваше въздуха. Цареше тишина, но не неловката тишина, която ти идва да нарушиш, а величествена тишина, сякаш хиляди хора са затаили дъх в очакване на нещо. Беше божествено... Райско кътче.
-Дийн.. - чу той, но не можа да определи от къде идва гласът. Сякаш извираше от стените, от пода, от тавана... Сякаш мястото говореше. - Дийн...
Звучеше по - скоро като мелодия, отколкото като глас и се повтаряше отново и отново.
- Помогни ми, Дийн... Спаси ме, Дийн...
Дийн усети как косъмчетата на тила му настръхнаха. Гласът продължваше да повтаря името му и да вика за помощ, а коридорът сякаш беше безкраен.
Най - сетне видя врата - мраморна, както всичко останало наоколо. Преди да успее да я докосне, вратата се отвори пред него и силен вятър, появил се от незнайно къде, издигна розовите листенца във въздуха.
- Дийн... - чу се отново шепотът, но този път Дийн видя кой го вика. Тя беше прекрасна. Имаше млечнобяла кожа, по гърба й се спускаха руси къдрици. В косите й беше закичена кървавочервена роза. Жената имаше зелени очи, в които се четеше неописуем ужас. Слабото й, нежно тяло беше облечено в тънка бяла рокля, която се извиваше от вятъра. От устните й отново се отрони шепот.
- Помогни ми...
Дийн протегна ръка, за да я вземе при себе си, да я спаси от нещото, което я беше ужасило. За част от секундата пръстите му докоснаха нейните. Тя започна да се отдалечава от него и колкото и упорито да се опитваше да стигне до жената, не успяваше.
- Ти - невярна на него, ти - демон за мене... - прошепна тя със своя подобен на мелодия глас.
След това изчезна, а мраморните стени още дълго повтаряха шепота й. Дийн стоеше в средата на коридора. Вятърът беше изчезнал заедно с мистериозната жена, а листенцата от роза бавно се стелеха по пода. Като капчици кръв, помисли си Дийн. Тишината отново се бе възцарила, но този път Дийн искаше да я наруши. Искаше за изрече името на жената, защото бе сигурен, че го знае.
- Роза! - изкрещя той и се събуди в леглото си в хотелската стая.
Беше рано сутринта, слънчевите лъчи си пробиваха път през тежките спуснати завеси и оповестяваха за раждането на новия ден. Сам стоеше до леглото на брат си и изглеждаше разтревожен. Сякаш не беше спал цялата нощ.
Дийн се изправи и със смесица от ужас и вълнение установи, че цялого му легло е покрито с розови листенца - същите като тези от съня му.
- Бълнуваше. - каза Сам тихо. - Опитах да те събудя, но не можах. Сякаш беше изпаднал в транс.. или нещо подобно.
- Роза... - прошепна Дийн отново, не беше чул нито дума от това, което каза брат му. - Роза, Сами. Трябва да й помогна.



# 242
  • Мнения: 0
Малееее  doh от два дена не съм влизала във форума и вие сте изписали 15 страници  Shocked ще ви пребия  Joy

# 243
  • # супернатурална #
  • Мнения: 1 926
Първо ще трябва да ни вържеш  Laughing
 Бела, Солти   bouquet Много щях да съм доволна, нещата които пишете да ги видим в сериала, страхотни сте! Много се смях, като си представих физиономиите им при влизането на камериерката  Joy
За загадката - мисля, че е серията с буболечките.

Оо, не е ли един Аполон  Heart Eyes с микрофон  Grinning
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=ofxSY6qAFQY

Последна редакция: пт, 17 юни 2011, 22:06 от Г. Краули

# 244
  • Мнения: 0
Да, позна, серията с буболечките е.

# 245
  • Мнения: 6 454
Първо ще трябва да ни вържеш  Laughing
Eх, как знам кога да се прибера Grinning .
Прекрасен и доволен, Галяче Grinning :

# 246
  • Мнения: 3
Еее, веднъж да позная загадка и то вече да е късно. Но поне се успокоих, че не съм супер трагичен случай.

Аполон с микрофон - да, абсолютно да  Grinning  Стопли ми сърцето и ми ускори пулса - ту ту туп ту ту туп. И браво и ръкопляскания за писателките ни  Hug  Имах някак очаквания да проговорят френски с приятен акцент   Sunglasses

# 247
  • Мнения: 631
Леле, Белс,  леле Солт, леле мале...Много ми харесва Grinning

Аморе, това случайно


Нямаш ли го голямо?

# 248
  • гр. София
  • Мнения: 2 843
Ау, Белс, Солти, историята се засука страхотно  Hug
Само да питам - името Роза случайно ли е?  Mr. Green Аз ли ще се окажа новата гад?  hahaha hahaha

# 249
  • # супернатурална #
  • Мнения: 1 926
Люс, съжалявам, ако реши Розето да плете стихове, отстъпвам на теб гумените ботуши, мотичката и лехичката  Grinning

Айде да разцъкаме нещо лесно, тъкмо и ще е илюстрация към разказа.




Е как да не си легнеш с такъв мъж след такава гледка  Heart Eyes



Ех, слънце мое ненаситнооо  Hug

Последна редакция: пт, 17 юни 2011, 23:51 от Г. Краули

# 250
  • Мнения: 0
Ау, Белс, Солти, историята се засука страхотно  Hug
Само да питам - името Роза случайно ли е?  Mr. Green Аз ли ще се окажа новата гад?  hahaha hahaha


А бе, не знам дали е случайно, така ми хрумна просто. hahaha

# 251
  • гр. София
  • Мнения: 2 843
Ау, Белс, Солти, историята се засука страхотно  Hug
Само да питам - името Роза случайно ли е?  Mr. Green Аз ли ще се окажа новата гад?  hahaha hahaha


А бе, не знам дали е случайно, така ми хрумна просто. hahaha

Нищо на този свят не е случайно  Mr. Green

# 252
  • Мнения: 0
Първо ще трябва да ни вържеш  Laughing
Но проблемо,само че ще оставя на доверените ми лица да я свършат тая работа  Wink

Даже ми се струва,че сами ще се завържете и ще сте готови за нашляпкване  hahaha

# 253
  • Мнения: 0
Ах, какви сте ми творчески - Hug аз не пиша, но това не значи че не ви чета и не плакна очо (даже две) на снимките, дето пускате. Simple Smile
Норвежкото приключение завърши страхотно, браво на момичетата! Hug Hug Толкова ви обичам като ми се насъбере цял ден простотия да се прибера, да обуя домашните чехлички и да седна да видя какво сте сътворили днес (в случая вчера и онзи ден), та да поразпусна малко поне с вас.

Розе, факир си! Признавам те за пореден път, няма такава смеховка като на "бетоненото" ти стихче. Grinning

Импалка, изумявам се на задълбочените ти познания по кадрите, снимани в даден момент и използвани в повече от един епизод и чистосърдечно си признавам, че покрай лиготоченето хич не бих забелязала, че даден кадър е ползван два пъти - добре, че си ти да ме осветлиш.

Галче, по загадката - това доволно и завързано Сами не е ли от епзода, където се запознаха с Адам? Този от 4 сезон? (Може и да греша за мой срам и позор, но не съм стигнала още до края на сезон 1 с преговора).

Ииии, да побързам и първа да честитя рожденния ден на Бичито!



Алекс, бъди здрава, пожелавам ти още да бъдеш много щастлива мама и любима и да ни радваш все така и нас с творчеството си!   bouquet

Последна редакция: сб, 18 юни 2011, 01:07 от Dana_Scully

# 254
  • Мнения: 6 454
bichi Heart Eyes ,
Честит рожден ден   bouquet и от мен, мила! Желая ти всичко най-добро, да си здрава, щастлива, радвана, радваща, обичана, обичаща... Скромно тройно подаръче от мен – цък.

PS. Сити - тц Cry .

Общи условия

Активация на акаунт