Djoleva,Emanuela20 направо ме потресе това,което сте написали.Наистина има много мъка по този свят 
Опазил Бог от такива трагедии.Не искам да си представям какво е,мога само да съчувствам на такива родители,загубили рожбите си по този начин.
- Публикувана: 13 юни 2011, 16:53 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2011, 00:37 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu) ~ 54
За съжаление е така..но някои хора не желаят да го разберат..едва когато им се случи в тяхното семейство такава трагедия ще разберат за какво става дума....
Опазил Бог от такива трагедии.Не искам да си представям какво е,мога само да съчувствам на такива родители,загубили рожбите си по този начин.
Здравейте момичета! За тъжни неща си говорим. Живееше в България едно прекрасно момиче с невероятен талант. За съжаление времето в което се беше родило не беше за него. Това момиче се казва Петя Дубарова и за крехката си гимназиална възраст беше поетеса. Самоуби се ненавършила 18 години, защото не можа да се пребори с лицемерието, кариеризма и злобата на некадърни хора, които трябваше да ни служат за пример. /Ако сега беше жива, щеше да е няколко години по-голяма от мен/
Нощ над града
Петя Дубарова
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Много я обичам ! И от мен е по- голяма с няколко години !
Доброта
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Мисля , че част от това невероятно стихотворение , е в подписа на Царина !
Петя Дубарова
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Много я обичам ! И от мен е по- голяма с няколко години !
Доброта
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Мисля , че част от това невероятно стихотворение , е в подписа на Царина !
Нощ над града
Петя Дубарова
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Много я обичам ! И от мен е по- голяма с няколко години !
Петя Дубарова
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Много я обичам ! И от мен е по- голяма с няколко години !
Djoleva,Emanuela20 направо ме потресе това,което сте написали.Наистина има много мъка по този свят
....Мисля , че част от това невероятно стихотворение , е в подписа на Царина !
Леле какво падение! Госпожа Фирдевс си вади сама роклите от гардероба! 
Горкичката,как да не я съжали човек 
Добър вечер дами, 
Гледам сетили сте за Петя Дубарова.Аз дотук се оказвам единствената и наборка в списващите в темата .Също много я харесвам даже в момента се мъча да си спомня заглавието на един български игрален филм ,който пресъздаваше живота и Ето ви нещо и от нея ,което е много разтърсващо според мен"Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
Гледам сетили сте за Петя Дубарова.Аз дотук се оказвам единствената и наборка в списващите в темата .Също много я харесвам даже в момента се мъча да си спомня заглавието на един български игрален филм ,който пресъздаваше живота и Ето ви нещо и от нея ,което е много разтърсващо според мен"Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”