Мислех си какво е незабравимото в този филм.
Любовта на Еда и Харун - и да и не, защото беше изпълнена с много противоречия.
Харун - и да и не - защото се бореше но и предаваше любовта си.
Еда - и да и не - защото я показваха в повечето случай като неуравновесена, слаба, незряла за любовта си.
Семействата - уж честолюбиви, но всички членове предаваха честа.
Жаждата за мъст - не логична и фетишизирана, издигната в култ в почти целия филм.
Мисля, че за мен ще остане незабравима играта на артистите. В каквито и измислени ситуации да ги поставяха, те перфектно се справяха с ролите си. Незабравими ще останат Еда и Харун в моментите, когато бяха заедно, макар и много малко да бяха те. Останалите ситуации, които ни показваха, според мен не бяха логични. Незабравим ще остане като филм, в който са се пролели толкова много сълзи, незабравим ще остане с започване на дадена идея и забравена в следващите епизоди, незабравим ще остане с нелогичните желания на почти всички герои, които трябваше да станат на всяка цена.
В заключение мисля, че филма не отговаря на заглавието си и че ще го забравя много бързо, но вие всички наистина ще останете за мен НЕЗАБРАВИМИ.
Като казвам забравя филма, имам в предвид първоначалния замисъл на Незабравима, който виждах. Очаквах трудна любов, но любов която се изправя с цялото си величие пред всички и успява не само да бъде защитена, но и всички да бъдат убедени в тази любов.
В тази любов, както ни я представиха, вярват само Еда, Харун и Хаяд. Всички останали не я одобриха, а тези, които я привидно я одобряваха, я одобряваха заради Ямур, а не заради това, че те се обичат.