Публикувана: 16 юни 2011, 10:54 ч.
Последно мнение: 16 авг. 2013, 16:24 ч.

Жените Рак 3

21 842
755
1

# 450 21 юли 2011, 11:45 ч.

Мнения: 3 735

КоАл, абсолютно, да - притеснителността ни я взимат за високомерност. Пак по-добре, отколкото да ни взимат за темерути. hahaha

Странна работа, и моят баща беше Водолей, май сме доста такива тук. Едновременно най-добрият човек на света, готов да пренебрегне семейството си, за да помогне на външен човек и в същото време много авторитарен за определени неща. И хич не обичаше да си признава грешки, ама хич, това адски ме ядосваше.

А за мен романтични отношения с Риби са невъзможни - имам един много добър приятел-рибок, с който сме толкова на една вълна, че понякога сякаш разговарям със себе си. Е как да се влюбя в мен си! hahaha

# 451 21 юли 2011, 11:51 ч.

Мнения: 249

Цитат на: sill в чт, 21 юли 2011, 11:04

И аз съм така.Има хора, които още като ги видя и ми стават адски антипатични без да са ми направили нищо.Това усещане е толкова силно, че си мисля, че и при отсрещната страна е така.Може ли нищо да не усещат? ....

И аз не мога да понасям определен тип хора, но най-вече тъпи и ограничени към това имам нетърпимост! О, да и лицемери онези усмивки, мазнене отврат! По-лошото е че се дразня от разни неща по улиците и ми идва понякога да прасна някой с нещо... Laughing

Цитат на: КоАл в чт, 21 юли 2011, 10:31

ИрПуц, сега като каза се сетих, че доста приятели са останали с впечатление, че съм надута след първата ни среща, обикновено в голяма компания.

Може би, защото сред непознати съм тиха и мълчалива ( и аз съм притеснителна) и само "изследвам" събеседниците Whistling

По-натам се отприщвам Simple Smile

Дам, и аз съм така сранно ми беше, че ме имат за надута след като не съм това че външния ми вид показва нещо, което хората тълкуват грешно не значи че съм това, което те си мислят, че съм! А и аз с надути не мога да комуникрам... Мълчалива съм като не познавам хората и също като теб ги изучавам, притеснителна съм но преди беше жив кошмар и за мен самата, не можех да говоря изобщо с непознати....и не само.

Цитат на: mimashki в чт, 21 юли 2011, 01:34

Много ми е трудно да комуникирам с хора които не харесвам.сама се усещам че се държа резервирано и едва приказвам с тях.Обаче съм сигурна че когато някой "не ми допадне" ей така без видима причина, то такава винаги съществува.
И сега откакто имам сина ми се убеждавам.Смятам че децата имат някакъв радар за аурата и излъчването на хората и така избират при кого да отидат, на кого да се усмихнат.Е със сина ми сме на едно мнение винаги.Той отбягва онези които са ми неприятни, и знам че не е защото усеща че аз не ги харесвам, а защото той не ги харесва.
Май много объркано стана , но тук повечето, да не кажа всички са раци, така че би трябвало да ме разберете Grinning

Разбирам какво си написала, всъщност мен като ме види малко дете няма как да не се ухили до уши! Wink

Просто си усеща себе подобните. Laughing

Цитат на: КоАл в ср, 20 юли 2011, 23:40

Как сте в отношенията с хора, които не харесвате? Опитвам се да съм малко по... как да кажа, по-лицемерна Sad

Не мога и не мога да общувам с неприятни за мен хора, а ако се налага комуникация с тях, няма как да пропуснат какво изпитвам Sad

Цялото нежелание за контакт с тях ми е "изписано на челото". Ставам хаплива и/или надменна... защо така не знам Sad

Лошото е, че понякога мнението ми е породено не от друго, а някакво вътрешно чувство за "недопадане". "органична неприязън" или и аз не знам как точно да определя това чувство Sad

За жалост и аз като не харесам някой не мога да лицемернича, а понякога за жалост се налага особенно като нямаш избор... Обичам откритите отношения и мразя лицемерието! Мразя всичко фалшиво, дори и що се отнася до пеене или музика Wink

Има хора с които не искам дори да се виждам, за жалост с някой се налага. bouquet

П.П. ИрПуц благодаря ти, че писа иначе поста ми щеше да стане ужасно голям. Но гледам да изчета всичко bouquet

, тъй като толкова рачета на куп не съм срещала Simple Smile

И ми е много хубаво.

Последна редакция: чт, 21 юли 2011, 11:59 от kori_1

# 452 21 юли 2011, 11:58 ч.

Мнения: 3 735

И аз не съм попадала на много Раци накуп и много ми харесва. Grinning

# 453 21 юли 2011, 12:01 ч.

Мнения: 249

Цитат на: don domat в вт, 19 юли 2011, 19:20

Мъжете Рак са много ревниви и големи женкари.
одолеите са все компетентни по всичко.
С мъже Овен и Козирог не ща да се занимавам повече.

Като каза ревниви и се сетих как мъжа ми вчера докато бяхме навън искаше да набие двама-трима, че ми гледаха очите. А уж не ме бил ревнувал, да бе повярвах му! Wink

Той е моето лъвче!
Според мен всеки ревнува като се усети, че е застрашен. Не знам само кое е по-опасно да те гледат или да гледаш? newsm78

Цитат на: ИрПуц в чт, 21 юли 2011, 11:45

Странна работа, и моят баща беше Водолей, май сме доста такива тук. Едновременно най-добрият човек на света, готов да пренебрегне семейството си, за да помогне на външен човек и в същото време много авторитарен за определени неща. И хич не обичаше да си признава грешки, ама хич, това адски ме ядосваше.

А за мен романтични отношения с Риби са невъзможни - имам един много добър приятел-рибок, с който сме толкова на една вълна, че понякога сякаш разговарям със себе си. Е как да се влюбя в мен си! hahaha

Е, аз пък не обичам да споря с никой, така че ми допада еднаквомислието по определени неща от живота.
За водолея да- за другите прави всичко, но не и за семейството си! Идва ми да го удоша! Laughing

Грешки той никога не допуска все някой друг му е виновен!

Цитат на: ИрПуц в чт, 21 юли 2011, 11:58

И аз не съм попадала на много Раци накуп и много ми харесва. Grinning

Разкошно

и аз така много съм щастлива от както Ви намерих. bouquet

Всеки ден вече, не тайничко Ви чета.

# 454 21 юли 2011, 12:37 ч.

Мнения: 3

Да си призная честно и аз съм много щастлива, че ви открих.Досега не съм общувала с толкова рачета и да си призная се чувствах много неразбрана.Другите хора не са като нас.Все ме упрекват, че съм била много чувствителна и обидчива, че трябвало все да внимават какво говорят за мен......Бла-бла...аз да не би да приказвам каквото ми дойде на устата без да мисля.Ще мислят и те малко Mr. Green

.Но иначе успешно ме използват като кошче за душевни отпадъци, нали пазя тайни.Направо съм като ковчежник за тайните на приятелките си hahaha

Ама какво да правя за семейството и приятелите си всичко давам Heart Eyes

# 455 21 юли 2011, 12:50 ч.

Мнения: 3 735

Така е, мнителна съм, особено когато не съм на кеф. Напоследък си дадох сметка, че и аз имам право понякога да не съм на кеф, дори ако от това произтекат сблъсъци. Понякога просто ми писва да си премълчавам само и само да не стане конфликт. Понякога конфликтите прочистват въздуха. Crossing Arms

И забелязвам, че тези хора, с които стават конфликти, това са хора прями до безобразие като правило, започват да си мерят думите впоследствие.

# 456 21 юли 2011, 13:19 ч.

Мнения: 3

ИрПуц и аз мисля, че някои хора тълкуват търпението ни и желанието да няма разправии като слабохарактерност и сигнал да ни се качат на главата.А когато съберем сили да възроптаем /тогава пък нямам спиране/ изведнъж ставам лоша, проклета и т.н.

# 457 21 юли 2011, 13:27 ч.

Живее на Луната
Мнения: 3 468

Много се ядосвам когато видя несправедливост, независимо дали е към мен или не. Като видя някой смотаняк и лигла дето сами немогат да си вържат обувките, да им се случват нещата от небето и отгоре на всичкото да мрънкат, е тогава побеснявам и започвам да ги режа и да се държа арогантно с тях. Относно хората, ако някой не ми вдъхва доверие на първо четене, хич не се занимавам да говоря с него и да създавам контакти. За какво да се хабя напразно, като знам че този човек приател неможе да ми стане. Е, те затова някои разправят че съм надута ама хич не ми дреме. И приятелите ми са много малко, но тъкмо така ми е добре че и без това не обичам много да излизам, ако имах много приатели как ще им обърна внимание на всички. За приателите ми обаче всичко правя, те затова някои са ми се качили вече на главата, ама кво да правя обичам си ги всякакви. Обичам най-много да съм си вкъщи вече да си почивам, да си хаправя нещо вкусно за хапване, да си сипя чаша винце и да се наслаждавам на спокойствие, аа и любимия човек да се върти около мен Simple Smile

# 458 21 юли 2011, 13:41 ч.

Мнения: 249

Цитат на: sill в чт, 21 юли 2011, 12:37

Ама какво да правя за семейството и приятелите си всичко давам Heart Eyes

Да, и аз многооо.... По-гадното е, че упрека тежи много защото не си разбран както ти се иска. Аз лично вече избягвам да съм кошче за душевни отпадъци, но тайни не издавам. Както не искам и мен да издават. Wink

За семейството си давам всичко, но не и за приятелите тъй като никой не е успял да устои като истински приятел спрямо мен.
Heart Eyes

Цитат на: sill в чт, 21 юли 2011, 13:19

ИрПуц и аз мисля, че някои хора тълкуват търпението ни и желанието да няма разправии като слабохарактерност и сигнал да ни се качат на главата.А когато съберем сили да възроптаем /тогава пък нямам спиране/ изведнъж ставам лоша, проклета и т.н.

О, не позволявам да ми се качват на главата особенно мъже Wink

а и не само. Оказа се, че като си прям с някой има шанса да го загубиш, но загубиш ли го значи никога не ти е бил приятел.

Цитат на: --Bella-- в чт, 21 юли 2011, 13:27

Много се ядосвам когато видя несправедливост, независимо дали е към мен или не. Като видя някой смотаняк и лигла дето сами немогат да си вържат обувките, да им се случват нещата от небето и отгоре на всичкото да мрънкат, е тогава побеснявам и започвам да ги режа и да се държа арогантно с тях. Относно хората, ако някой не ми вдъхва доверие на първо четене, хич не се занимавам да говоря с него и да създавам контакти. За какво да се хабя напразно, като знам че този човек приател неможе да ми стане. Е, те затова някои разправят че съм надута ама хич не ми дреме. И приятелите ми са много малко, но тъкмо така ми е добре че и без това не обичам много да излизам, ако имах много приатели как ще им обърна внимание на всички. За приателите ми обаче всичко правя, те затова някои са ми се качили вече на главата, ама кво да правя обичам си ги всякакви. Обичам най-много да съм си вкъщи вече да си почивам, да си хаправя нещо вкусно за хапване, да си сипя чаша винце и да се наслаждавам на спокойствие, аа и любимия човек да се върти около мен Simple Smile

И аз се ядосвам, но не трябва. Не се държа арогантно никога. Ако мога помагам, не отвръщам глава от никой. Обичам да правя добри неща, не ми харесват лошите неща и лошите хора. Не обичам да се държат с мен все едно аз съм никой, а те са Богове. Мога да общувам с тихи хора, не обичам високия тон на говорене. Моят дом е моята крепост и си мечтая за мой дом...който да си направя както си мечтая. Обичам човека, до мен въпреки че преди малко ми направи ужасно неуместна и хаплива забележка...но отчитам, че това се дължи на умората и липсата на почивка. Обичам да готвя и ми се отдава, но не обичам да чистя това е най-неблагодарния труд който би могло да се даде. Но въпреки всичко го правя, за да е спокоен и човека до мен. Макар, че през всичко преживяно напоследък нямам физическата сила да направя много неща за жалост. Но всеки има нужда от почивка все пак. bouquet

Желая Ви приятен и изпълнен с хубави емоции ден мили рачета. bouquet

Последна редакция: чт, 21 юли 2011, 13:55 от kori_1

# 459 21 юли 2011, 14:17 ч.

Мнения: 3 735

Цитат на: sill в чт, 21 юли 2011, 13:19

А и са изненадани, на всичкото отгоре, защото са свикнали да си мълчим. Mr. Green

# 460 21 юли 2011, 15:53 ч.

Мнения: 1 295

Днес пак ми беше късметлийски ден Joy

, момичета.

# 461 21 юли 2011, 16:52 ч.

Мнения: 3 735

Супер! Може ли да се потъркам в теб, че нещо ми е отслабнала имунната система, да те ползвам вместо витамини. Mr. Green

# 462 21 юли 2011, 16:59 ч.

Мнения: 1 295

Цитат на: ИрПуц в чт, 21 юли 2011, 16:52

Като каза това се сещам, че преди година един колега на мъжа ми беше забранил на жена си да се доближава на по-малко от 5 метра до мен.
Щото приближела ли се до мен, започвала да харчи яко и да мрънка - ,,ама виж на Царето мъжа й какво й е купил, искам и аз,,.
Иначе знаеш ли колко продавачки са ми казвали, че като им вляза в магазина повличам крак за клиенти Laughing