
След 3 дена почти залягане в шумата сега съм се настроила за поредния епизод
И понеже забелязах, че обичате лириката ето едно стихотворение, което много ме впечатли и ми се струва, че е доста по темата

„........Ценим това което си отива,
очакваме несбъднати неща
и лъжем себе си ,че сме щастливи
щом легне между нас ноща!
Нестореното почва да ни гали,
несбъднатото да сладни,
преструваме се на заспали
и галим с длани сухите стени...
незнаен звук понякога ни стряска,
понякога си шепнем в полусън,
но мъртви парят думите без ласка
и лунен вятър ги отнася вън!
А устните ни - други устни чакат,
сърцето моли другото сърце,
в нечутите стенания на мрака,
ръцете търсят други две ръце...
и рамото очаква друго рамо
и самотата друга самота,
ако това очакване го няма –
загубили сме всичко на света!!!.........”


нали съм руса - слаб ми е "ангела"!
Светна ти лампичката и на тебе!