Ако искам нещо да му дам, сама ще му предложа.
Идва леля Веска да ми чисти и един прекрасен ден ми казва"Гледам тук едно бижу, не съм те виждала с него никога, ще ми го дадеш ли?"
Че аз крайно ще се стъписам!!!
на детските лагери едно време се държахме по този начин - ей, готино шалче, дай да го понося....
Тези неща мислих, че се израстват с времето. Аз имам само една приятелка, с която си разменяме неща и то дори не помня от колко години не сме го правили, май от 7, защото детето й като се роди й приватизирах една чанта , която й беше удобна през корема, после искаше да я хвърля, а аз я взех и реставрирах и си я нося на път и до ден днешен.
Но така да видя някой "айй, кви обици" и да поискам да ги понося... жена в края на 30тте. Инфантилно ми се струва. Принципно.