Maлко деликатен в-с за дом. помощница..

  • 19 581
  • 229
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 5 710
Aз пък изобщо не си представям някой да ми разглежда личните вещи, да си хареса нещо и да ме пита дали не бих му го дала.
Ако искам нещо да му дам, сама ще му предложа.
Идва леля Веска да ми чисти и един прекрасен ден ми казва"Гледам тук едно бижу, не съм те виждала с него никога, ще ми го дадеш ли?"
Че аз крайно ще се стъписам!!!

на детските лагери едно време се държахме по този начин - ей, готино шалче, дай да го понося....
Тези неща мислих, че се израстват с времето. Аз имам само една приятелка, с която си разменяме неща и то дори не помня от колко години не сме го правили, май от 7, защото детето й като се роди й приватизирах една чанта , която й беше удобна през корема, после искаше да я хвърля, а аз я взех и реставрирах и си я нося на път и до ден днешен.
Но така да видя някой "айй, кви обици" и да поискам да ги понося... жена в края на 30тте. Инфантилно ми се струва. Принципно.

# 106
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Нищо не бих направила. Слагам случката в графата "търговски риск", това бих направила аз

# 107
  • Мнения: X
Нищо не бих направила. Слагам случката в графата "търговски риск", това бих направила аз
Какъв търговски риск?
Жената ти рови из най-съкровеното....ако ти открадне любимите прашки,пак ли е търговски риск?   Mr. Green

Това не е продавачката в магазина ти да открадне харесвана стока.И да го зачислиш към неизбежната "фира".
Става дума за дома ти и личните ти неща.

# 108
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Краси.мира , спокойно, спокойно - дишай - издишай. През носа!
Както споменах в поста си това бих направила аз

# 109
  • Мнения: 12 722

Жената ти рови из най-съкровеното....ако ти открадне любимите прашки,пак ли е търговски риск?   Mr. Green


Не че прашките са ми най-съкровеното, но съм я оставила да рови навсякъде. Като ми прибере кюлотите от простора, ги слага в чекмеджето.  Но бижутата си крия.  Доверието си е доверие, ама да не настъпваме дявола по опашката.

# 110
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Аз ценни бижута и докумнети държа в банков сейф, щом не е там значи не съм преритала за него

# 111
  • Мнения: 398
Аз съм била на обратната страна.
На 20 години бях, когато започнах да работя като детегледачка и дом.помощница при едно семейство.Имали са ми безгранично доверие-оставяли са ми двете си деца и къщата за повече от седмица, а те бяха в чужбина на екскурзия.Ровила съм и в лични вещи, и в бижута, когато се е налагало, или съм била помолена "Бръкни еди къде си, извади еди какво си и ми го хвърли през терасата".А и за две години научаваш къде какво има.Знаех и кодовете на алармите в апартамента и в двата кабинета.Оставяли са ме у тях дори когато са били с децата на почивка.
Аз лично не бих могла да имам такова доверие на някой чужд човек.Колкото и да виждаш, че някои е свестен и си върши работата съвестно все пак е чужд.

# 112
  • Мнения: 12 722
Аз много се чудя на тези американски порядки. До 12 г. не можеш да си оставяш детето само, а на 15 може да гледа дете.

# 113
  • София
  • Мнения: 16 097
Аз много се чудя на тези американски порядки. До 12 г. не можеш да си оставяш детето само, а на 15 може да гледа дете.
За три години се развиват много в много отношения, това е.

# 114
  • Мнения: 11 743
10 c's , това е първото, което забелязваш, че липсва, но дали не липсват и други неща, които още не си забелязала? Ако оставиш да й се размине тихомълком, дали липсите тепърва няма да започнат, като види, че номера минава... Аз бих се разделила с жената, колкото и удобно да ти е сега с нея.

# 115
  • Мнения: 5 710
От моят опит ( а и се потвърждава от др. примери), може би тези отношения трябва да бъдат по-краткотрайни. Примерно 1 година. Периодът горе долу, в който човек в общи линии си върши съвестно работата. След това явно се чувства по-вътрешен и  и възникват и разни претенции, с цел измъкване на повече пари. Защото ти можеш да забравиш, че плащаш за услуга и да приемеш човек, к част от фамилията, но те никога не забравят, че го правят за пари.

Последна редакция: чт, 23 юни 2011, 14:10 от 10 c's

# 116
  • Мнения: 4 916
От моят опит ( а и се потвърждава от др. примери), може би тези отношения трябва да бъдат по-краткотрайни. Примерно 1 година. Периодът горе долу, в който човек в общи линии си върши съвестно работата. След това явно се чувства по-вътрешен и  и възникват и разни претенции, с цел измъкване на повече пари. Защото ти можеш да забравиш, че плащаш за услуга и да приемеш човек, к част от фамилията, но те никога не забравят, че го правят за пари. ...

От това разбирам, че всъщност ти имаш проблем с поставянето на граници. Ясно е, че не гледаш на жената като на прислуга, но не ти е и близка приятелка. Едно е да седнете на кафе и да поприказвате в края на работния й ден, друго да прибираш у вас роднините й, когато дойдат в страната.
И двете сте щели да имате полза от едни добре очертани граници още в началото - сега ти нямаше да се разделяш с нея и да търсиш нова, а тя щеше да има и тази работа.

# 117
  • Мнения: 5 370
Аз съм била на обратната страна.
На 20 години бях, когато започнах да работя като детегледачка и дом.помощница при едно семейство.Имали са ми безгранично доверие-оставяли са ми двете си деца и къщата за повече от седмица, а те бяха в чужбина на екскурзия.Ровила съм и в лични вещи, и в бижута, когато се е налагало, или съм била помолена "Бръкни еди къде си, извади еди какво си и ми го хвърли през терасата".А и за две години научаваш къде какво има.Знаех и кодовете на алармите в апартамента и в двата кабинета.Оставяли са ме у тях дори когато са били с децата на почивка.
Аз лично не бих могла да имам такова доверие на някой чужд човек.Колкото и да виждаш, че някои е свестен и си върши работата съвестно все пак е чужд.
И аз като тебе, гледах дете и живеех в къщата на едни френски снобари. Дори са ми позволявали да си водя една румънка, моя приятелка, на гости. Къщата заключвах/отключвах, дори веднъж спасявах гаража след едно яко наводнение от дъжд под диктата на мъжа, който беше командировка на 500 км от града. Трябваше да изключа газовото котле, за да не стане бам.
Но от моята жена знам, че хич не е лесно И ТЯ да се довери някому. Много е свестна и честна, подписвам се, но посмъртно не желае да работи за друг човек, защото, цитирам, винаги могат да те набедят за нещо, иди, че се оправяй.

# 118
  • Мнения: 5 710
очевидно, да.
аз не се държа фамилиарно, но се държа приятелски и винаги съм 'да', а не 'не'.
А истината е май за съжаление в мъдростта българска "бий, да те уважават'.
Аз самата работя с клиенти, завися от парите им и не мога никога, ама никога да си представя да бъда толкова нагла. Знам колко трудно се печелят клиенти и как се изкарва манджарето, знам какво е да закръгляш винаги надолу, да правиш компромиси с едничка цел да ги имаш и да ги задържиш. Затова не мога да си обясня такова поведение аз. да си рискуваш работата,  заради едно герданче, или заради някакви изсмукани претенции със задна дата... непонятна ми е тази раса, непонятна.

# 119
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Ох, да не отваряме темата за "расата". Такива индивиди има, че чак се чудиш, ти ли работодател или те  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт