За самоубийците

  • 78 316
  • 639
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 25 441
Проблемът със самоубийствата е прекалено сериозен, за да се превръща в поредната клюкарска спявка.  Sick

Бронте, мога да разбера болката ти и желанието ти да обвиняваш баща си, независимо дали си права или не. Сигурно имаш право и да го упрекваш.
Но не мисля, че имаш право да съдиш приятелката си и да разнасяш историята ѝ по този грозен начин, най-малкото не си била в дома ѝ и си нямаш представа защо всъщност го е направила. Наскоро по-нежната половинка от едно прекрасно и изключително здраво на пръв поглед семейство ми сподели такива неща за съпруга си, че не можах да повярвам. Никой не може да знае на какво е подложен човек зад стените на дома си, когато няма свидетели.
И, моля, не ми размахвай изтъркани поговорки, особено, когато не са на мястото си. Имам роднина, който е сложил край на живота си и единственото, което изпитвам е жал по младостта му. Ако бяхме по-близки, щях да изпитвам и вина, че не съм могла да му помогна, когато още е можело.

# 31
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Цитат
със сигурност имат вина, но не и законно доказуема
Трудно е, но явно е възможно, щом дори има отделен член в Наказателния кодекс.

Чл.127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

# 32
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Цитат
Богиньо, какво значи  близките , роднините и приятелите да са причина за самоубийството? Имаш предвид да са го подтикнали те ли?
Бронте, да. В повечето случаи причината за суицида следва да се търси в действията и отношенията с най-близките. А не защото леля Пенка, кварталната магизинерка, ти е казала нещо накриво.

# 33
  • Мнения: 3 794
Бронте, аз всъщност се опитах да защитя тезата ти, че всеки нормален човек би искал да предпази близкия си от самоубийство, ако усети индикация за подобни намерения.
Защото още в началото се изказват мнения 'къде са били близките' в този момент !
Ами може и да са били плътно до човека и въпреки това той/тя да посегнат на живота си.

Затова казах, че има ситуации, в които, ако САМ не си помогнеш, няма кой друг.

И разбира се, не можем да обхванем и сложим под общ знаменател мотивите за всички самоубийства на света. Има жертви на насилие, които не могат да преживеят случилото се с тях и нито близки, нито приятели или психолози са в състояние да ги задържат сред живите.

# 34
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Тези, които не разбирате, колко често сте чували при споделяне на свой проблем: "Я, се стегни", "Да ти имам проблемите" и проч., проч.? За вас проблемът явно е съществен, щом търсите помощ, съчувствие, съпричастие, пък ако щете и рамо за плачене.
Освен типичното омаловажаване на чуждата болка се среща и друго явление - натискане с пръст в раната, и по-силно, по-силно.
Когато тази комбинация се случва на много места, с много близки или пък за по-дълъг период от време, човек се обезверява, чувства се предаден, неоценен, необичан и ненужен. Смята, че светът не се нуждае от неговото присъствие. Ако в този момент всички врати, на които е чукал, се окажат затворени... какво му остава на един по-чувствителен човек??!

# 35
  • Мнения: 4 916

С най-положителни чувства, понеже виждам, че това е въпрос, който е от голямо значение за теб - ако имаш възможност, потърси мнението на психолог. В края на краищата има хора, които са специалисти по това и работата им е свързана с този вид човешки проблеми. Понеже няма смисъл от това ние да се пъчим отстрани и да обясняваме колко са били слаби тези, които вече ги няма, а ние какви сме силни, понеже още имаме сили да опъваме каиша. Много често ние имаме някой на когото да се опрем, а те са били сами.

Виж, все съм подочувала, че има наука психология и  съответни  специалисти Laughing Подочувала  съм и че човек може да отиде, за да потърси специализирана помощ Laughing
Но понеже темата не е за моите проблеми с конкретни   самоубийци, а за общественото   отношение  към суицида като  цяло, кажи ми- ти, без да се пъчиш, че си велика, защото си жива, безразлична ли си към  феномена  на самоубийството?Какви чувства  предизвиква в тебе  мисълта за самоубийството? Или  мисли? Simple Smile

...

Напротив, темата е точно за твоите проблеми. Поводът за нея може да е бил в другата тема, но причината да пуснеш тази са твоите проблеми с тези твои близки.

# 36
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Проблемът със самоубийствата е прекалено сериозен, за да се превръща в поредната клюкарска спявка.  Sick

Бронте, мога да разбера болката ти и желанието ти да обвиняваш баща си, независимо дали си права или не. Сигурно имаш право и да го упрекваш.
Но не мисля, че имаш право да съдиш приятелката си и да разнасяш историята ѝ по този грозен начин, най-малкото не си била в дома ѝ и си нямаш представа защо всъщност го е направила. Наскоро по-нежната половинка от едно прекрасно и изключително здраво на пръв поглед семейство ми сподели такива неща за съпруга си, че не можах да повярвам. Никой не може да знае на какво е подложен човек зад стените на дома си, когато няма свидетели.
И, моля, не ми размахвай изтъркани поговорки, особено, когато не са на мястото си. Имам роднина, който е сложил край на живота си и единственото, което изпитвам е жал по младостта му. Ако бяхме по-близки, щях да изпитвам и вина, че не съм могла да му помогна, когато още е можело.


Как Сийке, 1. Разнасянето на историята  на моята е съученичка е точно толкова грозно, колкото  споделеното от теб за твоята приятелка и отношенията със съпруга й, така че  си прибери размахания пръст.
Дала съм житейска ситуация, а не конкретика, така че не  бъди  толкова назидателна. Не ти отива.
2. Коя си ти, че  да влизаш в ролята на съдник на моите чувства, моите думи и моето преживяно?
Съди своите чувства, съди своите думи и  не се изживявай  като непогрешима.
3. Не си разбрала същността на темата. А тя е за твоето отношение не към мен, а към суицида като явление.

# 37
  • Мнения: 4 916
Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

# 38
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.
Peace

# 39
  • Мнения: 3 794
... какво му остава на един по-чувствителен човек??!
Да търси спасение в себе си...или среща със специалист.

Обикновено самоубийството е шок за всички близки и познати, защото много рядко (сигурно пренебрежимо рядко) някой тръгва да разгласява, че ще се самоубие. Вътрешно вероятно тези хора се срамуват от безизходицата, в която се намират или мислят, че се намират.
Колко хора наистина биха си признали в колко дълбока черна дупка са попаднали и, че всъщност не виждат изход ? Ако на вашата врата почука, дори и по-далечен познат/приятел и ви каже, че не иска да живее повече, бихте ли му затворили под носа ? Не мисля...

# 40
  • Мнения: 25 441
Разликата между моята и твоята история е в подробностите. Жалко, че не я схващаш.
Мен можеш да ме съдиш колкото си искаш - на твое разположение съм. Но тези, които вече ги няма на този свят, може да ги съди само един - Онзи горе, ако си вярваща. Ако не си - пак не са в твоята сфера на компетентност.
Отношението си съм го казала още в началото. Кой разбрал - разбрал. С радио не ми се спори. Но пък ми говори много за методите ти на комуникация, които обясняват много неща...

# 41
  • Варна
  • Мнения: 1 744
... какво му остава на един по-чувствителен човек??!
Да търси спасение в себе си...или среща със специалист.

Обикновено самоубийството е шок за всички близки и познати, защото много рядко (сигурно пренебрежимо рядко) някой тръгва да разгласява, че ще се самоубие. Вътрешно вероятно тези хора се срамуват от безизходицата, в която се намират или мислят, че се намират.
Колко хора наистина биха си признали в колко дълбока черна дупка са попаднали и, че всъщност не виждат изход ? Ако на вашата врата почука, дори и по-далечен познат/приятел и ви каже, че не иска да живее повече, бихте ли му затворили под носа ? Не мисля...

О, Боже  ooooh!

Ти май можеш да четеш, но не и да вникваш в написаното. Камо ли пък да схванеш метафори  ooooh! какво остава да разбереш потенциален самоубиец, чукащ на вратата ти. Това последното е метофора.

# 42
  • Мнения: 22 343
Разбирам тежко болни хора, които така или иначе ще си отидат рано или късно, но живота им до тогава ще бъде един ад от болка. В този смисъл оправдавам "самоубийството" и ефтанзията.
Във всеки друг случай за мен е неразбираемо защо, как се стига до този момент човек да реши да сложи край на живота си.
В някой случаи играят роля роднини, приятели и т.н. Понякога самоубиецът може да дава сигнали, че нещо не е наред, но околните да не го забелязват. И в крайна сметка, въпреки всичко той избира да си отиде и да остави след себе си хора, които сигурно ще се чувстват виновни през целият си живот, че не са успели да направят нещо.

# 43
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Тези, които не разбирате, колко често сте чували при споделяне на свой проблем: "Я, се стегни", "Да ти имам проблемите" и проч., проч.? За вас проблемът явно е съществен, щом търсите помощ, съчувствие, съпричастие, пък ако щете и рамо за плачене.
Освен типичното омаловажаване на чуждата болка се среща и друго явление - натискане с пръст в раната, и по-силно, по-силно.
Когато тази комбинация се случва на много места, с много близки или пък за по-дълъг период от време, човек се обезверява, чувства се предаден, неоценен, необичан и ненужен. Смята, че светът не се нуждае от неговото присъствие. Ако в този момент всички врати, на които е чукал, се окажат затворени... какво му остава на един по-чувствителен човек??!

Богиньо, така е в някои случаи, да- не мога да споря.
Но аз съм убедена, че ако човекът в  криза е обичан и ценен  от близките си, неговите проблеми не биха били неглижирани от тях.
Ако става дума за ситуация, каквато ти описваш- тук става  въпрос за липса на близост,  липса на интерес, липса на съпричастност, която  сто на сто е провокирана от нещо.Не се наемам да твърдя  какво може да е това нещо. Тоест, човекът е самотник  по  душа наистина. И ако той си отиде, близките му, които всъщност не са му достатъчно близки, надали  ще заживеят с тужкото чувство за вина през остатъка от живота си. По- скоро  ще гледат да забравят  и да продължат напред.
В този ход на мисли стигам  до опасен момент- дали в подобни случаи не става въпрос за нещо като "естествен отбор"?  Тоест- слабият , неустойчив и неприеман от средата  си  индивид  губи мястото си в  пирамидата newsm78 Не знам...щом природата го  допуска, значи има някаква логика.ПРосто явно става  въпрос  за изчезнал  или преодолян инстинкт за  самосъхранение, в резултат на някаква причина.

# 44
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Бронте, ето виждаш ли, че започваш да разбираш?

Общи условия

Активация на акаунт