За самоубийците

  • 78 314
  • 639
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 563
Аз разбирам самоубийството от душевна болка и самота - някои хора просто не издържат повече на болката.

Не мога да разбера това да се самоубиеш с желание да накажеш близките си - да се самоубиеш нарочно така, че да те намерят децата ти и жена ти; да оставиш някаква безумна бележка обвинявайки близките си за самоубийството си. Последното го имаме в семейството и още не мога да го разбера.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Каквито и да са причините, подтикнали  някой да сложи край на живота си, за мен самоубийството   е  повече егоизъм, а нерядко и опит да накажеш  за нещо / основателно  или не / оставащите след теб,  отколкото всичко друго. Не е себеотрицание, не е  геройство, не е нещо, което  трябва да се обсъжда само на ухо.
Понякога някои хора СЛЕДВА да бъдат наказани. Когато си направил всичко по силите си, за да те разберат, приемат, обичат, а отсреща има само безразличие или някакъв вид интерес/изгода, човек губи опората в живота си. Особено, когато отсрещната страна са уж най-близките: родители, съпруг, приятели.

Аз не бих обвинявала самоубийците. Не всички са родени бойци с мазохистични наклонности.

# 17
  • Мнения: 4 916
Бронте,
от написаното оставам с впечатление, че съученичката ти не е имала нито близки хора, нито приятели. Щом смятате, че се е хвърлила само заради едните пари, явно не сте й били много близки.

А за да се стигне до самоубийство, явно не е било направено всичко, за да се помогне.
Предполагам, че такива обвинения към самоубиеца са вид защитна реакция от страна на околните, от прочетеното така ми се струва.

# 18
  • Канада
  • Мнения: 264
Лично съм свързана с темата
тя ми беше като дете, само 16 годишна
Не я обвинявам, какъв смисъл има?Обичам я.
просто тя избра по-лекия изход.

Не направих достатъчно за нея, знам.
 все си казвам, опитах всичко.
Дълго е за обяснение.
 Cry

# 19
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Бронте,
от написаното оставам с впечатление, че съученичката ти не е имала нито близки хора, нито приятели. Щом смятате, че се е хвърлила само заради едните пари, явно не сте й били много близки.

А за да се стигне до самоубийство, явно не е било направено всичко, за да се помогне.
Предполагам, че такива обвинения към самоубиеца са вид защитна реакция от страна на околните, от прочетеното така ми се струва.

Съученичката ми е имала  и близки хора, и приятели. Аз не  бях сред тях, защото с години не бяхме се виждали. Но  ходих  да я изпратя. Оставила е писмо, в което е казала, че си отива, защото не можела да бъде  полезна на семейството си с нищо, за нищо не ставала. Самоубийството  е извършила, след като разбрала, че  е  отхвърлена  от  поредното работно  място, за което е  кандидатствала. Това, че не може да си намери работа й е било фикс- идея. Парите  не са им достигали, а тя с две малки деца не е била сред най- желаните служителки. Вероятно  се е чувствала в тежест на мъжа си и  че едва ли не, подяжда децата си.

А що се отнася до упреците и защитната реакция- да, защитна реакция са и гневът, и болката ми  по отношение  на баща ми. Ако не е този гняв, не знам как бих живяла. Виждам го- провесен на бесилото, с изплезен и подут език. Мъж в разцвета си- на 49 години.Чета предсмъртното му писмо- колко сме виновни  пред него, защото майка ми не иска да се върне там. А и аз не я пускам.
Дълго е. И болно е.
Незабравимо е.

Deep Blue Sea , Hug

# 20
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Жоз, не, към Бронте. Но се сетих, че там обстоятелствата бяха други.

Рени, не исках да кажа, че по- добрият начин да умреш е някой друг  да посегне на живота ти.Но ако приемем, че  при чуждо посегателство си  жертва на някой извън твоята  власт, в случая, когато сам посягаш на себе си, ти го правиш съзнателно, обмислено, пишеш / в повечето случаи/ предсмъртно писмо. И  си представям нещата много трагично- че в един момент  истински осъзнаваш, че не някой друг, а точно  ти слагаш край на живота си и ти се иска  да  не си го  направил, иска ти се полетът надолу  да не свърши или пък да стане  чудо и да го спре ...но не. И си отиваш от този свят, осъзнавайки, че по своя вина няма да видиш как децата ти растат, че по  твоя воля ще растат без  родител, че по твоя воля  се отказваш от всичко и че все пак неразрешими проблеми няма. Не знам, страшно ми е, когато си го мисля Tired
Нямах предвид убийство, а въобще смъртта. Винаги е ужасяваща, независимо как идва. Но когато човек сам я пожелае, вероятно е една идея по-приемлива.

Последна редакция: ср, 22 юни 2011, 21:22 от РЕНИ

# 21
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
И кои имат повече смелост? Дали тези които посягат на живота си? Или тези, които остават тук и сега, за да се справят с проблемите си? Всеки един от нас е имал и има мъка в живота си и понякога ни се е струвало, че това е краят на света. Но аз се убедих, че това не е край, а е само пауза... Не съдя никой, просто разсъждавам на глас.

# 22
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Зависи от обстоятелствата.

# 23
  • Мнения: 4 916
Бронте,
това не са упреци, а констатация. Науката психология със сигурност има какво да каже по въпроса.

С най-положителни чувства, понеже виждам, че това е въпрос, който е от голямо значение за теб - ако имаш възможност, потърси мнението на психолог. В края на краищата има хора, които са специалисти по това и работата им е свързана с този вид човешки проблеми. Ако наистина искаш да разбереш съученичката си, а не просто да продължаваш да я обвинаваш, добре е специалист да ти обясни какво кара хората да правят тази стъпка, може ли някой да им помогне.
Понеже няма смисъл от това ние да се пъчим отстрани и да обясняваме колко са били слаби тези, които вече ги няма, а ние какви сме силни, понеже още имаме сили да опъваме каиша. Много често ние имаме някой на когото да се опрем, а те са били сами.

# 24
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Жоз, не, към Бронте. Но се сетих, че там обстоятелствата бяха други.

Рени, не исках да кажа, че по- добрият начин да умреш е някой друг  да посегне на живота ти.Но ако приемем, че  при чуждо посегателство си  жертва на някой извън твоята  власт, в случая, когато сам посягаш на себе си, ти го правиш съзнателно, обмислено, пишеш / в повечето случаи/ предсмъртно писмо. И  си представям нещата много трагично- че в един момент  истински осъзнаваш, че не някой друг, а точно  ти слагаш край на живота си и ти се иска  да  не си го  направил, иска ти се полетът надолу  да не свърши или пък да стане  чудо и да го спре ...но не. И си отиваш от този свят, осъзнавайки, че по своя вина няма да видиш как децата ти растат, че по  твоя воля ще растат без  родител, че по твоя воля  се отказваш от всичко и че все пак неразрешими проблеми няма. Не знам, страшно ми е, когато си го мисля Tired


Нямах предвид убийство, а въобще смъртта. Винаги е ужасяваща, независимо как идва. Но когато човек сам я пожелае, вероятно е една идея по-приемлива.

Да, стига точно в предсмъртния миг да не осъзнаеш, че всъщност  си направил безвъзвратна грешка.А не знам къде бях чела  някакво проучване, направено сред оцелели самоубийци, че  огромен процент от тях  изпитвали точно това чувство-на безкрайно съжаление, че са  посегнали на живота си - в мига преди...хм...загубата на съзнание.

# 25
  • Мнения: 3 794
Има ситуации, в които, ако сам не си помогнеш и Господ не може да ти помогне. Да се хвърля вината върху роднини, близки и приятели е не просто нечестно, ами и твърде лесно.

Според мен в последният момент преди да се самоубият, 'те' приемат, че не могат да се справят! 'Те', не някой друг...



# 26
  • Linz
  • Мнения: 11 619
...
Да, стига точно в предсмъртния миг да не осъзнаеш, че всъщност  си направил безвъзвратна грешка.А не знам къде бях чела  някакво проучване, направено сред оцелели самоубийци, че  огромен процент от тях  изпитвали точно това чувство-на безкрайно съжаление, че са  посегнали на живота си - в мига преди...хм...загубата на съзнание.
Вероятно за това са оцелели (поне част от тях). Но пък има и такива, които правят нови, успешни опити.
Предполагам всеки случай е различен.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Да се хвърля вината върху роднини, близки и приятели е не просто нечестно, ами и твърде лесно.

А ако причината за самоубийство са точно  роднини, близки и приятели?

# 28
  • Мнения: 3 794
Да се хвърля вината върху роднини, близки и приятели е не просто нечестно, ами и твърде лесно.

А ако причината за самоубийство са точно  роднини, близки и приятели?
Аз искам да кажа, че да се обвиняват близките, че не са направили нещо по въпроса е нечестно. Дори и с подкрепа, разговори и разбиране от страна на всички близки, ако човек не вземе САМ решението да бъде и да живее, нищо и никой не могат да го спасят.
Ако са томозили психически и/или физически човека, който се е самоубил, със сигурност имат вина, но не и законно доказуема.
РЕНИ, тези с повторните опити явно не желаят да живеят, защото със сигурност са получили помощ от специалист след 1вия опит и въпреки това не намират смисъл да останат сред живите. Кой е виновен/отговорен в този случай се питам аз  newsm78

Последна редакция: ср, 22 юни 2011, 21:48 от forest_veil

# 29
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001

С най-положителни чувства, понеже виждам, че това е въпрос, който е от голямо значение за теб - ако имаш възможност, потърси мнението на психолог. В края на краищата има хора, които са специалисти по това и работата им е свързана с този вид човешки проблеми. Понеже няма смисъл от това ние да се пъчим отстрани и да обясняваме колко са били слаби тези, които вече ги няма, а ние какви сме силни, понеже още имаме сили да опъваме каиша. Много често ние имаме някой на когото да се опрем, а те са били сами.

Виж, все съм подочувала, че има наука психология и  съответни  специалисти Laughing Подочувала  съм и че човек може да отиде, за да потърси специализирана помощ Laughing
Но понеже темата не е за моите проблеми с конкретни   самоубийци, а за общественото   отношение  към суицида като  цяло, кажи ми- ти, без да се пъчиш, че си велика, защото си жива, безразлична ли си към  феномена  на самоубийството?Какви чувства  предизвиква в тебе  мисълта за самоубийството? Или  мисли? Simple Smile

Това е  темата   bouquet Simple Smile
Богиньо, какво значи  близките , роднините и приятелите да са причина за самоубийството? Имаш предвид да са го подтикнали те ли?
Защото това вече излиза извън сферата на  "чистото " самоубийство.

Общи условия

Активация на акаунт