Публикувана: 2 юни 2016, 19:05 ч.
Последно мнение: 22 ноем. 2016, 18:37 ч.

Да го направя ли?

34 573
194
1

2 юни 2016, 19:05 ч.

Мнения: 84

Здравейте. Знам, че темата ми е абсурдна, но реших да я пусна.
Искам да се самоубия Cry

Наистина.
Чувствам се страшно грешна пред мъжа ми и децата ми и това не мога да си го простя. Не заслужавам да живея, аз съм лош човек. Осъзнавам, че съм била в депресия цели 4 години, през които съм тормозела мъжа и децата си. Мъжът ми ми прощава, но аз не мога да си простя. Ужасно ме боли сърцето и душата.Сега осъзнавам, че през тези 4 години не съм била адекватна и децата ми също са станали такива Cry

Преди няколко месеца преживях нервен срив, не мога да спя изобщо, сърцето ми прескача и чувствам,че всеки момент ще умра.Не ми помагат никакви хапчета, нито алкохол..Непрекъснато се връщам назад и си преоткривам грешките и не мога да си ги простя.
Не мога да се грижа адекватно за децата си, които са още малки-на 1 и на 4.
Наистина не заслужавам да живея. Не мога да продължа като знам какво съм им причинила. Нямам и сили да продължа напред.
Не виждам изход..а толкова ги исках тези деца и исках да ги видя пораснали Sad

Но те не заслужават такава майка. Аз съм една развалина. По-добре е да сложа край на всичко.. Cry

# 1 2 юни 2016, 19:26 ч.

Мнения: 3 031

Как лекувааш депресията си? Посещаваш ли психиатър?
Не си лош човек, а човек с проблеми. А всички проблеми имат решение.

ПП: 4 годишно дете, 4 години депресия... раждането ли я отключи? Ако да, защо роди отново без да си се стабилизирала?

# 2 2 юни 2016, 19:46 ч.

Мнения: 766

Не,не го прави!Съпругът ти ти прощава,значи те обича!Децата ти се нуждаят от майка и цял живот ще се нуждаят,нищо не може да замени майката.Не мисли за миналото,то не може да се промени,но настоящето и бъдещето са в твои ръце.Не си лош човек,щом те мъчи съвестта.Ако имаш възможност посети психолог,дори еднократно,за да ти предпише леки антидепресанти.
Всички имаме тежки моменти,но те отминават.Животът не е само щастие или нещастие,а цялата палитра между двете.
Не бива заради един момент на слабост да обречеш децата и съпруга си,да живеят със загубата и липсата ти цял живот.
Всеки заслужава да живее,и всяко дете заслужава да има майка.

# 3 2 юни 2016, 19:47 ч.

Варна
Мнения: 10 493

А мислиш ли какво ще преживеят тези деца ако го направиш.Имаш ли идея как ще им протече живота от тук нататък.Момиче хвани се за косата и се измъкни сама,никой не може да ти помогне ако ти самата не искаш.Психиатри,психолози,приятели,родители помоли ги да ти помогнат.Самоубийството е за слабите,проблемите се решават с действия.
И всеки прави грешки,никой не е безгрешен Confused

# 4 2 юни 2016, 19:49 ч.

Мнения: 11 632

Трудна работа е самоубийството. От опит говоря. Както решиш и прецениш. Никой не може да те спре. Изборът е изцяло твой.

# 5 2 юни 2016, 19:56 ч.

Мнения: 2 401

Недей! Потърси помощ. Hug

# 6 2 юни 2016, 20:32 ч.

Мнения: 4 773

Разбира се, че никой няма да ти отвърне с "Направи го"
Разбирам те как се чувстваш, съвестта ти те изяжда, но се опитай да си простиш... в онова време, в което си ги сторила тези неща не си знаела как да постъпиш по друг начин, владеели са те хормони и емоции, не е оправдание, но бъди по-снисходителна към себе си. Няма човек на тоя свят, който да не се е държал зле с някого, особено с тези, които най-много обича. Мъжът ти ти е простил, прости си и ти и продължете заедно напред, взимаш си поуките от миналото и толкова. А, тази тежка депресия по-добре да се лекува, не допускай да изпадаш отново в подобни състояния ако наистина съжаляваш за преди и не искаш да се повтаря. Но самоубийството не е решение. Единствено ти ще се избавиш от мъките, но болката и раните, които ще причиниш на мъжа и децата ти ще горят цял живот! Помисли за тях. Така само себе си ще отървеш, не е ли егоистично?

# 7 2 юни 2016, 21:08 ч.

Мнения: 4 500

Алкохола смесвала ли си с лекарствата?

# 8 2 юни 2016, 21:24 ч.

Мнения: X

Ето ти отговора. Чувствах се точно като теб. Мислите, които имаш минаха и през моята глава. Нарича се депресия. Разбирам те напълно. Ще ти кажа аз как си помогнах. На първо място, ще споделя че майка ми почина, когато аз бях на 12. Имах огромна нужда от нея. Все още имам. Това беше първата ми мисъл. Знам какво е без майка и не искам децата ми да израснат като мен. Второто нещо, което направих, беше да чета много информация относно децата. Възпитание, изграждане на характер. Написах си на един лист, че нямам право да наранявам децата си, нито физичесни, ни то психически и се заставих винаги когато вляза във фаза да чета този лист първо и след това да избухвам. Там пишеше: Нямаш право да ги нараняваш. Ти не искаш нещо лошо да се случи с тях, не искаш да са луди, комплексирани и т.н. Сама си бях измислила текста, спрямо това, което бях чела, че мога да причина на децата си след системен тормоз. Затварях се някъде и просто заповядвах да ме оставят. И четях и мислих. След време си даваш сметка, че тези проблеми, които изглеждат нерешими са ужасно незначителни. Започнах да се превъзпитавам. Поведене и отношение спрямо децата и съпруга. Все още се превъзпитавам. Не става от днес за утре. Мисли само за това, че децата без майка ще са в пъти по-зле и че ти можеш да се справиш. Ще пиша на лични Peace

# 9 2 юни 2016, 21:32 ч.

Мнения: 402

О, милата. Hug

И аз искам да избягам и да се спася някъде на майната си от собствените си угризения, но ще оставя след себе си повече разруха, за сметка на личното ми облекчение.Няма как да бъдем вечно щастливи, но има как да бъдем спокойни и да дочакаме търпеливо своя ред.

Вината е най-жестоката и несправедлива агресия, която сами упражняваме върху себе си.Можеш да спреш това, като продължиш да живееш въпреки вината.Огледай се около себе си, виж какво правят хората без грам угризения и ще разбереш, че вината е само в твоята глава.Тя не е реална.Вината можеш да си я раздуваш до неимоверни размери, според съдната ти способност.Ще ти предложа да я сведеш до грешка.След грешка, извличаме поука, която е добре да помним по принцип, но не и да се самобичуваме заради нея.

Включи се, да попишем.След самоубийство, връщане назад няма.

# 10 2 юни 2016, 21:37 ч.

Мнения: 2 450

Не разбира се - ето ти телефона на доверието на БЧК, обади им се да си поговорите: 02 492 30 30

# 11 2 юни 2016, 21:51 ч.

Мнения: 24 631

В никакъв случай!
Имаш съпруг, който те обича и деца, които се нуждаят от теб. Как ще ги оставиш ?

Просто си болна, трябва да се излекуваш.

И какво пък толкова си им причинила, мъжът ти ти прощава, децата са още малки, няма какво да се обвиняваш толкоз.

# 12 2 юни 2016, 22:13 ч.

Мнения: 11 131

Децата ти са малки, нищо още не си им причинила. Мъжете не ги жали, абе гледай себе си. Посети психиатър, съседата казва, че много и е помогнал. От какво ти се е породила депресията, може някой да ти даде съвет.

# 13 2 юни 2016, 22:53 ч.

Мнения: 5 508

Толкова ли си слабохарактерна или егоизма ти е толкова голям, та мислиш за самоубийство, вместо да излезеш от дупката, в която си попаднала и да бъдеш качествен човек Thinking

Извинявай, че съм по-остра, но познавам хора, които са отнели животите си и определено мога да изпитвам към тях всичко друго, но не и съжаление Whistling

Посети специалист, поговори с него, поговори и с мъжа си и се опитай да излезеш от дупката си.
Самоубийството е лесно. Ще приключи мъките ти ама какво ще остане след теб? Две деца, които на ежегодните тържества в училище ще рецитират стихчета я на бащата, я на някоя от бабите, я на евентуалната им втора майка. И като ги питат "Къде е майка ви?" какво? Ще казват "Не я познаваме, защото е била безхарактерна и е предпочела да ни зареже и да се самоубие" Whistling

А ти всъщност осъзнаваш ли от къде тръгва проблема? Каква е причината за депресията?

# 14 2 юни 2016, 23:08 ч.

Мнения: 1 263

Има един начин да поправиш нещата, за които се упрекваш. Да вземеш решение, че вече ще живееш по друг начин и няма да повтаряш старите грешки.

Така израстваме и ставаме по-добри. Изобщо няма да се учудя ако се превърнеш в страхотна, усмихната и грижовна мама на две деца на 2 и 5 години.

Само трябва да забравиш миналото, да се наспиш и да продължиш напред. Упреквайки се за миналото, прецакваш настоящия момент. Утре ще съжаляваш за загубеното време днес и т.н. Няма смисъл. Наистина, най-добрия начин да поправиш миналото е да се концентрираш в днес и утре.

Препоръчани теми

Страх от смърт

Цигари в чантата на дъщеря ми

Дъщеря ми на 13г искам да и помогна, но дори и аз не зная как вече?

Раздяла след 7 години все едно нищо не е било

Причина:

Причина: