Да го направя ли?

Гущерица, само психиатър поставя диагноза и назначава лечение. Не психолог, не терапевт. Аз не съм психиатър, а дори и да бях, сериозно ли очакваш да ме изпитваш какво знам и какво не? И как би преценила дали знам достатъчно или не?
Всъщност, каквото съм казла  е лесно проверимо в интернет. На мен лично не ми пука дали и доколко се опитваш да ме засегнеш, но да наричаш бръщолевеници неща, които отдавна са доказани от науката, е меко казано смехотворно.

Лошотоe, че си вредна със саветите, които даваш.

Ще подмина обидните коментари.

Авторката да потърси помощ от психиатър. Успех и сила ти желая! Надявам се да бъдеш съвсем скоро здрава и пълноценна майка.

Не го прави! Това което си причинила на децата си е нищо, сравнено с това което ще им причиниш ако се самоубиеш. Ще остави ужасен отпечатък в съзнанието, развитието им и бъдещето им. Ще разбие психиката им.

За безсънието и паническите атаки - освен психиатър, пробвай иглотерапия. Понякога медицината, когато е безсилна, тази алтернативна източна медицина помага. Говоря от опит - след кошмарно някоколко месечно безсъние и паник атаки, иглотерапията ме спаси. Нямам никакви паник атаки вече повече от 10 години оттогава. Безсънието ме спохожда от време на време, пробвам с билки, мелатонини, даже приспивателни, и ако не действат отивам на иглотерапия. Винаги действа безотказно. Има светлина в тунела, и надежда и за твоя проблем. Не губи вяра!

Тук съм засега, ще чета по-късно и ще ви пиша.

Съветвам пишещите тук да прочетат старите постове на Авторката и тогава да продължат с разсъжденията.
Това е голяма отговорност, живота на някой да зависи от вашите съвети...

Съветът да посетиш психиатър подкрепям с две ръце.Бих допълнила само, да вземеш със себе си и мъжът ти.Да го посъветват какво да бъде отношението му към теб и как да те подкрепи.Това е много важно, защото наистина хората са с много погрешна представа какво отключва депресия и води до суицидни мисли.Само с  четене в нет-а, не става.Ако ти препоръчат да комбинираш АД с психолог или психотерапевт, още по-добре.

Ако чувстваш вътрешна необходимост да пишеш или говориш, прави го.Тук само пишем, но сме анонимни и, ако ще се срамуваме или ще сме слаби, няма да си сама.Ще бъдеш полезна с това, че ще дадеш възможност и на себе си и на другите да разказват, вместо да се затварят в себе си.Да бъдем полезни за другия, е едно от нещата, които правят животът ни смислен и значим.Гуш 

Няма да ти чета предишни коментари.Сменят се обстоятелства, сменят се и настроения.Човек, е в състояние днес да каже едно, утре друго.Не намерих подходящ имотикон, но имаш подадена от мен ръка в която да сложиш твоята нежна лапичка.

Авторке, депресията е болест. Нерядко се проявява след раждане (чувала си, предполагам за "следродилна депресия"), но не е задължително това да е причината в твоя случай. Ако си спомням добре, около 10% от хората през някакъв период от живота си са преминавали поне веднъж през такова състояние. Така че, няма нищо уникално в състоянието ти. Чувството за вина, за безперспективност, желанието да сложиш край са типични признаци на тази болест. Предполагам разбираш, че ако стигнеш до края ще нараниш много повече и трайно близките си.

Сега, хубавото в цялата ситуация е, че депресията е лечима болест. Към нея трябва да се подходи както при всяка друга болест- да се потърси специализирана лекарска помощ. Ако си от София, мога да ти препоръчам д-р Спиридон Алексиев от Александровска болница, който контролира изключително успешно състоянието на мой близък. Както при всяка болест, може да отнеме време да намериш точния лекар и той да намери точното лечение, но важното е, че лечение има. И както при всяко сериозно заболяване, самолечението е непрепоръчително.

Знам колко ти е тежко в момента, но повярвай, че с малко помощ и теб и семейството ти, ви чакат дълги щастливи години заедно.

nucremaa, просто всеки ден си пожелавай да ти се случи нещо хубаво и ще видиш, че скоро и това ще стане. 

Ще се справиш! Трябва да се справиш! Ужасните мисли ще те напуснат и ще дишаш по-леко! Вярвам, че ще успееш да се пребориш!
 

nucremaa
Защо ти е да го правиш? И какво ще постигнеш ?
Помисли ли за твоите близки, и какво ще оставиш след себе си ?
Да си представим един бомбен атентат...
Палестинец влиза в ресторант и детонира жилетка с C4. Ние сме странични наблюдатели.
Шокът ни сковава. Звуковата вълна ни спуква тъпанчетата. Не  можеме да чуваме. Димът... Все едно сме под вода. Влизаме вътре и е кошмар...Познава се къде е стоял атентатора, когато е взривил жилетката.
Съвършен кръг на смъртта. Не останало почти нищо от тези, които са стоели най-близко до него.Колкото по-близо са стояли до бомбаджията, толков по зле изглеждат.
Така е и с всяко едно самоубийство. С всяко едно
Смъртоносен акт, извършен срещу всички които са те познавали, всички които са те обичали.
Най-близките до теб. Онези, които те ценят, ще страдат най-много. Най-много ще им навредиш.
Защо ти е да го правиш ? Защо да го причиняваш, на хората които те обичат?
Имаш подкрепата на съпруга си, сподели му какви мисли те измъчват, и му позволи да ти помогне.
Самоубийството не е решение на никой проблем. Нито ще те оттърве от проблемите.
От езотерична гледна точка, самоубийството е един от най-тъжните и безсмислени актове, извършени от човека.
Тъжен, защото душата изпада в капан, плод на собствените и действия.
След физическата смърт на самоубиеца, душата не може да напусне мястото в което се намира. По- лошо е, че тя остава в много тягостно пространство , тъмнина и безнадежност до тогава, докато свършат реално отредените и години на земята, ако е останала жива. Тя ще бъде свидетел на всичко, което се случва, но без да може да въздейства или да промени нищо, ще се чувства, като във вакуум.
Самоубивайки се човек обрича душата си на много тежко изпитание, много по- тежко от това в което си мисли, че се намира в момента на решението за самоубийство. За самоубийството ще кажа само едно: не излизай от затвора, докато не му дойде времето. Защото ако излезш десет пъти по-лошо ще стане.

Лекар съм и макар че не съм психиатър смятам, че твоето състояние е индикация за спешна консултация с психиатър и евентуално ако той прецени хоспитализация за известно време. Не си лоша, а болна. Няма нищо срамно и нищо грешно в това човек да е болен. Просто всяка болест трябва да се лекува. От съответния лекар специалист. Подчертавам лекар. Не психолог, врачки, комшийки и др. подобни.
Не прави глупости, не можеш да си го позволиш при положение, че имаш две деца. Те са по-важни и тяхното бъдеще, което се каниш да съсипеш, е по-важно от твоите нереални желания в момента. Защото това как се чувстваш в момента не е реално. То е резултат от болестта. Просто трябва да я излекуваш. Иди на лекар. Веднага.

Ти си човек. Както всеки човек ти имаш и право на живот, и право на смърт. Но ти си особен човек. На теб днес не ти е провървяло. Животът ти наистина е незавиден и ако аз бях на твое място, може би бих стигнала до същите намерения...
Стой, почакай.
Не бързай. Това винаги ще успееш. Огледай се и помисли. Изпитай живота по-нататък. Изпитай себе си по-задълбочено. Все пак ти още не знаеш дали ти е провървяло, или не е, защото не знаеш какво е това да ти върви и да не ти върви. Нали туй зависи от това, как  ще го разбираш и как ще го обърнеш. Нали ти не си толкова болна, колкото непросветена, непосветена в тайнството на щастието. Ще намери този, който знае какво да търси, а ти търсиш не това, което трябва и не там, където трябва. Ти още не си намерила себе си-не си почувствала начина на своя живот, своя стил на съществуване; не си направила уютна своята ниша под покрива на вселената, не си схванала истинската цел.
Ти си способна да страдаш-значи си способна да се радваш. Ти съзнаваш себе си-значи си способна да разсъждаваш и да се усъвършенстваш. И значи в главното ти си такава като всички и може би по-добра от мнозина. Не си отивай тогава, погледни в края на краищата-кой е съвършен на този свят?.....
Всички ние имаме още много да се усъвършенствуваме и усъвършенствуваме.

Днес се чувствам по-добре. Ще се опитам да се оправя, но мисля, че ще ми отнеме доста време.
Чувствам се пълен провал като майка и това много ми тежи. Често не съм била търпелива с децата си, викала съм им, пляскала съм ги, а толкова съм ги искала и чакала. Аз не съм такъв човек, а през тези години съм се държала толкова гадно с хората, които най-много обичам. Приемах ги за даденост и се бях оставила по течението без много-много да мисля какво им причинявам и какво правя. Притеснявам се да не съм повредила голямото си дете с моята неадекватност и вечни притеснения и страхове..Мисля, че през тези години не съм дала най-доброто от себе си за тях, ами само ги стресирам. Затова се чувствам толкова грешна, заслужавам ли прошка че съм тормозела малките си деца и мъжа, който ме обича? Дали ще имам време да си поправя грешките или наистина не заслужавам да живея. Исках да живея достоен и спокоен живот, да си гледам децата и да им се радвам, а аз какво направих-от както се е родил големия все се притеснявам и чета за болести и лоши неща. А бях много позитивен, усмихнат човек. Всичко започна с това, че след раждането му се наложи операция и аз се изплаших, че може да умре. Сега пък с второто, баща ми почина и аз изпаднах в стряшен срив. Не можах нито едно от майчинствата да си ги изживея спокойно, изпуснах всичките им бебешки моменти,всичко ми е като на филм. Отделно съм и много уморена, не мога изобщо да спя, нито да си почина..Иначе обичам живота, но тази вина, че всичко можеше да е по-добре и по-спокойно, а аз си измислях проблеми, ме побърква. Исках всичко да е перфектно,а какво стана..
Благодаря ви за съветите. Обадих се и на телефона на БЧК, поговорихме си с жената и се поуспокоих..но докога ли..

  Потърси помощ и нещата малко по малко ще си дойдат на мястото.

Времето е пред теб, миличка.   Потърси помощта на психолог/психиатър. Понякога човек има нужда само от малко такава помощ, както едно рамо на затънала каруца, за да се измъкне.  

Ако имаш време, чети книги. Има безброй книги, които помагат да мислиш позитивно. В момента, когато мислиш негативно, веднага смени с позитивна мисъл. Това е заместващата техника.

Знай, че всичко е в главите ни. Ако се отдадеш на негативни мисли, се тровиш сама.

Ето една много, много хубава книга, която много ми е помогнала не само на мен: https://chitanka.info/text/27658-monahyt-kojto-prodade-svoeto-ferari

Можеш да я четеш онлайн, може да я изтеглиш.

Имаш най-важното нещо в живота: мъж, който те обича, и деца, които те обичат и имат нужда от теб.

Първата важна стъпка вече си я направила: осъзнала си, че така не можеш да продължаваш, че си имала неправилно отношение към децата и мъжа ти.

Кураж и ще видиш как всичко ще се оправи!  

Много се замислих и по въпоса за живота и смъртта..Може ли да съм си съкратила живота с тези лоши неща или колкото ми е писано толкова ще живея.От човека ли си зависи колко ще живее? Доскоро поне знаех горе-долу как да живея, а сега само съществувам..Толкова е гадно. И много ме е яд, че си губя времето, като изпадам в такива състояния. Досега съм се справла с много трудности, но сега май наистина ми дойде в повече. Изплаших се и от смъртта на баща ми. Винаги съм мислела, че живота е един миг и трябва да го изживееш пълноценно, а аз много пъти съм го забравяла товя нещо и съм плавила необмислени неща. И понеже съм вярваща, все се питам Господ ще ми прости ли това, че ме е дарил с две прекрасни деца, а аз вместо да се вглеждам в тях, чета глупости и си внушавам лоши неща. Много съм глупава, ама много..