Да го направя ли?

  • 34 606
  • 194
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 031
Голям проблем е, че не спиш. Това наистина може да подлуди човек.

# 61
  • Мнения: 5 508
Времето си го имаш. Не си на смъртен одър, та да се чудиш как да си изкупиш бързо, бързо греховете ...
Вземи се в ръце и мисли как да се реваншираш на децата и мъжът си щом смяташ, че си толкова черна и провалена в техните очи. Най-малкото сама казваш, че не го заслужават ...
Вземи си почини малко - вечер лягай по-рано (едва ли на мъжа ти ще му е проблем една седмица да се грижи вечер за децата, докато ти се усамотиш в спалнята), взимай една книга и чети, чети докато заспиш. Без музикален фон, без депресивни книги, без да мислиш за друго, освен за сюжета Peace Ще заспиш по-лесно и ще спиш по-добре.
Изкарай така една седмица за да се съвземеш малко. А после се фокусирай върху децата и мъжа си.
Ако толкова искаш да се наказваш с нещо си намери хоби ... Прави нещо за да не мислиш за лошите неща и ако имаш желание оползотворявай труда си.
Аз, например, борих и трите си депресии с хобита (кратки примери за това как аз преборих депресията)
Скрит текст:
При едната правех дръвчета от мъниста, при другата мартенички и разни други гривнички, сега правя букети от креп хартия, картички, албуми, както и все още бижута Peace Направените неща дарявам на доброволците от един приют за животни в любим мой град. Нещата ми се продават и после се помага на животинките. И в дома за деца в моя град съм ходила за да правим заедно коледни картички, и в инициативата "Операция: Плюшено мече" се включих няколко пъти ... Вярвай ми, уникално е чувството, когато видиш как помагаш на някой в нужда Peace Деца нямам, но това е нещото, което ми върна желанието в живота.

Трагикомичният коментар, в който се обясняваше как се "хваля", че съм излязла от 3 силни депресии без хапове ще го подмина с доза смях Peace Да бях някое "чудо на науката" и единствената, която с воля, желание и доза трезва мисъл излиза от депресия - добре ама при условие, че не не съм някакъв феномен някак не мога да го приема сериозно и да го коментирам без доза присмех Whistling

# 62
  • Мнения: 1 262
nucrema, много се радвам, че писа в темата. Направила си голяма крачка. Именно да осъзнаеш, че трябва нещо да се промени. Ти вече си осъзнала, че не искаш до го правиш. Та ти обичаш децата си и това личи от километри. Разбира се, че промяната няма да стане от днес за утре. Готви са за голяма битка. Но повярвай резултата ще си заслужава. Peace Hug

# 63
  • Мнения: 22 036
Мило момиче, всеки трети човек минава през сходни състояния през живота си. При някои е единична паник атака, при други трайна невроза и/или депресия. Това са заболявания, за които има лечение. Не слушай глупости от рода, че психиатрите са ненужни и лекарствата са гадни. Всяко лекарство има странични ефекти, дори и аспиринът, но при нужда се избира по-малкото зло.

Не знам как те подкрепя мъжът ти, защото, хора, които не са изпитвали подобно нещо трудно разбират проблема. Бих те посъветвала незабавно да се консултираш със специалист и да го посетиш със съпругът ти. За възстановяването ти е много важно той да участва активно и с разбиране.

Разбирам колко отчаяна си, но изход има и много хора се възстановяват. Просто приеми състоянието си като нормално заболяване и потърси лечение.

# 64
  • Мнения: 84
Не съм мигнала цяла нощ и сърцето ме боли... няма да ме бъде май  Cry Не издържам, по-добре да ме няма..

Последна редакция: сб, 04 юни 2016, 05:37 от nucremaa

# 65
  • Мнения: 491
Не съм мигнала цяла нощ и сърцето ме боли... няма да ме бъде май  Cry Не издържам, по-добре да ме няма..

Всичко това е от целия стрес, който изживяваш. Не прави глупости, нима би оставила двете си дечица и съпругът си сами? Следя темата и не си позволявах да пиша, но сега реших да го направя.

Още понеделник отивай при личния си лекар за направление и веднага записвай час при психиатър. Няма нищо срамно и страшно в това да го посетиш. Депресията се лекува макар понякога да изисква повече време за това.

Но най-важното... ще бъдеш отново тази за, която казваш... усмихната и радваща се на живота и прекрасното си семейство. Не се самообвинявай за нищо.  Hug  Всичко това е преодолимо! Заслужаваш да живееш. Не само заради дечицата и съпругът ти... заради себе си!

# 66
  • Мнения: 84
Наистина мисля, че е много късно.Грешките са непоправими.Как успях да разруша живота си и този на най-скъпите ми същества.Няма да намеря никога покой дори и на онзи свят  Cry Срам ме е какво съм чудовище, не заслужавам шанс.
Благодаря на всички, но сама съм си виновна, няма смисъл...

# 67
  • Мнения: 402
Никакви прегрешения не си направила, като си викала и пошляпвала децата.Знаеш ли колко народ, като изтрещи взима горно до.Ами като не можеш да си починеш и да се наспиш, се пренапрягаш и го отнасят ближните.Никой не е съвършен и на всеки може да се случи.Знаеш ли на мен майка ми какъв пердах ми хвърляше на времето и как ми викаше?И какво от това.Пак си я обичам и ми липсва.Всичките ми приятелки до една, когато децата ни бяха малки, сме изпадали в истерии за глупости.

Няма какво да се самобичуваш и да се напрягаш, да си съвършена.Никой не е.Бог е милостив и всичко прощава.За него няма непростими неща.Означава, че и за нас е така.Не чакай някой да ти прощава, защото смисълът на прошката е, сама да си простиш.Ще го направиш заради себе си, за да намериш вътрешен покой и да продължиш напред с малки крачки.Взимай направление от личния лекар за психиатрична консултация и се успокой.АД което пиех беше комбинирано, от тревожност до шизофрения.Покрива всякакви неврози.Повлиях се прекрасно и нямам нито един страничен ефект.В началото ми беше комбинирано с лек невролиптик.Когато се наспах като хората и се успокоих постепенно махнах и едното и другото.Ако се почувствам зле, пак ще го пия и пет пари не давам, че не съм съвършена.Важното е да съм здрава и спокойна, за да е добре и детето ми около мен.И ти гледай да си така.

# 68
  • Мнения: 84
Лошото е че от 1 година ми е съвсем зле състоянието и аз не потърсих помощ, чаках да умра..Няма надежда, направо незнам..

# 69
  • Мнения: 402
Лошото е че от 1 година ми е съвсем зле състоянието и аз не потърсих помощ, чаках да умра..Няма надежда, направо незнам..

Ами, не чакай повече.Аз си мислих с години как съм силна и мога чудеса да направя с тялото си, докато животът не ме свали на колене.Тогава потърсих помощ, сама.Защо съм чакала толкова и аз не знам.Поне моята грешка не допускай.Вземи мерки сега.

# 70
  • Мнения: 84
Чувствам се тотално изхабена, не зная хапчетата ще ме вдигнат ли

# 71
  • Мнения: 41 915
Кой гледа едногодишното? Мъжът ти ли?

# 72
  • Мнения: 84
Мъжът ми е на работа цял ден, но вечер ги гледа той. Аз съм за социалните, нали  Cry А как исках да си ги гледам.

# 73
  • Мнения: 402
Аха. Отиваш в нови страхове.Не го прави.Стой тук и мисли рационално.Информацията за здравосовното ни състояние е конфиденциална и от нас зависи дали ще я споделим или не с другите.

# 74
  • Мнения: 5 508
Добре де, мрънкаш в няколко поста как си съсипала чуждите животи ама един път не даде точни и ясни примери за това, което си им причинила Thinking
Кажи ни кратко и ясно, в какво се изразява това съсипване и как точно разбра, че си съсипала животите на две малки деца, които тепърва навлизат в него?
Имаш някакви наченки на здрав разум, но ми се струва, че по-скоро предпочиташ да мрънкаш и да обясняваш, какъв провал си, пред това да направиш нещо положително и за теб, и за семейството ти ...  ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт