Да го направя ли?

Е как ще е късно, децата са толкова малки, тепърва ще имат нужда от теб. Сега се учиш да си родител, приеми бебешкия период като тренировка. Не вярвам да си нанесла някакви непоправими вреди. Децата дори няма да имат спомен от този период. Имаш време да станеш спокойна и самоуверена мама! И, между другото, на тях не им трябва перфектна мама като от рекламите и филмите, трябва им човек, който ги обича и е загрижен за тях!

Колкото до болките в сърцето след безсъние - нормално е, на мен ми се случва винаги когато не спя. Когато се наспиш, ще минат.

Много си млада, спри да се упрекваш за всичко. Нещата не са толкова черни, колкото ти се струват в момента. Дай си почивка на мозъка малко. Ето, сега е уикенд, времето е хубаво. Можеш ли да се опиташ само за уикенда да не мислиш за миналото, нито какво е можело да бъде, а да мислиш само за днес? Какво ще ядете, на каква разходка да отидете, на какво да поиграеш малко с голямото дете? В понеделник пак ще мислиш.

Започвам да имам чувството, че проблемът идва от там, че си си представяла животът някак съвършен, като от филмите, а той е просто нормален - със сривове, грешки и учене от тях.

И последно - думата "криза" идва от старогръцки и означава "промяна". Кризите са наистина добра възможност да се променим, израснем, развием, научим някой урок. Може би твоят урок е да не се опитваш да си съвършена, а да се радваш на това, което имаш.

Зизу, тя се измъчва, че не е перфектната майка.Сякаш има такава.Едва ли не вече е за социалните, защото мъжът и цял ден е на работа, а вечер гледа децата.Това си е нещо съвсем нормално, когато тя цял ден се е въртяла около тях и има нужда да си вземе малко дъх.Около мен всички родители на малки деца така правят.С децата се занимават на смени, за да може другия да прави нещо различно от смяна на памперси, прохождане и висяне около гърнето докато "ценното" нещо тупне.

  Точно така.
  Всеки човек допуска грешки. Не се вторачвай в тях, продължи напред.

Не се заблуждавай- точно изолацията от всички близки ги довършва.........
Мен ме притеснява твърдението ѝ, че нещо много лошо е причинила и причинява на децата си и на другите си близки, без да има дори намерение да конкретизира и каже нещо по същество.
Дано не се окаже, че вече е прекрачила с единия крак парапета, докато търси помощ тук.

Аз чета, какво пише тя, но не разбирам кое точно е непростимото за нея в случая?
Да, би било кофти ако всяка вечер оставя децата на мъжа си, който до преди това е бил на работа и едва ли си е почивал цял ден, но ако се случва през вечер да речем (т.е. се редуват кой да ги гледа вечер) не означава, че е лош родител.
Ако й е толкова трудно да извикат някоя от бабите на гости за седмица и да си почине. Или да наемат помощница за известно време ...
Та за това няколко пъти я попитах, в какво точно се изразяват тези й непростими действия точно

Зизу, и аз нея чета.Повдигам това, което прикова моето внимание.Други вероятно биха акцентирали на друго.



Ами разбира се, че нито едно от нещата, които е написала не са непростими.Ако близките й не се включат да й помогнат в ежедневието, кой?Не спорим.Говорим си за нея и за нас. Дано да си почива и да се включи по-късно.Ще я очаквам.

Към авторката: за мен ти си направила огромна крачка напред: Осъзнала си проблема си, осъзнала си отражението му върху останалите, не мислиш само за себе си вече и за това колко е зле всичко за ТЕБ. Не прави сега крачка назад. Продължавай да работиш в положителна посока, ти имаш цел в живота (освен децата)- да излезеш от дъното, да станеш отново личност. Можеш да си простиш, видя, че има и други в подобно положение. За мен всичко е човешко, имала съм твоите мисли след раждането, било ми е трудно, държала съм се ужасно с детето. Всичко е решимо, след като си направила първата крачка- да осъзнаеш проблема си, значи има и решение. Разговори с психолог и с хора, на които имаш доверие, са задължителни.
Децата са толкова малки, че едва ли ще помнят нещо. Първите ми спомени са от 5 годишна възраст. Нито едно от децата ти не е минало тази възраст, така че имаш реален шанс да имат хубави спомени и нормална връзка с теб. Най-добрата майка е щастливата майка, нали знаеш. Не е нужно да си постоянно с децата, да си най-търпеливата и спокойната. Достатъчно е да помогнеш първо на себе си, да бъдеш малко по-щастлива и тогава това ще е добре и за тях.

Имаш повече, отколкото много хора мечтаят- разбиращ съпруг и две здрави деца. Знам, че това не стига и всичко е вътре в нас, просто го споменавам, защото на мен ми е помагало да го чуя отстрани и рано или късно да осъзная, че нищо не е така ужасно и безнадеждно, както ми се е струвало.

Пиши тук,ако ти помага, говори с мъжа си, психолога си, когато си спокойна, заведи децата си в парка и разгледайте заедно нова играчка. Ще се справиш, нищо непоправимо няма, повтаряй си това като мантра. Никога не е късно.

Авторке, ти не умираш и не се чувстваш зле, защото си смъртно болна. Чувстваш се зле, защото имаш проблеми и мозъкът ти внушава, че ти е зле. Мисля, че не трябва да оставаш сама и трябва да потърсиш помощ от психиатър веднага. Ще се оправиш с лекарства и терапия. Кажи на мъжа ти как се чувстваш, потърси подкрепа.

Авторке, каквото е да си направила, можеш да го поправиш.

Миличка, още нищо непоправимо не си направила. Сигурна съм, че това което ти не можеш да си простиш, всяка от нас го е правила в една или друга степен.

Имаш реални причини, които са отключили това ти състояние - операцията на детенцето, смърта на баща ти. Това би съборило много от нас, не си се справила със ситуацията, защото имаш две малки деца, които искат много грижи и не си успяла да се съвземеш още. Явно си много чувствителна и съвестна и си склонна да се обвиняваш. Не можеш да преглътнеш, че ситуацията е излезнала извън контрол.
Всички ние се показваме от тъмната си страна понякога. Просто трябва да си признаем пред себе си, че сме несъвършени хора и че това се случва на всеки от нас. И, естествено, да се борим с тъмната си страна колкото можем.

Да отнемеш живота си няма да реши проблемите, ще ги задълбочи. Ти като вярваща знаеш, че земният живот свършва, но душата е безсмъртна и със самоубийството вече наистина ще я поставиш в безизходно положение. А сега изход все още има.
Освен това, имам приятелка, чиято майка се е самоубила, когато тя е била на пет годинки. Никак не й е лесно, отразява й се върху всичко в живота. Ето това вече наистина е непоправимо.

Ти си вярваща, не позволявай на помислите, внушавани от лукавия, да се реализират. Трябва да се борим срещу него, винаги, в каквато и ситуация да сме.

Nucremaa, когато правим грешки, ние не губим добротата си, не се проваляме. Грешката е урок, който не сме научили. И ако понякога се случва да направим същата грешка, това просто е недостатъчно добре усвоен урок. В такъв случай можем да сме сигурни, че ще ни бъдат осигурени достатъчно нови възможности, докато накрая се научим да не грешим повече.
И най-важното-това, че си направила грешка, не означава, че ти си грешка.

Аааалелуя Момичета, сигурно сте много добри души, но след последните два поста и  аз проимах нужда от антидепресанти.
nucremaa, явно  не си готова  да отидеш на специалист, ок,  обаче все нещо е добре да започнеш да правиш извън самосъжалението и самоупрекването.  Пробвай да пишеш - ей-така,  докато не спиш - пиши - какъв би искала да е животът ти, ама подробно с всички  цветове и малки нещица, които биха  го направили красив.  После и  си представи  живота на  близките ти без теб и също го опиши, ама   се опитай да излезеш от егото си, което в момента е ранено и  твърде набъбнало /като всяка рана/ . Пиши, излей се и  скрий написаното. След време го прочети/дори времето да е само седмица/ По-полезно ще ти е  осъзнаването от  сто форума  съвети и галене.

Авторке ,да не би мъжа ти да ти втълпява ,че не ставаш за нищо?
Кажи моляе конкретно какво си направила толкова ,за да ти дадем по адекватни съвети за излизане от тази криза

Не е това, според мен, тя следва линията на хората с такова заболяване.
Като крайна фаза на омраза към себе си- апокалиптични картини в собственото им съзнание на това, което са предизвикали на близките си и което, близките им въобще не могат да си представят.
Няма да обясни какво е то, защото е хаос и ужас, нямащи нищо общо с действителността.
Трябват ѝ лекарства, трябва ѝ непрекъснато наблюдение, защото може за две минути да приключи с всичко.

напълно наясно съм с това което ти казваш , загубих човек от семейството си ,заради мисли които го преследваха сложи край на живота си