Да го направя ли?

Ами смятам, че през тези 4 години не съм се грижила добре за децата си, непрекъснато четях за болести и им ги приписвах, не ги научих на режим, а все им се ядосвах и плясках, че не искат да спат. Оставих се по течението, приемах ги за даденост, казвах и правих неща, с които не мислих ще ги нараня ли.Все се оплаквах и мрънках. С мъжа ми все се караме пред тях и това много ме съсипа, защото ги стресираме. Сега се обвинявам, че съм си стресирала децата с отрицателното си мислене. При последния скандал мъжа ми ме направи на 2 стотинки, била съм егоистка, глупава и т.н и аз тогава съвсем се смачках и си казах, че не заслужавам да живея. Но той е прав. Затова се обвинявам и че бях все нервна, притеснена. Не се  вглеждах в детето си.
Другото, което е че загубих индивидуалност, не знам коя съм вече.
Хапчета, психиатри, психолози, ясновидки-нищо не помага. Душата ме боли какво съм направила и продължавам да правя. Сякаш през това време не съм била аз и сега ми е много трудно, защото при последния скандал с мъжа ми просто изгубих желание да живея.
Омръзна ми да имам такива кризи, искам да съм нормална майка , която да не мисли, че всеки момент ще умре или нещо лошо ще се случи на някого всеки момент. Искам да вярвам в себе си както преди, но не мога. Чувствам се повредена и много натоварена. През това време не съм си пускала и музика примерно, за да се успокоявам, всичко правех като робот..Имам чувството, че не мога и не заслужавам повече да се радвам, да съм щастлива.
Тези деца имат само мен и баща си, бях си казала, че ще направя всичко за тях, че няма да викам, ще съм спокойна, само да бъдат здрави и щастливи, а аз какво направих нараних ги, а мъжа ми го съсипах с моите неврози. Това не мога да си простя.

Всичко това е поправимо,от теб зависи.Мъжът ти едва ли мисли всичко това,което ти е казал.Дошло му е в повече и явно е решил,че като те разтърси ще се замислиш и ще се вземеш в ръце.
Повечето мъже сякаш са по-трезвомислещи,те не се вторачват и да мислят над вариантите "може да стане така,може иначе",те действат когато нещото се случи,а не преди това.Поне моят е такъв.И аз бях изпаднала в една депресийка,която продължи 2-3 години,разбира се и хипохондрия за разкош.И ММ  ме търпя,търпя и на края не издържа кара ми се,че ми се кара.Но не му се сърдя,той просто искаше да ме изкара от това състояние.И на детето съм се карала,все нямах време да му обърна внимание,защото бях заета да чета за поредната диагноза.
Вярвай ми всичко ще отмине и ще съжаляваш за пропуснатото време.Ти в момента нямаш реални проблеми,поне не големи такива.Сега е момента да се радваш на децата си,на живота си.Стегни се,спри да четеш за каквито и да е болести в интернет,отиди на психиатър или психолог и се лекувай.Не е късно,имаш време да се поправиш пред децата си и да се върнеш към нормалния си начин на живот.

Точно най-много ме е яд за пропуснатите моменти. А последната година даже не съм се грижила за тях Все живях в миналото и така пропуснах толкова неща. Лошото е, че не си вземах поука навреме. Трябва да спра да чета, да слушам лоши новини-аз много изживявам чуждите драми. Аз паническото разстройство пак го получих така от много четене. Най- много ми е гадно, че съм правила нещастно семейството си. Ето сега започнах да си мисля дали не съм си съкратила живота и ще имам ли време да се реванширам. Гадно ми е, че съм им дала грешен старт Толкова ги обичам. Явно не ставам за майка. Никога не съм искала да им причинявам нещо лошо, да ги наранявам, а съм го правила и умишлено, и неумишлено. Как не се усетих навреме. Обвинявам се и че изпадам в тези състояния, а най-лошото е че сама си го правя. Искам да вярвам, че съм най-добрата майка за децата си, че те ме обичат и ми прощават.. Сега се чудя как да се върна към себе си, как да се събера. Толкова съм объркана, в главата ми е пълен хаос.

Децата ти са малки и няма да помнят как точно си се държала и какво си правила с тях - спокойно.
Относно това, че не искат да спят - и аз не съм спяла особено като дете (за обяд да не говорим) ама "О, чудо!", нормален човек съм си.
Щом осъзнаваш грешките си работи по тях, вместо да си губиш времето в мрънкане и самосъжаление.
Нормално е мъжът ти да реагира по-остро. Никой не може да търпи до безкрай подобно поведение, но съм сигурна, че е избухнал с единствената надежда да ти дойде трезвата мисъл.
А дали си си съкратила живота или не не можеш да знаеш. Хора умират всеки ден и много от тях заради независещи от тях обстоятелства - катастрофи, земетресения, наводнения, убийства, инциденти в работата ... Ако всеки седне да го мисли що за живот ще живее? А и защо ти е въобще да губиш още време за да мислиш дали утре ще умреш като вместо това можеш да дадеш няколко ползотворни часа с теб на децата си?
Виж само колко време изгуби тук за да пишеш за врачки, за самоубийства и прочие, а това време можеше да прекараш с децата, да им прочетеш една приказка, да нарисувате картинка с голямото и т.н.
Вместо да се фокусираш върху това, колко си лоша, черна и провалена като родител ... Се замисли как да създадеш комфорт и нормална среда на децата и мъжа си, които твърдиш, че обичаш.

Точно така,спри да четеш за болести,спри и новините (от 2-3 години не ги гледам,напрягат ме).
Ок пропуснала си минали неща,но не пропускай бъдещите.Първолаче,първото отлично .... има още толкова много неща,които те очакват.
И не не си направила нещастно семейството си,те те обичат и вярвай ми най-много от всички искат ти отново да си усмихната.
И забрави го това,няма идеална майка.Толкова пъти съм се обвинявала и аз.Колкото и да ни се струва,че вземаме правилното решение,много често грешим.Грешим,но си вземаме поука и гледаме да не повтаряме грешката си.Много е трудно да си родител,това за мен е една от най-трудната и отговорна дейност в моя живот-да направя от детето си човек.Дано се справя,но ще допусна много грешки по пътя.

Нукрема ,слава Бого ! Не е толкова сериозно ,колкото си мислиш   първата стъпка към подобряване на състоянието ,ти вече си я направила като си осъзнала ,,че имаш проблем  
Сигурна съм ,че човек способен да се осъзнае ,може и да се промени към това което той иска  
Да ти кажа ли ,и аз бях така мислих че не ставам за нищо , не пуска детето си да играе за да не падне и умре или да не го отвлекат   Майчинският инстинкт обаче много ми помогна да се оправя   а ти го имаш този инстинкт , виж с каква любов говориш за децата си .Врачки няма да помогнат само ще те объркат ,аз след една такава се чувствах като робот и не можех да правя нищо ,дори да спя .

При системно недоспиване и грижа за две малки деца всеки ще изпуши, няма слаб, няма силен, умен, глупав. Не става...
В Бг е много трудно да си родител. Тези укорителни погледи отвсякъде, ако детето ти се тръшне някъде за бонбон, това цъкане от бабите пред блока, този натиск на социалните мрежи колко перфектни са другите майки, как готвят тристепенни менюта сутрин, обед и вечер в перфектно изчистените си домове, правят сапуни и керамика и имат перфектен маникюр. Всички тези неща биха ме скапали и мен. Но в същото време ги гледам средните американки как децата им ходят боси, хранят ги с каквото намерят, къщите са им кочина и задължително си слагат клин на дебелите сланини.... Обаче не им пука. Те са най -добрите за децата си. И това наистина е така. Когато времето е хубаво зарязват всичко и отиват в парка. Цапат се, мокрят се и са ок. Никой не съди другия. Няма перфектни и ужасни родители, всички бутат някакси и са ок. И си пошляпват децата. И са ок. Лошото поведение не се толерира и е отговорност на родителя да няма лошо поведение, ако това включва шамар по дупето или повишаване на гласа е ок. Не ме разбирайте погрешно, не ги хваля колко са добри. Напротив казвам, че в посредствеността си са ок. Никой не е перфектен и въпреки всичко Господ ни дава деца и успяваме да ги направим хора.
Авторке, това за което се обвиняваш, че е непростимо се случва на 90% от хората и е нещо съвсем нормално. Претоварването с работа и мислене те кара да преувеличаваш "вредата", която си мислиш, че си нанесла на децата си. Потърси помощ, излекувай се и ще ти светне. Прегръщай ги повече, целувай ги и им казвай, че ги обичаш, повярвай ми, те само това ще помнят. Караниците с партньора са нещо нормално. Избягвайте ги и не позволявайте да ескалират. Все пак не сме богове, а само хора. Справяме се както можем и това е ок.

.

Нукрема, радвам се, че си тук и си добре.

Миналото си е минало.За да избледнее, трябва да създадеш нови моменти, които на свой ред да се превърнат в минало и спомени.Така старият спомен ще избледнее и няма да е толкова болезнен.За момента се съсредоточи върху ежедневието.Наложи си да правиш и най-обикновените неща с желание.Идеята е да си напълно съсредоточена в това, което правиш, а не да си като автомат.Това с автомата идва от мислите, които бушуват в главата ти.Това е начинът да ги спреш.Създай си режим.На теб.Така ще се събереш и ще дойде добрият нов навик.Помисли върху едно подходящо антидепресивно хранително меню, разходка, лека гимнастика.Влизай в банята да се къпеш, ако трябва по три пъти на ден, за да се освежиш.Излизай редовно с децата независимо каква е прогнозата.Сигурно имате квартална градинка в която и други майки ходят.Сближи се с тях и пооставай, децата да си поиграят с другите деца.Обадете се с мъжа ти на някои ваши приятели.Хващай свекари или майка ти, да се погрижат за децата за една вечер поне и излезте.Събирай се с хора Нукрема.Вече са ти написали да спреш да четеш и да ходиш на ясновидки.Това само увеличава тревожността ти, а е напълно ненужно.Така наистина си вредиш.Ако ще четеш, вземи леко четиво.Пусни си приятна комедия или хубава музика.Съсредоточи се върху това което гледаш или слушаш.Това са стимули, които наред с един здравословен режим, много ще ти помогнат.За децата не се тревожи.Когато видят, че майка им се е подложила на здравословен режим и те ще се успокоят.

Щади се, грижи се за себе си и обичта към теб ще дойде сама.Ще има и за твоите любими хора.Няма как да им дадеш нещо, което на теб ти липсва.Няма нищо лошо да се пооплачем.Всеки го прави.Гуш

Много ви благодаря на всички. На моменти много се плаша ще се справя ли сама, ще мога ли да ги отгледам- наистина нямам никаква помощ. Още отначало затова се пуснах по течението,каквото стане стане. Действах без да мисля, точно като робот бях.Сякаш ме беше страх всичко да е спокойно, нормално и затова много пъти съм си измисляла проблеми.Била съм в някакъв мой си свят.Трябваше да си пускам музика,филми, да се разтоварвам по някакъв начин, а аз се занимавам с глупости. Не съм се държала като майка, затова ми е гадно. Дано не им се е отразило. Можеше да ги гледам по най-добрия начин, а аз карах през просото.Боже, колко съм зле. Толкова ги исках и чаках.
Ще се опитам да се събера, защото ако нещо стане с мен или баща им какво ще стане с тях..Няма кой да ги гледа

Виж, че сама започваш да проглеждаш - филми, музика ...
Сега се разрови из Замунда или някой друг подобен сайт, изтегли някое филмче и го гледай с децата. Ей така се излегнете тримата (а таткото ако е при вас - и той) на леглото или канапето и гледайте детско филче да речем Хем ще си с тях, хем ще правите нещо, което ще им е интересно, хем ще си почиваш.

Оуу идеята на Зизу е великолепна.И ние си имахме неделна киновечер,всяка неделя.Нареждахме вкусотии на достъпно място,разтягахме дивана в хола и се изтягахме на интересен филм.Сега като си спомня

А какво ще кажете, ако аз съм едно чудовищ, което бавно бавно убива семейството си? Такъв човек заслужава ли да живее? 

Не си чудовище. Чудовищата не страдат.
Ако не можеш сама  да си помогнеш, позволи на  хората, които  те обичат, да ти дадат кураж и сила, за да се справиш.
Ти си майка. Не можеш да се предаваш. Не бива да се предаваш. Не си направила никакви фатални грешки.Всички сме хора и имаме  своите сривове понякога.
Хвани се за това, което имаш и го дръж здраво- деца, съпруг, който  те обича и е до теб.  Животът е шибан, но е един и трябва да се изживее, колкото ти е отреден.
Прегръщам те силно.

Интересно как по-точно бавно ги убиваш? Да не сипваш по малко антифриз в храната ... ?
Извинявай ама с подобни въпроси почвам да се чудя дали наистина имаш проблема, за който пишем или просто ни пързаляш по леда