Януарчета 2009...лятна тема...

Да взема да се запиша  . Не че ще свърши темата, ама да помогна и аз малко 

Гледам, нови возила се мяркат из темата - айде честито на Любито и Копривата - безаварийно да си ги отгледате 

За гномчетата - аз скоро се похвалих във ФБ, ама не хвана декиш (демек още не се е променило  ), та да взема и тук да се похваля, че моето е в много кооперативен период - изпълнява, слуша като му обяснявам. Само тук-таме имаме разни търкания, но бързо се отстраняват  . Дори се е научил (идея нямам как и от къде - вероятно лелите в яслата имат пръст  ) да ме пита за всичко - мамо, може да бягам? или - мамо, може тук да се кача? и т.н.

Ама още няма много акъл - тепърва се учи да брои и уж се беше научил до 6, ама сега е но, де, четии, пет, шес  и упорито отказва да слага и тройката 

За раздялата - съвсем скоро и аз ще я преживея. И не знам как точно. Налага се да изляза малко по-късно в отпуск (ако въобще ще излизам) и първата седмица от яслената почивка Митко ще го гледа. И ще ходят в Бс двамата... пък аз ще си кукам тук с кучето. Айде, през деня съм на бач, после разходка на кучето, да ям, да пооправя и някак ще минава.. Ама вечерта като заспивам, бас хващам, че ще рева... Майка ми каза, че са лиготии и сигурно е така, ама... пусто ми сЪрце, не иска раздяла 

Сис - точно на същата възраст се разделихме за пръв и последен път - бременех с Матей, а Никола и баща му пратих на море с приятели. Чувствах се чудесно, само дето завиждах за басейна. Никога не съм искала да ги оставя някъде, но като се случи успях да си чуя мислите, най-сетне. 

А за безобразниченето - ми аз затова се оплаквам, щото оправия няма да има, просто има такъв нрав, само дето аз ще се науча да се вписвам, за да не се наложи да тръгвам към "4ти км". И разбира се, както може да се предположи, брат 1 и брат 2 нямат нищо общо. Както каза един приятел: "И двамата приличат на баща си, но по различен начин."

Lang, ти сякаш моето диване описваш. На моменти /все по- ести за съжаление/, ми идва да избягам с писък. Опитвам се да си приемам детето, да не се ядосвам, да си настъпвам ушите как"ще ни се качи на главата"- сякаш пък е слязъл от там.  Такова е- буйно, палаво, непослушно /а преди време от батко му се оплаквах  /. Само да е живо и здраво, все ще го изгледам.
Ама пък като заспи е тооолкова миличък и добър, че даже и послушен!! 
Сис, да знаеш, че на твое място нямаше да се оплаквам 

Добро утро!

То, на че е успокоение, но и мойто е много лошо. Реване, тръшканици, пищене- това е ежедневно. От Понеделник до Петък е що годе ок, понеже имаме някаква рутина в ежедневието- ставане, ядене, малко телевизия, клубчето, парка, после чака баща си, и докато се видят, то станало 10 часа и хоп в легото.  Ноооо, в Събота и Неделя е ужасссс. Нали и тати си е вкъщи и ни почва от сутринта. Вчера при 28 градуса навън като се затръшка че иска да си сложи фанела, жилетка, чорапогащник и панталон. И накрая след половин час пищене така излезе
Не закуси, съответно се разпищя навън че е гладна. Ей такива едни.

Следобед като се прибрахме, разтреперани от нерви и двамата, я сложихме да спи, че да си починем и мъжът ми заяви, че това никви почивни дни не били, той на работа толкова нерви не изхабявал И ми предложи да викам майка ми, че да можело да си почивам. Само дето с Анджелика и тя не може да се оправи.

Дано да е само период!!!

Добро утро и от мен, амато си е стамало време за обяд бе

Аз да ви кажа съм хепии, защото бях при мойто гномчее, голяма радост!Взех му от любимите му за игра колички, но дори и тях пренебрегна заради мен, ама и аз си го гушках много Дори искам да ви кажа , че доста ме слуша(само първия ден и после почнаха лиготиите)

Ама раздялата си е кофти, сега чаак след 5 дни пак   

Та така де....май това е засега

Благодаря на всички за пожеланията. Прибрахме се благополучно. На връщане минахме през Мол Сердика и Джъмбо, че нали в събота цял ден избирахме кола..Беше малко нервно пазаруването ( понеже Венци бързаше да си ходим), но се справих доста добре. Най-много намаза Карина, естествено.  Милото, явно много сме й липсвали, няколко пъти карала майка ми да ни се обаждат. Голям дъжд ни пра в София, дано тази седмица да се пооправи времето, че в събота сме към морето.

Ъъъ, ама аз не се оплаквам  . Дори напротив - хваля си се  .
Единственото, срещу което мрънкам понастоящем е, че не знам ще успея ли да си взема отпуск и ако не успея - кой ще гледа Калоян - нито едната баба не може да си вземе отпуск, мъж ми също не може много-много, та идея нямам как ще ги тъкмим нещата...  . И то не е даже заради това, че няма да почивам, ами заради това, че съм притисната просто и никак, ама никак с нищо не мога да направя компромис  . Нито мога да го гледам и да бачкам от вкъщи, нито нищо, просто съм в една безизходица и се надявам да се разреши в идните 2 седмици, щото иначе ще гръмна някого и това няма да съм аз 

Айде, ще се приготвяме за лекаря, че нещо не ще да оздравява тоз път  .

Да споделя на какво попаднах

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

Моник 

Хахаха, много яко 

 

Това действителен случай ли е? 

 

 
ето нещо, което може да ти развесели скучния ден   

И ти ли искаш? 

И на мен така ми прозвуча


Мони, много свежо! Ей, как се развеселих! И си мисля, сега ако ми тропне пощалъона как ще му се захиля

Радост, да не дойде водопроводчика, че какви инструменти имаааа