Навън е вече лято, а в коремчето ми - НОЕМВРИйско злато

да, точно затова сестра ми е с форцепс, изритала е брат ми да излезе 1-ви и тя си е останала седалищно и така, ама инацхе те са били и двамата над 2.5 кг, така че не са съвсем малки Поразпитай лекаря, наистина, може и някакви новости да има, и да има възможност за нормално раждане....  Ти как искаш?

Princess83 искам с упойка Аз май съм единствената тук която не знае как иска да ражда  Както дойде, дано само да устискам възможно най-близо до термин, че да не се налага бебчетата да ги държат дълго в болницата, и всичко да е наред с тях.
Сещам се за една серия на Френдс в която Чендлер и Моника попаднаха на една касета със запис на раждане, хихи и колко ужасени бяха...май и аз се чувствам така, дано ми мине страха докато дойде време за раждане.

Ами ела във Варна да не се чудиш
Майтапя се разбира се

tranka и аз незнам как искам. Ако не ми беше секциото задължително щях да съм МАТ:))))

Tranka,при нас също е така.Честно имам чувството,че само в Бг всичко ни е наобратно на целия свят

Здрaвейте на всички мами
Аз подкрепям с две ръце нормалното раждане .. (за сега   ) мисля,че естесвения начин е най-добрия избор ,освен ако няма някакви предпоставки за секцио ... Моя доктор също е привърженик за нормално раждане и казва,че никъде другаде не може да си раждаш по избор секцио.Имам няколко приятелки,които скоро им предстои раждане и предпочитат секцио ,защото ги е страх ... Не ги критикувам защото всеки си има право на избор,а и аз самата не знам какъв акъл ще ми дойде като наближи да раждам ... Но за сега съм на мнение ,че искам да усетя какво е да РОДИШ наистина ,въпреки страха от болките   Все пак всички очакваме след това едни прекрасни създания,които ще ни накарат да забравим всичко лошо  


И аз също искам да попитам по въпроса с купуването на дрешки и други неща... Моята майка и свекито ме разколебават да взимам все още ... а аз нямам търпение и не знам какво да правя,дали да си купувам малко по малко без да им кажа сега   или да изчакам към 8-9 месец.Вие купихте ли нещо?

здравейте мамчета!

Кратък запис- аз вече почнах да купувам стабилно, макар и уж да се въздържам, за да не разочаровам майка ми в БГ, която иска всичко двете от там да избираме. Ама аз ка да се въздържа.... Вече взаех блузки, жилетки, дънки - гледам все по големи ъа около 3 и 6  месеца, а по-основните неща като бодита ще взема наистина от БГ.


по темата с раждането - не си напрягам от сега главата, че има още време. Да не взема да се настроя за едно, а то друго да се окаже. Тук вариантът със секцио по желание почти не съществува (може би ако наистина адски те е страх и това го броят за психичесо натоварване).

Хайде всичко най и от мен, слънчев ден!

Здравейте мами,

И аз никаква идея нямам как искам да раждам   и ще е както ми кажат в крайна сметка. Моята доки знам, че е привърженик на естественото раждане и въпреки че ми каза, че има някакъв слаб шанс да е със секцио /заради някакъв гаден миомен възел, който е застанал още по гадно /, виждам че определено смята, че е по добре по естествен начин. Аз самата определено не знам, кое е по добре, аз съм раждана със секцио, майка ми се е въстановила страшно трудно и бавно след това и знам, че са минали 30 години, и сега нещата са по други и като технологии и като всичко, но ме е страх от пост оперативния период....
Но както стане и както е добре за бебчо

Изринала съм се много странно, предполагам е от горещината - на малки, червени петънца. На някой да му се е  случвало такова нещо 

  на всички

хайде и аз да допълня за ражданията.  Тук секцио само в извънреден случай даже и за близнаци. А иначе аз не се настройвам за нищо предварително, както стане.  Сигурно последните дни ще ми е друго на сърцето, обаче все се успокопвам.  Все пак не съм първата жена, която ще ражда.  Докторите си знаят работата. 

И аз - на ръцете, отвътре, където се свиват лактите, а снощи и на корема по - високо към гърдите; като си ударя душ или се измия - минава, предполагам е от пот и прах / поне за мен /

Mдаааа, въпросът с начина на раждане е много интересен и сложен, и индивидуален...

Да споделя и аз опита си. Бях на 33 когато забременях след близо 3 годишно чакане. Бременността протичаше гладко. ( Имах миомен възел, за който лекарите предполагаха, че ще изчезне в последните месеци на бременността ми . Често се случвало, поради липсата на мензис през периода... Явно така и е станало, защото по време а и след раждането ми казаха, че нямам миомен възел ) Тазът ми много подходящ за нормално раждане. Имам диоптри, но вътре-очното налягане - безпроблемно, издържам на болка... Бях твърдо настроена за нормално раждане. ( Още повече, че майка ми е родила двете си деца много бързо и лесно, без почти никакви шевове, викам си сигурно е генетика   ... Да не забравям, обаче, че нейното второ раждане е било на 27, а моето първо щеше да е на 34 ... От друга страна пък, моя приятелка на същите години роди нормално бързо леко и безпроблемно... Та такива мисли ми се въртяха... )... Да , но не се получи така. В края на 8-я месец изведнъж лекарите забелязаха, че бебето изостава с размери ( а до тогава вървеше идеално...). Лежах 1 седмица в Шейново"за подхранване" на бебето . При изписването д-р Ковачева каза, че лекарския екип препоръчва раждане със секцио, което ме ужаси... Как така, казвам защо ??? А и бебето ще е малко !!! Тя ми обясни, че има достатъчно голям опит и преценява, че психическото ми състояние ( на моменти паническо), предвид няколкогодишния стерилитет, а и непрестанната ми тревожност ще ми попречат да се държа адекватно при нормално раждане и е много вероятно да се наложи секцио така или иначе ( а това действително е ужасен вариант и опасен ). Аз продължавах да упорствам, защото изградената нагласа си е нещо много трудно поклатимо... Дойдоха при мен с лист, на който беше написана лекарската препоръка - раждане секцио и се бяха подписали трима лекари... Аз трябваше да напиша, че се отказвам от препоръката им ... И го направих, защото бях под инерция a и защото реших, че искат да ме манипулират ( а всъщност нито един от тези лекари не беше "мой лекар" и за възможна лична облага не можеше да се говори, защото те ме изписваха от болницата) ... След това, обаче се замислих, споделих и с близките си... Помъчих се да се погледна отстрани, спомних си , че съм имала моменти, когато не съм можела да се "отворя" за секс ... и т.н. Трябваше всичко да преосмисля...
Не исках секцио и защото си мислех, че все пак



....
 е, много се проточи, но момичета искам да ви кажа, че нищо не е страшно и действително всяко раждане е индивидуално . Аз се възстанових много бързо от секциото. Детето си го взимах от раждането. .. Болката не беше голяма и трудно беше първата седмица...Радвам се, че преосмислих решението си . Бях с епидурална упойка и всичко мина благополучно, благодарение и на д-р Ковачева ( защото в крайна сметка се наложи принудително секцио, заради слаби тонове и именно тя реагира бързо и адекватно... )Това, което казват за трудното закърмване при секцио, също не е вярно. Теди след близо 24 часа застана на гърдата ми и сука 1 година и 9 месеца без никакъв проблем...


Нека не бъдем предубедени към нищо. Нека бъдем спокойни и търпеливи. Нека разсъждаваме и не оставаме да бъдем манипулирани. Нищо не е страшно.  


albena30, пратила съм координати на лични  , ако имаш въпроси, питай !



lika, и аз си мислех същото, но не знаех дали ще е удобно  . Да това е било моето момченце . Аз останах вътре да чакам документите. Понеже вътре чакаха две двойки , та ги оглеждах, мислейки , че може да си някоя от двете жени там  . После , обаче видях, че ви извикаха отвън. Зърнах за момент дълга черна коса и мъж в гипс ...
Виждам в аватара ти прекрасен синеочко !   Още първия път като видях снимката и си помислих, каква хубава снимка, като от списание... Сега виждам, че ти си професионален фотограф. Разгледах сайта ти, поздравления ! Чудесни снимки !  

Явно е индивидуално,но аз съм говорила с жени раждали със секцио ,те съжаляват ....
Аз на този етап съм решила да раждам естествено с епидурална и на секцио бих се подложила само ако се наложи ,но едва ли ...тук в Англия не го практикуват
Обмислям и варианта за водно раждане ,но той е малко напо заден план

Май не е само в България. Моя колежка е бременна с близнаци и едното е правилно обърнато, а другото не и ще ражда секцио.

На мен ми остава още само един работен ден до нашата почивка, но времето тук е студено и дъждовно, дано само да не вали, защото няма да можем да обикаляме. Въобще такова ужасно време се случи тази година - студени и дъждовни и мрачни пролет и лято, направо е като през зимата 

Аз също исках да раждам нормално, но като ходих на ФМ ми казаха, че плацентата е много ниско и ако не се вдигне ще се наложи да раждам секцио, и вече свиквам с мисълта. Имам надежда тъй като ходих в 22 седмица и ми казаха, че може да се вдигне. За съжаление лекарката при която ходя на ЖК, ми каза, че не може да следи плацентата, тъй като такъв и бил ехографа. Другия месец пак ще ходя на ФМ, дано да се е вдигнала плацентата, че много ме е страх от операции

За секциото и нормалното раждане, да се включа и аз с малко опит от първата бременност.

И при мен по медицински причини се наложи секцио, но аз така или иначе имах време да свикна с мисълта за такъв развой на нещата! Всичко мина успешно и без услужнения - раждах в Шейново, без грам да съм имала договорки с някого и бях изключително доволна от персонала там.
Поне при мен още след като ме изкараха от реанимация, ми връчиха бебето и повярвайте ми наистина забравих и болка, и всичко.  Наистина е оперативна намеса, но това не винаги означава че след това си дълго време нетрудоспособен и тн. В болницата вътрешно си бях наложила да съм упорита и да се движа максимално много, защото това е много важно за бързото въстановяване на мускулатурата. Истината е, че още от първия ден /а това беше 4ти ден след операцията/,  в къщи си вършех всичко покрай бебето и дори веднъж не се наложи да го къпе друг. За кърменето - от профила ми се вижда, че близо 2г нямахме проблеми с това начинание!

Мисля, че Бубчето го е казала много добре - важното е всяка майка да се чувства сигурна и спокойна от начина на раждане, какъвто и да било той. Всеки взима решение сам и няма как някой да го критикува именно за това!

Далия - ех, как ме е яд! Щеше да е страхотно да се запознаем! Баткото ти е прекрасен, а и от беглия ми страничен поглед, май с таткото много се разбират! Всъщност ми е много интересно, как реагира малкия мъж? Аз моя не го взех, защото ужасно мрази да чака и щеше да ни подлуди, а щеше да му е толкова интересно! Доволен ли е, че ще има братче и беше ли му интересен прегледа? 
От сърце благодаря за хубавите думи - радвам се, че ти харесват нещата в сайта, макар и съдържанието да не е довършено, че все не ми остава време!


 

Жълтурче честито момченце аз чак сега видях!!

Иначе за разждането и аз да се включа и едното и другото си има предимства и недостатъци. Аз съм за естествено раждане, но нямам избор и ще раздам със секцио и направим малко проучване онлайн да видя за какво става въпрос и трябва да ви кажа че някой жени много по трудно се възтановяват след нормално, а други казват че след секцио на 5тиа ден са на крак и си вършат всичко.
Аз като гледам по мойта операция се възтановявавам бързо (и доки така казва), а сестрите в болницата ми казаха че секциото е песен в сравнение с мойта операция.

Както казва Лика ключът за бараката е да станеш от леглото и да вървиш колкото се може по бързо. Сестрите ме изправиха още на втория ден във болницата.
Тези неща са много идивидуални, но само ако секциото е по медицинска причина не избиратрелно (както са половината ми приятелки в БГ - секцио по избор без никакви медицински причини само и само да не им се разтегнат онез работи хихихи)