Чакайте да си изплача мъката по съвсем тривиален въпрос - снощи пак одрах колата в гаража и изобщо не съм доволна от себе си. Е може ли да съм такава патица?! От шест месеца минавам през гаража поне по два пъти дневно и това ми е второто одиране - вече се съмнявам дали някога ще стана добър шофьор. А колата ми трябва - сама с дете без кола е трудно, времеемко, че дори по-скъпо. И кой знае колко пари ще ми вземат за заличаване на белезите.

А иначе гледам да съм доволна от себе си - по принцип съм спокоен човек, по-скоро оптимист, с реални очаквания от живота и спазваща принципа ''Помогни си сам, за да ти помогне и господ''. Ама понякога, доста рядко, много се ядосвам на себе си - като сега.

Аз пък навремето исках момиче, винаги съм си представяла, че ще бъда майка на момиче. Обаче не би. И при първата ми бременност бебетата бяха момчета. И сега съм мъжка мама, но на най-големия чаровник (казала мама гарга за своето гардже) и не бих го сменила за нито едно момиче.