вие как бихте постъпили?

То едно е да си в ситуацията, друго е от страни. По мои наблюдение хората са по-толерантни към постъпките на роднини, с които имат кръвна връзка, в сравнение със същите постъпки от роднини, с които нямат такава. От една страна детето не е твоя собственост и няма нищо лошо бабата да се радва и да се грижи за него, да я оставиш да се нарадва и да се чувства полезна, а ти да имаш малко повече свободно време за неща, които си отлагала да свършиш и за себе си. От друга страна, лично аз на твое място също доста бих се подразнила. Сещам се за един откъс от филма "Писмо до Америка", където един герой казва нещо от сорта - уж си учен, ама си прост, не може хем така, хем така . Едно е сигурно - щом това те дразни трябва да се действа, няма смисъл да трупа човек негативна емоция в себе си, която ще се отприщи ирационално в неподходящ момент. Ако бях на твое място, щях да постъпя по един от двата начина:
1. Бих споделила директно как се чувствам, да анализираме заедно ситуацията и да се опитаме всеки да се съобрази с другия.
или
2. Ще реагирам на всеки конкретен момент според ситуацията. Тръгва  бабата да къпе детето. Казвам категорично, че аз ще го изкъпя, тя да си почине и започвам да го къпя, а следващия път я питам дали не иска тя да го изкъпе. Като се разплаче бебето, казвам, че с мен е най-спокойно и аз знам най-добре как да го успокоя, но честно да ти кажа, мисля, че е добре бебето да не свиква да се успокоява само с теб. Или просто казвам, че в момента майчиният ми инстинкт ми говори, че искам да съм си с бебето, че имам нужда аз да си го гушна и така.
Не съм психолог, но не зная, ако бебето се успокоява в друг и това дразни майката дали не е ревност и това, че майката иска изцяло да се грижи за детето дали не е проява на собственическо чувство? Или това, че бабата се опитва да изземе функциите на майката е проява на собственическо чувство? Или и двете? Или и трите? Или нито едното, нито другото, нито третото, а всеки си е прав за себе си? Бих се замислила над това.

Щом живее далеч и е на гости за малко мисля, че трябва да преглътнеш и да я изтърпиш. Знам какво е да се налага да понасяш нещо, което не ти харесва, но в крайна сметка тя скоро ще си отиде и това няма да е вечно. Може да поговориш с нея, ако мислиш че няма да ти се обиди. Не знам какви са ви отношенията и до колко сте близки. Защото да не я разсърдиш и да излезеш ти лошата накрая.
Нашите и двете баби бяха така с първото ми дете - не можех да се вредя от тях. Сега ела ги виж, до скоро малкия ми син се срамуваше от тях.    Смятай колко често ги вижда, а живеем в един град.

Спокойно,и моята свекърва беше същата в началото.Аз много се дразних,притеснявах се,че детето ми ще я заобича повече от мен.Още повече,че свекърите живеят под нас,в същата къща,така,че се виждаме ежедневно.
Но съм се притеснявала напразно.
Меракът й мина точно за 3-4 седмици,сега идва само да го поглези за 10-тина минути и изчезва.
Така,че моят съвет е -"трай си".Щом и живеете далече,тя ще постой малко ,ще му се порадва,ще й мине мерака и ще си отиде.
Не си струва да се карате и да си разваляте отношенията за нещо толкова дребно.Защото колкото и дипломатично да й намекниш,че ти е неприятно,тя ще се засегне.

Аз пък бих се радвала, че ще си почина
Нека се втурва, пък ти си клати краката.
 
Абе сигурно и аз бих се дразнила, като знам каква бях, като беше бебе моя, но и бих опитала да проявя разбиране и да постискам зъбки.
Нормално е да се радва жената, нали си е и нейна кръв детето. Като не го вижда и живеете далече, има един месец - сега й е паднало. Като после пак ще си замине и ще й е мъчно...
Аз не виждам нищо нередно, недей да се дразниш. Опитай се да си представиш да си на нейно място.
Ако пък чааааак толкова го обсебва, й давай някакви задачки - "ето с това ми помогни, с онова ми помогни, това ми подай..." и така си разделете времето с детето по равно.

ОставИ я, нека се грижи за детето, особено ако го прави добре! а ти можеш през това време да си починеш и да си намериш занимания извън къщи.

Ми радва се баба му.
Ние като излизаме с бабите и дядовците му, аз оставям количката и им гледам сеира- кой ще я докопа да я бута. Голяма борба е.
Съгласна съм с МИСТИ.
Гледай си рахата, ще я изтърпиш.

Ясно е, че ревнуваш, но по-добре се възползвай. 
 И аз , както повечето, предполагам, съм се дразнела от подобна ситуация, но в един момент си казах, че е по-добре наистина да си почина за това време, отколкото да се навивам. Съответно-краката на табуретка, зяпам филм, моткам се по молове и салони...  А бабите се стараят в това време! Че после и ми благодарят, колко хубаво са си изкарали. 

Предполагам, че бабата се опитва да навакса с комуникацията с внучето. Сама пишеш, че живеете далече, явно го вижда рядко.
Вместо да се дразниш, отиди на козметик, разходка, шопинг, почини си и се наслади на времето, което е останало лично за теб.
Все пак това са 4 седмици, а не 4 години.

Моята свекърва се държи по същия начин с децата ми,независимо че често ги вижда.Аз също се дразня,но си мълча ,защото  ако не е тя с мъжа ми не можем да работим.В смисъл-зависима съм от нея и не върви да съм груба или недоволна.С годините проумях,че не иска да ме измести,ами просто маниерът й е такъв.
В твоя случай е за малко при вас,така че стисни зъби и я изтърпи.Както са те посъветвали по-горе-възползвай се от помоща й,така или иначе това положение е временно.

Ще се отдам на блажена почивка.

и без много дипломация проблемът ти ще се разреши сам след изтичането на 4-те седмици престой на свекървата. а дотогава се опитай да се радваш на времето, което можеш да отделиш за себе си.

аз като стана свекърва ще се обаждам три пъти в година на младите, ама на мен сигурно ще ми се падне снаха , дето ще пише по форумите- ей,  тази проклетия, свекърва ми, вместо да дойде да помага за детето, само три пъти в година се обажда  

няма никога угодия.

Въпросът е дали ще устискаш  4 седмици?
Не се самонавивай, ако непрекъснато се навиваш как ти е иззела функциите и то разбира се, не гледа детето по правилния начин, ще се побъркаш и още на 2-рата седмица ще изригнеш в упреци към нея.

Ако те дразни, най-добре си хвани шапката и излез. По този начин:
1. Няма да я гледаш и да се дразниш
2. Ще се разведриш и починеш
3. Тя ще се замисли дали да се нагърбва с всичко.

Ако не можеш да понесеш да остане сама с детето ти, излизай ти с детето на разходка, но има риск тя да дойде с вас  

Изтрай тези 4 седмици, в името на разбирателството и на мъжа ти. На детето нищо няма да му стане, спокойно. Единственото лошо, което може да се случи след проявено търпение е да реши свекърва ти след 2 месеца да дойде отново този път за 5 седмици


В тази връзка споделям с позната, как и на снахите няма угодия и аз като стана свекърва нито ще се натрапвам прекалено много, нито пък ще се скатавам. А ще кажа на младите: "ако имате нужда от мен ми се обадете и ми кажете с какво мога да помогна". Познатата ми ме поглежда презрително и казва възмутено: "също като моята свекърва, пълна липса на инициатива" 

Ще се възползвам максимално от ситуацията 4 седмици да гледа детето, а аз  ще гледам себе си  Настани я в една стая с детето и се наслаждавай на дъ;лбок и продължителен сън...

Искам и аз така.

Чудя се защо все се поглежда от към лошата страна.Може пък жената да мисли,че това се очаква от нея.Щом и рядко се виждате най-вероятно се опитва да навакса за останалото време.
Не мисля,че има начин да ѝ кажеш какво мислиш и да не я обидиш.По-добре си замълчи(особено ако единствената причина да се дразниш е ревност-мама никой не може да я бие ).