Нетърпеливо да отиде на моренце е ФЕВРУАРСКОТО ни сладичко детенце - 34

Е, моля-моля, като казвам занимават се, имам предвид, че Моника забавлява Алекс, за да мога да поработя. Когато му писне, започва да ѝ се налага, нея санкционирам, а него паркирам в скута си, за да тренирам превеждане с една ръка. Тежка е царската корона...

И майка ми и свеки "гледат" Явор от пейката  при това рядко  .Е майка ми идва да го гледа, когато излизаме сиреч 2-3 в годината и общо взето през това време Явор спи    .Но пък баба ми идва от пон. до четвъртък за по няколо часа с нас на разходка и търчи по него,тъй че съм по-добре .
Слънчи  аз пък имам чувството,че Калината ще те изненада по отношение на яденето на морето  .Незнам защо просто тъй ми идва 
И сега тихичко да се похваля ,Явор изкара цял ден без памперс и без напикани или наака ни гащи ,даже ака в гърнето  .Дано така да продължава  .Определено разбира за какво става въпрос ,вече не ми дава да го издебвам и ако няма си казва "не ,няма" ,явно и стиска защото на следобедния сън памперса беше сух,а беше изпил 1 шише с вода (220 мл.) и едно с мляко.

Ама никакъв успех с гърнето...Просто ми се вижда невъзможно. Браво на успелите...

Предложение за заглавие на нова тема:
Февруарските гадини и зверчета с кеф омазват с пясък своите дупЕта
 

Дам, мойта Калина определено ме изненадА с яденето на морето - отказа да яде абсолютно всичко (освен прясно мляко с мед и чат-пат к.м., сладоледа не го броим).  

Какво беше туй чудо, не знам. Вкъщи поне яде 1-2 неща. Та, на няколко пъти ѝ четохме лекции (аз самата не бих, но ми триха сол на главата и ми стана доста криво) и поразмисли, тъй че последните 2 дни ядеше сутрин корнфлейкс, а за вечеря м/у 1/4 и половин сандвич с шунка (2 филии и по средата възтънък резен ).

От Люси не мога да се оплача, държа си се нормално, особено предвид, че ѝ растат най-малко 2 кучешки.

Добро утро!

Юхи, благодарско, мразя мюсли, супер диетично идва  Заглавието е много гот!   
Мери, не бъди супер амбициозна майкиня, то детето ще си покаже кога 
Мики, самата аз правя отпити да я гледам Калина дистанционно, ама с тия кила ми е много трудно да тичам. Ползвам каката, тя си знае, че мама е 100 кила и не може да тича. Помага детето. Ясно съзнавам, че е дете, че я товаря, ама не мога ... боли ме всичко, затова силно се надявам да успея да позаслабна. Което на АИ-то на морето едва ли ще стане 
Мяуче, всичко очаквам и аз от моите, даже съм описала леко апокалиптичната картина, дето ми я говорят зведите  Ама да сме живи и здрави само, дано не ми се разболее някоя, че тогава вече станА страшно.  Ако щат да ядат, в педиатрията няма случай описан на злоядо умряло от глад, все някога ще огладнее и ще хапне нещо.   
Оф, имам работа за целия китайски народ, мързи ме да гледам вече...спи ми се, София ми образува нерви, непрекъснато трябва да се обяснявам като ученичка, а търпението ми го няма никакво, защото виж първата част на изречението 
Ел, по-добре така. По-добре по-малко намеси, но пък спокойствие, отколкото "помощ", която в голяма част от случаите се оказва точно мечешка услуга 
Коте, златни са ти децата! А Моника  , толкова добро дете,  да забавлява братчето си! Софи мрънка, но като я понатисна се занимава. А Калина я обожава, иска да си играят, ама кака й го играе голяма и не иска. Но с малко "мотивация" от мен се занимава де 
Хубав ден ви желая! 

Добро утро!
Юхче, 
Мериян, не бързай - има време!

Слънчи, апокалиптично (звучи), но е много точно предвиждането ти, и Никича ще потвърди. Въпросът е колко ще ти дреме. Ако се настроиш, можеш и да си починеш дори, защото почивката невинаги е само и единствено в лежането на плажа и зяпането в 1 точка (тук малко се олях, простете).

Няма ли кой да вземе каката, докато приготвиш багажЯ, аз така практикувам, щото с Калина и с Люси никъв багаж не може да се стегне. Едната непрекъснато върви след мен и разопакова, а другата иска да помага, от което се пазя кат дявол от тамян.

Забравих да кажа, че вчера подстригах Калина на къса черта. Хубаво ѝ е, ама ми е жал за косата ѝ (ако знаете какво количество коса литнА, не очаквах, че ѝ е чак толкова гъста, то не личи, сигурно защото ѝ е права). Тя първо се хареса, а после (очаквано) трябваше да я утешавам и да ѝ обяснявам, че косата пак ще порасне (и да правя прогнози кога), което обърнах и на мотивация да хапва повече ускорители на растежа на косата (плодове и зеленчуци, естествено )

Та така, след няколко часа утешаване, тази сутрин като че ли започна да се възприема най-сетне, а ресането - ресането е песен. Но вчера докато я подстригваше фризьорката, косата ѝ буквално беше като залята със захарен сироп, та наистина се наложи толкова да се скъси, защото разресването по-надолу беше мисия невъзможна. Какво праЯт тия деца, не знам.

Отделно беше доста превъзбудена и според мен не-спала следобеден сън, та непрестанното ѝ мучене ме извади из релси рано-рано и само благодарение на лъв ми успяхме да излезем от омагьосания кръг, ти мене уважаАш ли ме (като казвам благодарение на лъв ми, хич не съм му благодарна, щото ме закопа вдън земя и ме наруга, та ми стана доста криво, но поне помогна Калина да се успокои, като ме изгони от стаята, защото аз определено само нажежавах обстановката).

Малко преди това Халята трескаво ми разказваше надълго и нашироко как нейната „приятелка” Нели я накарала да тича и тя тичала и паднала, та ѝ се образували ей тези рани. На забележката на баща ѝ, който все гледа да се заяде, кой знае защо, че Нели не е виновна за калинкиното падане, наЩа отвърна, че последната всъщност е виновна, защото освен дето я накарала да ходи бързо и да бяга (чудно как е успяла, Халята нищо не мож я накара да свърши), тя ѝ била „затичала” краката.

Юхуу, мноЛ сладко заглавийце!

Котич, и аз смятам, че са ти чудни децата, ама имат ли избор да не са?

И моите са ок, за възрастта си. Не виждам как мога да разчитам на едно бебе да забавлява друго бебе. Няколко пъти съм се лъгала и резултата е тотал дизастър, казано на чист бг език.

НапоследъкЪТ Калина попорасна, което не е и толкова хубаво, но на моменти е необходимо, та успява да ми помогне, дори без да я „мотивирам”, дети вика Слънчито. За дребни нещица става дума, но все отнякъде трябва да се започне.

По червения въпрос - тоА филм съм го гледАла  само със Софи, а мин. година знам и как пищеше Калина, та свекър ми и свекърва ми слизаха да хапват преди нас и я поемаха, за да може все пак и ние с Ники да хапнем 
По синия въпрос - направих опит да пласирам Софи, ама сестра ми замина таз сутрин на море, а баща ми продължава строежите дето ги е захванал. С майка ми сме в леко напрегнати отношения в момента и предпочитам да се въздържА. 
Довечера миОто ще ги поеме и аз ще понахвърлям в двете чанти. Отпуснаха ми и 2 раници  Утре сме на сватба, освен всичко друго, та трябва и да се приведа във вид, а спешно трябва да си купя и шампоан за морето, че моя свърши. Малко да допълня аптечката... ай да спра до тука, че досадих 

Много сладка таз' твойта Калинка!
Ис-ка-ме сним-ки! Ис-ка-ме сним-ки! Ис-ка-ме сним-ки!
По въпроса с помощта в отглеждането наистина няма как да очакваш едно 4-годишно да помага, колкото едно почти 10-годишно.
Да си мислила като си ги планувала!  
Но смятам, че след време двете ще си станат много близки, именно заради малката разлика между тях. 

Абе, каквото и да си говорим, и на мен преди заминаване ми се образуват яко нерви и ми се ще никой да не ми се мярка пред очите, ама невинаги е възможно и затуй често стават сблъсъци.

Специално за морето аз си взех само балсам и се къпах с техните шампоани, което не ми се отрази зле, както си мислех, че ще стане. Но ти може би искаш да си вземеш и за преди морето.

А каката пращаш ли я да пазарува? Или е опасна работа тая. Мойта племенница даже с асансьора не я пускат да слезе или да се качи сама, а е вече на 8 и половина години. Майка ми навремето ни е оставяла сами със сестра ми да обикаляме блоковете в студ град-а. Аз съм била на 4, а сестра ми на 1-2 годинки.

Отделно в първи клас съм сменяла 2 рейса, за да стигна до даскалото - абсолютно сама. Маман ме заведе първия път и толкоз. А сега като я питам защо не пускат Бубета, ми се сепва, че съм щяла да видя, когато Калина порасне...

Мани-мани!

Хайде, успокой се и ги бори задачките 1 по 1! (То и аз имам 1000 неща, ама ще ги свърша нЕкой друг път).

П.П. Снемки ша има, като я издебна, щот със сигурност няма да е в настроение. Ма кой знае пък, нали от утре е в дъъълга ваканция, която може би шми земе здравето, но поне съм им казала на тия моЙте робовладелци, че няма грам да пипна от тяхната работа.

Не знам дали това се отнася до Моника или до София, ама да плесна коментар.
Миналата година (или беше тази... ) за първи път се пречупих и пуснах Моника сама да ходи на училище (намиращо се почти зад ъгъла). Няколко месеца по-късно отново се пречупих и я пратих да вземе кисело мляко до магазина (5 минути, ако се бавиш). Към днешна дата донякъде претръпнах и смело я пращам за дребни поръчки ('щото се оказа, че повечето се объркват) на 2-3 пресечки разстояние, но неминуемо ми се обаждат да ми кажат, че нямало от нашия хляб или от нашето мляко с молба за съвет. При всички положения следя часовника и ако се забави с няколко минути, вътрешно изпадам в паника, звъня по телефона и ми се съобщава, че в нашия магазин нямало от нашия хляб или от нашето мляко и детето отишло до друг магазин.
Абе, изобщо не е като едно време, когато скитахме 'дето ни видят очите. 

Софи я пускам да изхвърли боклука сама, да се качи 2 етажа сама до леля си, предполагам, че може да се съглася към края на учебната година да се прибира сама от училище, ако ми покаже, че може да пресича - т.е. се оглежда и внимава.
На пазар все още не я пращам, защото не умее да смята и очаквам да я лъжат зверски. Но все пак, септември като я натиснат и се научи, смятам да я пускам до двете квартални магазинчета.
Иначе, Мяу, истината е, че времената са много различни от когато ние бяхме малки... от 3-4-5 годишна и аз си спомням, че играехме на улицата и бабите само ни наглеждаха през прозореца. Аз съм водена до 3 клас на училище, защото пресичах на 2 места бул. "Евлоги Георгиев" (тогава живеехме до НДК). Но пък, на нашите хич не им пречеше от 8-9 годишна да ме изпратят с трамвая до Централна гара да посрещна някой роднина от  провинцията и да го заведа до вкъщи... сега, обаче, през ум не би ми хрумнало да го направя....

Котич, естествено, че ми е интересно и за Моника, благодаря ти, знам, че така ще ми бъде и на мен, особено в нашия ливански квартал, дето преди две седмици отвлякли четиригодишно момиченце, или поне такива слухове се носят.

Слънчи, наистина времената са различни, нравите също.

Това с краденето на деца явно сега е нов бум,защото аптекаря на кръстовището на Верона тези дни ми обясняваше да си вкарам количката вътре защото в последния месец били откраднали 2 деца като едното било на негова клиентка(около 2 годишно)направо се смръзнах...
Иначе в нашия кв. определено има няква група дето крадът яко,миналата седмица посред бял ден пред съседния вход дръпнаха синджира на една съседна,откраднаха чантата на една жена само че зад блока и още няколко такива случая...А в нас просто се опитаха да влязът докато сме си вътре(беше около 2 на обяд) и така...Така че внимавайте