и аз да подкокоросам, давай какво чакаш едно или две( браво за желанието)овне или телче.Аз за трето си мисля, че няма да имам физическата възможност да ги нагледам и трите
, освен финансовата.
и аз да подкокоросам, давай какво чакаш едно или две( браво за желанието)овне или телче.
, освен финансовата.
и аз да подкокоросам, давай какво чакаш едно или две( браво за желанието)овне или телче.
, освен финансовата.

та не, че нещо ви подкукоросвам
- изобщо даже!
то и по-добре де, че иначе дето вика мъжа ми "запиране нямаш ти - дай ти само бебета да мъкнеш"



Моите момчета са с 5 години разлика, ами не мога да се оплача, имали сме и трудни моменти, но сме се справили. Големият и аз като Лени го мислех за много палав, но реално си е било до възрастта. Сега е едно пораснало и добро дете, което ми помага много и мога да разчитам на него.
Малкото като цяло е средна работа, в нас си е доста спокоен, може да седне и да си нарежда пъзел, да си играе с количките.... Но излезем ли навън е като изтървано животно, бяга катери се, лудница. Но пак си мисля, че това ще се израсте с времето.
Да са ми живи и здрави, няма такова щастие. Искам и още и след 1-2 години дай Боже да имаме и една "златна ябълка"
Аз за трето искам да е пак лъвче, а защо не и като мен стрелец 
Така че действайте момичета, сами ще се убедите, че нещата отстрани изглеждат по трудни 
Общо взето яде всичко, филии, закуски, Нескуйк с прясно мляко, кисело мляко с бисквити, кус-кус, много зависи какво имам налично. 

/. Аз бих изчакала малко с разликата, ама ако искам три не трябва много да чакам, освен ако не ги спретна наведнъж.
. Много свеж пост си пуснала. Аз лично винаги съм си мислела, че децата са ми много далечна тема, ама на хоп троп и рекохме стана едно, взе, че изненадващо ми хареса и хоп троп второ, а вече мисля и за трето. Кумата като ѝ казах за второ, че искам и силно се изненада, каза, че и за първото съм я учудила, ако ѝ кажа за трето ще се гътне вече от изненада
. Имах няколко близки приятелки, с които уж много се разбирахме и накрая се оказа, че не е било чак толкова добро разбирателството. Имам само двама приятели, с които мелим брашно, с единия съм израснала, като малки на края на деня обикновено се джавкахме, но на другия ден се оправяхме, другия е кръстника на Анди, който беше приятел на Ангел, след вече 11 години спокойно мога да кажа и мой. С него още не сме се карали, но никога не е късно, оптимист съм
Ама като казвам голям нервак, грам не преувеличивам. Например снощи сме на площадката. Играе си детето, за първи път с едно друго момиченце си разменяха играчките почти без проблем /май е готова на всичко да докопа от тия камиончета за бутане с краче, чак съжалявам че за рождения ден не и го взехме/.Как да е , по едно време тръгна да се пързаля. Обаче да се качва не по стълбите, а по самата пързалка - нали вижда от какичките и батковците по площадката. Един , два пъти успя, доволна. Да ам ана следващите пъти нещо не успяваше. Е, да не ви разказвам какво крещене, въргаляне, удряне по пързалката и прочие беше. Ми хората са измислили стълби, да ползва тях, вместо да се ядосва. Ама се ядосва на пълна пара, направо обра погледите на хората...И в къщи когато строи нещо с конструктора /ей това се оказа голямо попадение, много се заиграва с него/, строи си, строи си, обаче като се обърка нещо да не си и наблизо. Почва едно пищене, едно размахване на ръце, хвърляне на чати от конструктора където и падне, реване... Ти седиш и гледаш, и се чудиш да се смееш ли... И така, на ден поне по две нервни кризи такива са ни в кърпа вързани...
, трябваше по препоръка на дофторицата да изчакам 2 години заради секциото (и безбелтъчната диета)...така чеее ще се действа явно
А иначе аз наистина много съм си мислела, че искам точно майско бебе - половината ми много близки приятели са родени май месец


. Ех, как преди години всички ми бяха грозни, а сега- от прекрасни по- прекрасни 