Юлчета 2008 (Тема 146)

Стискам палци и аз.
А ние сме с остър бронхит, аха-аха пневмония. Ще разберем как се развиват нещата днес по- късно следобяд. Дано се е повлиял от АБ, че иначе болница. Явно много неадекватно ни лекуваха на морето
На татко си редовно вика:"Махай се". Мъж ми чак се засяга. И се опитва да ни удря , но почти се успокоих , че като не сме единствени, вероятно и това е поредния период

Отново едно към едно. 

Стискаме палци, за всички, които пожелаха.   

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, Фио, това си е рекорд, той цял ден изпуснал Не се коси за ваксините, разбира се, че не можеш да носиш такава вина. И аз съм се страхувала, но борбата със законите е по-трудна. Като храних второто дете, го захранвах по нови правила, това не ме прави лоша майка. Менят се времената.

Влизам да се оплача.. след като 2 дена търпях отвратителния син на един дядо, само и само да подпише един договор, дядото взе че умря вчера... пък аз си мислех, че след това геройство от моя страна може да искам увеличение на заплатата... тц... останах даже без признание... 

 

Привет от мен Николета е на Арапя - вече трета седмица отстътсва от вкъщи. Първо беше за седмица с майка ми на планина, след което отидахме заедно на море. Сега остана там със свекърите. Учудена бях, че днес не е плакала като сме тръгнали, но по телефона ми казва, че й е мъчно. Съгласна беше да остане, защото като се върне в София (за която също й е мъчно - голямо нещо е родното място ) ще ходи при Мими и Дари. На мен обаче много ми е мъчно и само си мисля как жз другата седмица по това време ще сме си заедно всички вкъщи.
Николета е на вълна, че е голяма - ако някой я нарече малка я обижда и тя не иска да говори. Ако проговори е, защото обяснява колко е голяма и че е кака на бебетата.
Интересна е темата за 'нечаканата помощ' при възпитанието. Аз дали защото на непознати не се усмихвам и не ми се бъркат. Може да е и защото не се налага често - Ния е кротичка. Веднъж, когато беше истерясала в мола и лежеше на пода имаше хора, които се спираха, но никой не се намеси. 

Гледам интересни теми сте обсъждали.
Аз бях на почивка във Велинград с децата за две седмици, е и майка ми да помага разбира се. Много добре си изкарахме, разходки, басейни, детски площадки. Само един недостатък имаше, че аз бях болна почти през цялото време, но важното е че на децата се отрази много добре.  Днес се прибрахме. Сега домочадието спи, а аз се чудя от къде да подхвана ...и реших да почета малко.
Йоана ми е много палава и се налага постояно да викам по нея, за да не направи някоя пакост, но честно казано от доста време не ми пука какво ще кажат околните.
Доне, много неприятно, дано се намери друг повод  и да ти вдигнат заплатата.
Симпатих , имаш едни палци и от мен , Аелия също.
Гнидка, и аз се чудех как ще се оправям с двете деца, но за сега Вени, няма нищо общо с кака си и е доста лесно, много плаче обаче. Просто вече привикнах на рева й и не ми прави впечатление. Даже вече има режим. Първо приспивам бебето и после каката, като докато приспивам Вени, Йоана гледа филмче и после е нейния ред.

Добро утро!
Симпатюхче, и аз ти стискам палци, похвали се после! 
Села Ви, и ние трябваше да сме на Велинград от събота (13ти август), но първо Борис се разболя, после Никола и отложихме. За щастие, болестта им трая точно по 24 часа и при двамата! Много съм доволна от комбинацията кърмене-хомеопатия, няма втора такава 

За съчетанието на грижи на малко по-голямо дете (като нашите) и бебе да се изкажа от опит  - ми трудно е, дума да няма. Моят най-труден до момента период беше не в началото, а около 7-8-9ти месец на Борис - когато стана подвижен, иска да пълзи, да пипа и лапа всичко, започна да спи по по-малко и да има доста изисквания. Трудно ми беше и все още е да съчетавам нуждите им навън - Никола иска да стои по площадки, да играе с другите деца, а Борис по площадките или го пускам да пълзи на земята (и дрехите му стават леш) и по тревата (и яде фасове и непрекъснато дебна да няма кучешки л**на), или го кърмя, разнасям, пускам по пързалките и люлея на люлките нон-стоп 

Никола пък също има нужда от много внимание, защото все пак още не може да се пази чак толкова добре и гледам да съм наблизо, особено ако се катери по високи пързалки, кара скутер или нещо такова...

У дома сякаш е една идея по-лесно. Докато е по-малко бебето, може да го кърмите или да го държите в ръце и полюшвате, докато четете книжка/редите пъзел с по-големите деца. В началото и повече време спинкат бебчетата, а и шумовете не ги смущават толкова.
Но винаги има изход и при добра организация, спокойствие и оптимизъм, всичко се нарежда! 

Нещо освежаващо по случай имения ми ден днес 

Обнадеждаващо звучите. Дано!

Тази бременност ми е много различна от предишната, при това в негативен аспект. Пак не ми се повдига, но адски бързо се изморявам. Чак се дразня, защото няма кой друг да изпълнява задълженията ми, а постоянно ми се спи и съм като претрепана. Поне апетита го контролирам по-добре, защото знам как се сваля 

Сега се опитвам да свикна Катето да спи в нейната стая. До момента спеше в спалнята в дървено легло до нашето и често често се прехвърляше през нощта. А тя непрекъснато шава и прави обороти, ама пълни - до с главата на долу и не мога да се наспивам. А като се роди бебето е абсурд да спим 4-мата на спалнята. В краен случай, баща й ще се командирова с нея и така.

При нас най-крещяща нужда от баланс има при заспиването следобед и вечер, но за щастие Симона е свикнала изцяло с баща си да заспива и той е поел задачата, та се разпределяме. През другото време Симона доста време с желание си играе сама и не търси много внимание. Радо и той си щъка сам и също добре се забавлява. Понякога, когато Симона не е на кеф нарочно иска да се занимавам с нея, като види, че радо има някаква нужда от мен и тогава гледам да го "зарежа" за 5-10 минути ако е възможно, за да съм с нея и на нея това и стига за да е щастлива и да се върне към нейните си задължения, без моята досада. Все пак тя като си реди пъзелите, си ги реди както си иска, а с мен трябва да ми слуша наставленията, че се търсят първо ъгълчетата.  Като излизаме тримата без Марто, обикновено я разхождам докато заспи Радо и тогава с нея сме на пързалката, а той си спи, но и това не винаги се получава. Често се е случвало друга майка да пожелае да ми помага и да й държи ръката, защото "неможела да се пуска сама" и тогава я досрамява и спира да мрънка и държи да покаже, че може.

Ох, ще продължа след малко.....

Моите деца имат други грижи... Боян бяга във всички посоки и обира къде що има боклук по площадките, а през това време Самуил не ми помага, защото нямало да изглежда cool dude... lol

Дони, и там ли на площадките има боклук? 

Полудявам тук от фасовете в пясъчника, от кучешки и котешки екскременти пак там, от люспи от слънчоглед и празни чашки и сламки около пейките и прочие красотности.
Вчера видях на едно място да продават малки метлички и съвсем сериозно утре-другиден ще се занеса да купя и навръх целия багаж от играчки, вода, храна и дрехи за смяна като излизаме, ще мъкна и метличка 

Приспиването не ми говорете как е при нас - на обяд първо приспивам единия, после другия, но докато приспивам единия, който и да е той, другият мрънка или откровено реве, затворен в съседна стая. Преди ги приспивах едновременно с кърмене, но от няколко месеца не става така.
Вечер е една идея по-лесно, защото докато приспивам Борис, Никола гледа филмчета или баща му му чете/играе с него.

Ех, Оле, построила си комунизма  Толкова са ти самостоятелни децата, че и татко да ги приспива 

Катето от време на време й се случва да се заигра е сама, но през останалото трябва да съм там и да се възхищавам  на творенията й. А ако и участвам активно, още по-добре.
А най-страшно става, като държи да ми помага, докато домакинствам.

Боклуците навсякъде направо ме задушават. За Катето са като магнит. Наскоро ми каза, че, като била при баба си "цопнала в кална локва" и много й се искало пак 

Като цяло оставям децата да се цапат - ровене и ядене на пясък, пръст, цопане в кални локви, риене в калта с пръчка, пръсти, мокрене, пръскане и т.н. не ме притесняват.
Гадно ми е обаче да лапа фасове или капачки от ПВЦ бутилки, хвърлени нехайно по детските площадки 

Уф, днес съм сама с Борис, майка ми взе Никола за ден и се надявах на спокойствие, но Борис пищи и квичи през цялото време 

Много ми е интересно да си наблюдавам децата - Никола бих го определила по-скоро като нервен тип, за което огромна роля имам аз, докато Борис абсолютно го оставям да прави каквото иска, без да се карам и повишавам тон, само го наблюдавам и се старая да направя средата безопасна за него, но все пак да му остане интересна.
Разликата е огромна - Борис е супер своенравен, силно се оскърбява и озадачава, когато си позволиш да му се намесиш по неприятен за него начин в заниманията (например да му взема от ръката нещо, което считам за опасно или мръсно), мисли си, че може всичко и целият свят е негов и има едно такова страхотно усещане за оптимизъм и за това, че няма невъзможни неща. Много ме кефи и ми е много любопитно да насърчавам това и да го наблюдавам.

Ами, според мен, нещата са свързани. Ако там, където трябва да играят децата, не беше пълно с несвойствени боклуци, едва ли щях да се потрисам така.
Иначе, и аз я оставям, доколкото ми позволява търпението и настроението. А и като я влече...  Аз съм се пазила винаги чиста и спретната, тя на баща си е метнала.