вече трябваше да го вадят бързо, 11 часа преди това ми изтекаха водите оцветени в зелено.Бебо беше пил от тях и като са го изкарали веднага в неонтологията с инфекция на белите дробове.
На следващия ден безсилна през три часа ходих уж да кърмя, толкова бях чела, но с практиката неможах да се справя, знаех че не захапва добре! Питах медецинския персонал, те уж „помагаха”. На третия ден се сдобих с лилави кървящи зърна, а още млякото не беше ми слязло.
Чувствах, че съм на път да се простя с кърменето, трябваше да взема бързо решение. В този момент много ми помогна книгата „Книга за кърменето” която бях взела с мен в болницата, бяха описани два случая на жени разделени от бебетата си, в продължение на седмици,стимулирали се с помпа като гледали снимки на новородените, така се отделял окситоцин и млякото тръгвало лесно. Това ме озари да продължа, казах си щом те са могли и аз ще мога да се справя. Така и направих с фотокамера в едната ръка, гледайки снимките на бечето ми а в другата с помпата изкарвайки първите безценни капки коластра.
Прибрах се на 4-тия ден в къщи без бебе, много тъжно ми беше, но на 3 часа не спирах да се цедя, знаех колко са важни първите дни за стимулиране на лактацията. Незнам дали може да ми повярвате, но неизкаравх почти нищо едва по 10 грама от гърда изцеждайки в продължение на 40 мин. Свързах се с местна организация по кърменето, заедно решихме, че в болницата няма смисъл да пробваме да засуче, като се пребере у дома ще го закачим на гърда. Междувремено ми оставиха болнична голяма помпа с две чашки. Определено с нея беше по бързо, но и по болезнено, така всеки ден носех изцедената кърма на детето ми, знаех че ще му помогне, след всичките антибйотици които вливаха в телцето му. На 9 ден си го пребрахме, тогава се опитах да го поставя „кожа с кожа”, но единственото което постигнах беше гняв от негова страна. Мъчно го преживях, бях майка на това дете, а то ме третираше като непозната, щом видеше гърдата посиняваше от рев. Не исках да го мъча, щом иска биберон, добре, продължих да се цедя и да му давам от шише.
На другия ден дойде консултантката по кърмене, честно в него момент не таях голама надежда, че чудото ще се случи......Но то се случи!
Толкова щастлива бях, вече кърмех, макар и със силиконово зърно, чувството беше съвсем различно от дърпането на студената помпа. Тогава преживях нашето малко раждане, което така ми липсваше до този момент. Естествено имахме още много работа да свършим с бебо, полвината от храненията бяха на АМ, почнахме да ги намаляме, аз продължавах да се цедя, трябваше да се отървем от силиконовите зърна, че и те дъпълнително ми разраниха зърната, а и на всичкото отгоре бебо качи само 400гр. Не беше никак лесен този първи месец, добре че беше майка до мен, постояно да ме окуражава, и съпругът ми който ми каза, че съм най-силната жена която познава и малко са тези които биха го направили след тежко раждане. Но справихме се, на 40 ден бяхме изцяло на кърма и бебчо започна да надава с бясна скорост, голям лакомник е. 

Любезно отказах предложението на "опитната" майка като й обясних, че така ми се препълват гърдите. Тя се опули и нищо не разбра. Аз обаче си продължих да си давам непрекъснато на бебчо да суче и да се цедя и така до победата 
наистина много хора изобщо не са наясно с кърменето. Гледам и аз мои познато как го съсипват с техния "правилен " начин на мислене и ми е мъчно, защото имат всички предпоставки да кърмят по-дълго, но ги развалят несъзнателно. Мъчно ми е защото и аз не успях да се преборя с проклетото кърмене
Да ви кажа на теория не можеш ме барна
ама практиката ми се оказа куцата част.
( макар че ми е много рано). 

не мога да кажа,че действа с магическа пръчка,но действа.
за сега не смея да го давам,понеже е силно.Пробвах го на мен.
и на теб браво!Ето,че можело!



и
за упоритостта- вашата и на бебчетата ви!
и искам да те уверя, че следващия път със сигурност ще успееш. Аз първото си детенце го кърмих едва до третия месец и то с огромни мъки и от двете страни. Тогава нямах достъп до достатъчно информация относно кърменето, бях твърде неопитна, вярвах на "доброжелателни" съвети да дохранвам, понеже бебето ревяло от глад, не знаех, че понятието "недостатъчно кърма" не е необратим процес и т.н. Сега бях твърдо решена да не повтарям грешките си, взех всякакви мерки за увеличаване на лактацията и мисля, че с Калоян успяхме и засега се справяме доста добре. Първия месец наддаде 1.500 кг,втория-0.950 кг, третия-0.900 кг, като сме само на кърма и се надявам да е така поне до края на шестия месец.

и за двете, ми се струва, че по-смела тряваше да бъда и от самото начало да премахна добавката, но от друга страна, то пък за четири месеца веднъж не ми се изпълниха гърдите, та да усетя млякото да напъва в мен - все си беше средна работа към оскъдно, макар системните ми кърмения. Абе права си беше мамата с второ дете в нашата стая, когато като ме чу, че казвам на майка ми по телефона какво АМ да ми купи за всеки случай, тя много искаше да ме убеди, че имам ли АМ вкъщи, ще посегна към него; нямам ли - рано или късно ще започнем да се кърмим успешно. Но живи-здрави - за второто дете ще е друго - поне ще опитам да се боря повече, и се надявам да е по-дълъг периодът на кърменето ми, и по-качествен, разбира се - без добавки, докогато може.
А и вече забелязвам, че започва да има интерес към пюрето и да си го чака, дори и да е много гладен, предпочита първо пюрето да давам, а не както правех преди - да го засищам с АМ преди това. Само да ви кажа, да имате предвид, че пюретата от тиква и особено тези от морков (или в които има тиква или морков) оцветяват непоправимо дори и пластмасата и силикона - така вече си прецаках две силиконови лъжички и две купички на Авент за замразяване на кърма, които използвах за загряване на няколкото лъжички пюре на водна баня; както и едно шише с биберон на Др Браунс (това докато редувахме пюре-мляко в началото, докато се напаснем). 