Не знам за какви мелодрами става въпрос в този сериал, вие мислите ли че имат общо с реалността?
Отогвора ми е: Не.
Отогвора ми е: Не.
- Публикувана: 1 юли 2011, 22:04 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2011, 07:49 ч.
Били ли сте толко-о-о-ва влюбени?
С риск да ми се разсърдите ( виждам, че вече има и поетична насоченост темата) и от кулата на моите 37г. ще си кажа мнението:)
Така обичат само хора, които са с много ниска себеоценка , зависими от външната среда и незрели емоционално и интелектуално. Докато за незрялата психика на тийна, такова нещо е що годе обяснимо, за една жена на 20+ такава фиксация значи само, че нещо не наясно със себе си. Любовта няма краен адрес, тя е наша проекция за съответния момент/моменти. Тя е наш личен багаж. Има жени, които едва издържат да го носят и могат да се влюбят и в мъжа, който им продупчва билетчето в трамвая. Могат дори да се бутнат под него.
Такава фиксация спокойно може да се премести от един обект към друг, въпрос на напасване на обстоятелства, които колкото по-празен ти е живота, толкова по-малко вероятно е да се случат и съответно склонността към крайности е по-голяма. Но това не е любов.
Така обичат само хора, които са с много ниска себеоценка , зависими от външната среда и незрели емоционално и интелектуално. Докато за незрялата психика на тийна, такова нещо е що годе обяснимо, за една жена на 20+ такава фиксация значи само, че нещо не наясно със себе си. Любовта няма краен адрес, тя е наша проекция за съответния момент/моменти. Тя е наш личен багаж. Има жени, които едва издържат да го носят и могат да се влюбят и в мъжа, който им продупчва билетчето в трамвая. Могат дори да се бутнат под него.
Такава фиксация спокойно може да се премести от един обект към друг, въпрос на напасване на обстоятелства, които колкото по-празен ти е живота, толкова по-малко вероятно е да се случат и съответно склонността към крайности е по-голяма. Но това не е любов.
Но това не е любов.
Аз точно се канех да напиша, че такива чувства можеш да изпитваш към някой, който си издигнал на пиедестал и си сляп за недостатъците му. Извън тийн-възрастта всички знаем, че идеални хора няма, нали?!
Точно онзи тип влюбване, а'ла турски сериал винаги съм го избягвала. В смисъл, че винаги съм се дръжала настрани от ориенталския тип мъж, та камо ли да зароня сълзи и сополи за него.
Не че не съм се вкарвала във филми. Просто не смятам, че съм способна да въздишам по някого до гроб, а той примерно да не може да ми отвърне на чувствата или някакви такива драми.
Мисля, че всеки си има неговото "тооолкова" влюбено. В зората на връзките си веднъж се случи и за миг да си помисля, че е по-добре да изчезна. Толкова неразрешим ми се струваше проблемът. Но точно за няколко часа ми мина. И слава Богу- за едното нищо щях да стана зян.
Може би след това се превърнах в не чак дотам хладнокръвната кръвопийца, която съм сега. Правила съм доста ненормални неща за любимия, с чистото съзнание, че едва ли ще споделя живота си с него. Някак си успявах да разделя емоциите и разума и прекъсвах връзката с тях. Но си знаех, че ще настъпи в момента, в който емоциите и чувствата ще останат един красив спомен, ако разумът ми реагира навреме. Малко да се бях увлякла, и спомените нямаше да са вече толкова красиви.
Не че не съм се вкарвала във филми. Просто не смятам, че съм способна да въздишам по някого до гроб, а той примерно да не може да ми отвърне на чувствата или някакви такива драми.
Мисля, че всеки си има неговото "тооолкова" влюбено. В зората на връзките си веднъж се случи и за миг да си помисля, че е по-добре да изчезна. Толкова неразрешим ми се струваше проблемът. Но точно за няколко часа ми мина. И слава Богу- за едното нищо щях да стана зян.
Може би след това се превърнах в не чак дотам хладнокръвната кръвопийца, която съм сега. Правила съм доста ненормални неща за любимия, с чистото съзнание, че едва ли ще споделя живота си с него. Някак си успявах да разделя емоциите и разума и прекъсвах връзката с тях. Но си знаех, че ще настъпи в момента, в който емоциите и чувствата ще останат един красив спомен, ако разумът ми реагира навреме. Малко да се бях увлякла, и спомените нямаше да са вече толкова красиви.
Не е задължително силната любов да е несподелена. Просто може да не й е времето и мястото.
И трите ми тооолкова силни любови са били споделени. С единия човек бяхме заедно повече от година, но се наложи да се разделим по независещи от нас причини. Няма да обяснявам защо и какви, но после бяха големи драми и за двамата /почти като в сериалите сигурно, но не гледам такива и не знам/. С другия ни раздели страха да бъдем заедно, защото ценяхме твърде много приятелството си /и досега сме приятели, а тръпката отдавна я няма, но наистина има обич - чиста и платоническа/ - детска работа - от сегашна гледна точка вече знам, че между приятелство, любоов и секс има разлика и не си пречат помежду си, но на 20-тина години тези работи човек не ги знае. Третата ми такава любов е мъжът ми - живеем заедно вече 10 г., не сме тръгнали да се убиваме взаимно, не се оплакваме... просто е въпрос на усещане, че можеш да умреш за този човек или да го убиеш от любов, само да не се налага никога.
И трите ми тооолкова силни любови са били споделени. С единия човек бяхме заедно повече от година, но се наложи да се разделим по независещи от нас причини. Няма да обяснявам защо и какви, но после бяха големи драми и за двамата /почти като в сериалите сигурно, но не гледам такива и не знам/. С другия ни раздели страха да бъдем заедно, защото ценяхме твърде много приятелството си /и досега сме приятели, а тръпката отдавна я няма, но наистина има обич - чиста и платоническа/ - детска работа - от сегашна гледна точка вече знам, че между приятелство, любоов и секс има разлика и не си пречат помежду си, но на 20-тина години тези работи човек не ги знае. Третата ми такава любов е мъжът ми - живеем заедно вече 10 г., не сме тръгнали да се убиваме взаимно, не се оплакваме... просто е въпрос на усещане, че можеш да умреш за този човек или да го убиеш от любов, само да не се налага никога.
все се каня да те питам, пасинет, ти ли си на аватара?
Това е опит за флирт, нали.
Флирт с фатален край:) ( не, ама май се сетих кой е на аватара, старост-нерадост...)
Няма фатален край. Поздрав , направо любовен.
...При една от разделите ни чувствах, че не мога да дишам. Никога не ми се беше случвало толкова много да страдам, че да не мога да се храня, да не мога да говоря, да мисля, да чувствам....
най-страшното е накрая. Тогава сякаш умираш с всяка глътка въздух, защото го няма до теб, не усещаш нищо, защото не те докосва, изобщо бях нещо повече от умряла, това е една агония и ужас
В момента се чувствам точно така
, но определено не мисля, да се самоубивам 
Достатъчно е, че малко по малко умирам и чувствам сърцето и душата си празни.Била съм още 2 пъти тоооолкова влюбена, но сега е най-най....
Може би затова и гледах филма - някак си се отъждествявах с героинята и забранената и невъзможна любов
Силни чувства и безумна любов може да изпиташ и давайки си сметка за недостатъците на любимия, и дори въпреки тях. Може да съзнаваш, че подобно себеотдаване е пагубно и да не можеш да се пребориш със страстите си.И не говорим за несподелено тинейджърско увлечение с незряла психика. Не следя турски сериали и коментара ми не се базира на факти от сюжета, а само на собствения ми опит.
Благодаря, Азаф. Именно, това е въпросът, били ли сте толкова влюбени, но явно хората се хванаха за самоубийството и за сериала.
Аз съм обичала човек повече от себе си в един момент, в който трябваше да избера него или мен. И явно съм го обичала наистина много щом предпочетох да изстрадам цялата драма аз, а той да е щастлив.Но нито съм се самоубила, нито съм му съсипала живота.И до ден днешен този човек има особено място запазено в живота ми макар и не като настоящ любим.И съм се губила и съм се намирала в тази любов, но последното, което съм искала е да руша. Любовта за мен е градивна, във всичките и форми.
Когато гориш в една любов и изгориш в нея, независимо на колко си години, или колко си интелигентен, си просто един влюбен човек. Когато някой попадне в тази ситуация да обича повече от самия живот, да мисли само и за това как е част от другия, да чувства не просто секса, а насладата от това другия да е в него или обратно....
Не съм съгласна с теб и не ти се сърдя. Това е твоето виждане
Аз знам само че така не желая повече да обичам и да бъда обичана
С риск да ми се разсърдите ( виждам, че вече има и поетична насоченост темата) и от кулата на моите 37г. ще си кажа мнението:)
Така обичат само хора, които са с много ниска себеоценка , зависими от външната среда и незрели емоционално и интелектуално.
Така обичат само хора, които са с много ниска себеоценка , зависими от външната среда и незрели емоционално и интелектуално.
Не съм съгласна с теб и не ти се сърдя. Това е твоето виждане
Аз знам само че така не желая повече да обичам и да бъда обичана