Отслабнахте ли "завинаги"?

Ами днешното ми меню например

закуска - кафе с малко студено мляко и малко диня
обяд - порция свинско със зеле
вечеря  - 1 пълнена чушка с ориз и кайма и 1 кит кат

и разбира се минимум 2,5 литра вода без да броя кафетата.

Нена, благодаря  

Аз, понеже съм от "форумските анорексички", ми се ще да се намеся в темата. И ще го направя, пък после ме оплюйте. Макар че имам, как беше, "кърваво дежавю"
Моето мнение е, че няма такова животно като съотношение ръст-тегло, което да е показателно как изглежда съответния човек. Най-важното е да се чувстваш добре в собствената си кожа - независимо дали си 45, 50, 60, 70 и нагоре кила 
Аз се чувствам най-добре на 50 кг. Тази зима стигнах до 54; ами не ми беше комфортно. Взех мерки и сега съм си ОК.
А сега, конкретно по темата - да, отслабнах завинаги. Хранителните ми навици нямат нищо общо с това, което бяха преди 15 години. Като ученичка бях около 60 кг.; не се харесвах и непрекъснато бях на някакви диети - отслабвах с 3; качвах 4 и така. В един момент, като студентка, ударих 70 кила - не приличах на себе си. Когато се върнах в родния си град, всички познати масово ме питаха дали съм бременна. Собствените ми майка и баща ми казаха, че не изглеждам добре. И как не, то и аз го виждах - лицето ми беше като топка; устни нямах - бяха потънали някъде навътре и се показваха скромно изпод преливащите ми бузи. Излишно е да казвам, че бях доста депресирана от факта. А депресията в такъв момент те вкарва в още по-голям проблем.

Почнах да слабея след като родих първото си дете и имахме хиляди проблеми - и той, и аз. Оттам насетне се установих на едни кила и в общи линии си ги поддържам.
Но, както казах, хранителните ми навици са коренно различни. Преди обожавах хляб; сега не обичам. Ако ми се яде, хапвам Вита. Със сладко лягах и ставах - пасти, торти, сладолед и т.н. Към настоящия момент дори и не се сещам. Мазно не мога и да погледна; то и да искам, проблемите, които имам със стомаха, не ми позволяват. Газирано не обичам, откак се помня и не близвам по никакъв повод. Но пък плодове и зеленчуци мога да изям в промишлени количества и го правя, въпреки съмнителното им качество 

Много впечатляващо, поздравления и от мен! 
А кое беше отключващото в успеха?

Сега, надявам се, тук не говорим за манекенските тегоби "Как да запазим манекенските 46кг"

Искам да попитам, чувствате ли се по време на ограничение потиснати, лишени.
Пустите му сладкиши, откъде ли ми е тази мания...

През лятото и аз нямам проблеми, имам безплатен фитнес-инструктор- моят син.С него се гоним, бягаме по плажа, като ходим на планина сме все на поход, изключително много се движим.
Но зимата-ужас.Студено, мрачно, много заседнала работа, къс ден, глааад за шоколад

Как хората се отказват от цигари, как алкохолици и наркомани влизат в пътя.Аз с едни торти и сладоледи не мога да се преборя, не че ги дъвча през пет минути, но имам чувството, че една вафла да изям и се издувам като балон

П.С. Петя, кажи как се получи това с отказването от сладко?

Светкавица, за мен винаги отслабването е било просто въпрос на воля. И на характер. Аз бях 123 кг. Сега съм 73 кг. Казах, че ще стана 73 кг - а аз съм такъв характер, че когато се хвана да правя нещо или го правя докрай или не го правя изобщо.
Конкретната причина да реша да променя нещата бе именно въпросната цифра на кантара.
Не съм била нещастна, депресирана или необичана.
И не съм била цял живот на диети. Предишният път беше преди 15 години, когато свалих 30 кг.
Така че въпросът с отслабването е психологически, в много редки случаи - при заболяване - физически.
Проблемът е, че повечето хора предпочитат да подчиняват живота си на удобното "не мога", вместо да си признаят, че всъщност "не искат" да променят статуквото - независимо дали се отнася за килограми или друго.

Естествено това е лично виждане.

nana77, аз си мислех, че хапваш по-спартански или поне разделно  
Всичко, което казваш и описваш, напълно подкрепям 

Светкавица, всичко е в главата  
Просто спирам да мисля за ядене.

nana77, адмирации за забележителния успех.
/свалила си повече от една мен/
Не е заяждане, наистина, а просто недоумение - не е ли по-лесно да не се качват толкова много килограми, отколкото да се свалят по такъв упорит начин?

Е, и аз това се питам - нямаше ли да ми е по-лесно, ако като бременна плюсках по-малко 
Отговорът вече го знам. Чиста лакомия беше при мен, нищо друго!

Наистина е впечатляващо!Пак поздравления!Но на рождени дни, празници и др., не се ли чувстваше ощетена от това, че точно от "черешката на тортата "трябва да се лишиш?От това, което е символ на самия празник?

Сещам се за едно интервю с Майя Плисецкая. На въпроса каква е тайната на забележителната й фигура дори на 70г, тя отговаря:"Не жрать!". /не на тъпченето/

Когато става въпрос за организъм, предразположен към качване на килограми и двете неща са еднакво трудни. Към днешна дата е безсмислено да се анализират 15-те години, през които от 74 съм станала 123 кг - включително една бременност и раждане - но като цяло стресът и неправилното съчетаване на храните са два изключително сериозни фактора за това. Поне при мен, тъй като аз никога не съм поглъщала огромни количества храна, за да мога да кажа, че това е основната причина за бившето ми тегло  
През последната година и половина се постарах да анализирам ежедневно как влияят отделните групи храни върху тялото ми, така че смятам, че оттук нататък поддържането на постигнатото тегло няма да ми е проблем.

Тонкабонка - в момента съм в процес на почивка от 90-дневната диета. Т.е ми е разрешено да имам и смесени хранения. Които като днешната вечеря си позволявам в рамките на 2-3 пъти седмично. Закуските са ми изцяло и само от плодове, а останалите 10-11 хранения - са само разделни. И както вече казах, идеята не е да гладувам, за да се получи йо йо ефект.

Светкавица не съм много сигурна кое наричаш черешката на тортата, за да ти отговоря 

нана, аз също съм против гладуването, точно заради йо-йо ефекта.
Затова си налагам режим, като в момента леко ограничавам количеството храна за известно време.

Темата ми е много полезна!
Благодаря на авторката   

По-точно не бих могла да го кажа 

Светкавица, как отказах сладкото ли - ами всъщност подозирам, че никога не съм го обичала  Мисля си, че при мен проблемът е бил психологически. Нали знаеш, че когато човек трябва да се лиши от нещо, го иска още повече. Сестра ми още ме бъзика на темата "диети". Имаше период, в който винаги бях на диета, но пък и винаги я провалях и я почвах отново "от утре", като междувременно отварях хладилника и омитах де що ми се е изпречило пред погледа Та, защо ме бъзика сестра ми - отварям хладилника и рева : "Не трябва да ям, не трябва", след което вадя кутия сухи пасти и я омитам най-безцеремонно 

Светкавица, аз отгодини бях прострастена към сладкото. Толкова много, че вечер ставах посред нощ да ям я течен шоколад, я вафличка 
До преди да родя не съм се замисляла особено над този факт, защото нямах проблем с килограмите. Когато родих имах едни 4-5 кила за сваляне, които въпреки дългите разходи не искаха и не искаха да си ходят.
Тогава се поразрових насам-натам, попаднах на един интересен блог нещо като конемтар на Дюканската диета, и от него извлякох най-полезното според моите представи. Разбира се сладкото се забраняваше. Реших, че наистина е дошло времето да сваля килограмите, които ме тормозеха. И така. В началото сладкото много, ама много ми липсваше, направо озверявах при мисълта за сладко. Забраних на мъжа ми да ми купува шоколади и сладоледчета (както винаги правеше, за да ме зарадвал). В къщи не виждах лъскавите и примамливи опаковки, аз самата не пазарувам, така че нямаше какво да ме изкуши. Докато след някой-друг месец в един прекрасен ден не установих, че вече не ми се подкосяват краката при мисълта за шоколадче 
Сега от време на време ям сладолед и то пак, когато мъжът ми купи. Аз сама няма да се сетя да си купя

Не че се заяждам, но ако гледаме на темата в светлината на началния пост, кое те кара след като веднъж си свалила 30 кг, т.е. се предполага, че си осъзнала какво значи да имаш наднормено тегло и да пребориш проблема, отново се стига до същата ситуация, че и по тежка? Не е ли точно това въпросът, дали може да не се живее на цикли качвам- свалям?
Пак да наблегна, нямам желание да се ровя в ничия лична история, просто ми стана интересно, нали това беше изначалния въпрос.

За мен всяка радикална диета си е точно йо йо със закъснител 

Малко не ми е ясно какво значи, че се отпускат и се чувстват не по-малко добре. Аз не се чувствам зле. За мен режимът на хранене, тоест здравословното хранене, е единственият начин на хранене. Което не означава, че не яма сладолед. Или пица. Но ям определен сладолед, приготвям пълнозърнеста пица... И така. От дете досега. Нямам никакъв проблем с това, вкусно ми е, детето ми яде по същия начин. За мен  това е по-скоро култура на хранене и е много важна.

Не ми се налага да се подлагам на диети, в резултат на начина ми на хранене. Ако има нещо за дооправяне по тялото, увеличавам и/или променям тренировките.

П.С. Не съм чела предишните постове, може би повтарям някого.