"Какво си търсите? С нещо да помогна?"

Никога не съм работила като продавачка, но в магазини за бельо чак толкова странности не съм виждала, възможно е, все пак не съм била с часове в магазин.Този, който си е извадил "оная работа"е нарушил грубо обществените норми и е трябвало да извикаш полиция, вероятно в магазина е имало и др. хора.

Мъже, които пробват сутиени не е рядко явление, поставяйки ги пред себе си придобиват визуална представа дали съответства на размера , който искат да купят на съпругата си/приятелката си.И аз, макар да съм доста по-дребна от мъжа си, като разгъна мъжки пуловер или тениска пред себе си добивам по-ясна представа дали е правилният размер, отколкото само да гледам.

За "неприятните бабички", какво да кажат лекари, зъболекари?

Клиентите могат да са неприятни, но ако не нарушават обществените норми ,би следвало да бъдат възприети вкл. и със странностите си.В много други професии странните птици с които се общува ежедневно са в пъти повече.

Хрус-хрус, разбуни духовете с магазина, в който си работила. Ако не беше нещо толкова смущаващо, щеше може би да е забавно. Но си представям какво си преживяла и въобще не го слагам в графа "нещо, на което можеш да се засмееш".
Обичам да пазарувам през сайтове. Напоследък все по-често го правя и така избягвам посредниците, чието отношение може да е грубо и не на място. Не мога да кажа обаче, че не ми липсва на моменти консултацията. Не за нещо, което знам, че ми харесва, а за това кой размер би бил по-подходящ (в UK сайтовете, както и в американските, има половинки номера, което е много удобно, но на моменти объркващо). засега не съм сбърквала номера си, но на приятел се случи и беше много разочарован. Но това е рискът на "непремереното" на място.
От друга страна съм доста бъбрива и обичам разговорите с продавач-консултантите. Дори завързах приятелство с една много мила продавачка, която всеки път, когато ми подаваше вестника ми пожелаваше приятен ден по различен начин и той винаги беше приятен, защото рано сутринта започваше с благопожелания, явно искрени и свежи (понякога беше много цветиста) и ме усмихваше, и зареждаше с енергия от ранни зори.

Ще трябва да я прочета аз тази тема,..  (само хвърлих един диагонал)

Наистина ми е интересно какво очаква да чуе  клиентът от една продавачка...

Защото и аз понякога съм в ролята на такава - имаме павилионче - за дънки, основно майка ми продава, но когато имам време, заставам и аз 'зад щанда' , също и сина ми

Констатирала съм, че някои хора разглеждат по-спокойно когато не се блещи насреща им усмихната муцуна и да им сипе хвалби за стоката!  Те си разглеждат и в един момент - ако им хареса нещо, ме питат за номер, или просто да им го покажа.

Други - обичат да бъдат ухажвани и то - много! Питат, мерят (имаме случаи по над 10 чифта) , накрая купуват 2 чифта!

В други случаи - нито един - просто им е интересно да пробват може би,.. кой модел как ще им стои. Но чинно предлагам всичко , което искат да видят и премерят

Трети - преминавайки, нещо им харесва и искат само и точно този модел, в този случай каквото и друго да предложа , отговорът е: "Не, аз този си харесах"

Каква е най-правилната реплика, с която да посрещнем клиента, как мислите? 

Аз обикновено казвам: "Заповядайте, разгледайте!"
И ако видя, че окото на клиента пада върху нещо конкретно: "Искате ли да ви ги сваля да ги разгледате?" 
И ако и след разглеждането му хареса: "Желаете ли да ги пробвате? Мисля, че много добре ще Ви стоят!"

Понякога имаме големи размери, които не са изложени. Ако някой по-закръглен господин (или дама) нагледа с интерес, добавям: "Имаме модели и размери" . Казвам го , защото на манекените са изложени дънки 'манекенски' размер   И понякога хората отминават с думите:" Ми, хубави са, ама сигурно нямат големи!"

Ще прочета с интерес мненията Ви! 

Хич не обичам :"С какво да Ви помогна?" 
Хората са дошли да си купят нещо, да изпитат удоволствие от покупката и обслужването, а не да им се дава помощ!

ох, поредните 20 страници за това колко не ни е на нивото обслужващия персонал.

ходете в големи  магазини, ровете в кошове, пробвайте и мерете необезпокоявани.
спестете нерви и недоразумения в комуникацията, която очевидно не ви е ясна

Там няма хубави дрехи. Поне според моя вкус. И безплатни да са дрехите в тези магазини, и да няма продавачки, пак нищо няма да си взема. Освен това атмосферата и интериорът са ми неприятни.

Посрещането ти е точно и на място. Но след това мен би ме изгубила за клиент - предпочитам още след "Разгледайте." да ми кажат "Ако нещо Ви хареса, не се притеснявайте. Кажете ми и ще ви го дам да пробвате.". После не искам да бъда следена къде и какво гледам.
И после убийствената преценка колко добре щяло да ми седи, без да ме е видяла в него. Тогава директно бих си излязла от магазина. Пък и дори след меренето предпочитам да ме остави сама да преценя и да си каже мнението, ако я попитам.
Това заналичието на размерите също е перфектно, а не варианта "Имаме и големи размери.", което е отврат.

Мен само това ме дразни, не мога да си разглежбдам на спокойствия, ако само ме гледат къде ми се задържа погледа.

Лейди В, обикновено собствениците са много любезни. Аз даже да не си харесам нищо в един магазин, ако е хубав и обслужването е добро, после го  препоръчвам на познати за които подозирам, че ще си намерят там каквото си търсят. Пожелавам ти да ти върви магазина и да се задържи дълго време. Много често ми се е случвало да ми хареса един магазин, но в момента да нямам нужда от това, което се предлага или точно нещото, което съм си наумила да взема да го няма. Обаче аз го помня, че е хубав магазин, че отношението е човешко и след време минавам - вече го няма, а на негово място друг. Така че дано да имаш много клиенти и да ти се задържи магазина и с времето клиентите ти да се връщат и увеличават.

Две случки от днес:
детски магазин, тръгвам да влизам с количката, изниква из зад щанда навъсена продавачката: "Ама, вие и с количката ли имате намерение да влезете?". Да, отговарям, и питам дали е проблем? Проблем било, не можело.
Разбирам да беше магазин за финна техника....
магазин за обувки- още не съм влязла, камо ли разгледала- "Ако ще купувате хубУвУ, но ако ще се криете от жегата на климатик....". Става въпрос за най-обикновен магазин за обувки от типа "китайски". Търсех си джапанки за банята, не Manolo Blahnik или  Louis Vuitton.

В 2-3 магазина ми се сучвало да не ме пускат с количка. Изгубили са ме като клиент, разбира се.
На въпроса ми "защо не мога да вляза с количката?", се оправдават с шефа, който забранил, защото количките чупели плочките на пода   

По повод на хората, които мерят, мерят и не си купуват нищо. Аз като бях бременна обиколих всички бебешки магазини в града. Оказа се, че са само няколко, които ме задоволяваха като асортимент. И аз влизах няколко пъти във всеки от тях и честно не знам как ме изтърпяха хората, защото съм много подробна, това да видя, онова да ми свалят, гледам, чудя се, питам и нищо не купувам. В единия магазин, обаче, асортиментът беше малко по-добър, обстановката по-приятна, беше по-скъп от всички останали, но и обслужването беше перфектно. И въпреки че няколко пъти влизах и ми обръщаха много внимание и нищо не купувах, като ме виждаха следващия път, може и да са си казвали на ум тази досадната, която нищо не купува пак идва, но аз не съм усетила такова нещо - винаги, ама винаги бяха много отзивчиви и мили. И от малко преди да родя та до сега почти 95 процента от бебешките неща съм купила само от тях. Знам, че повечето неща ги има и по други магазини с 20 процента по-евтино по мои наблюдения, но все пак в цената аз си плащам и цена обслужване, чистота, атмосфера, внимание, обяснения и винаги с удоволствие пазарувам в този магазин.
Касита, тези хора нещо не са в час. Кой се намира да им пазарува в магазините, аз не мога да разбера? И аз преди две седмици се притеснявах как ще влезна в магазин за обувки като има стъпала и съм с количка, едното от момичетата ми помогна да вдигна количката и наблюдаваше бебето за да мога аз спокойно да си меря и разглеждам.

Съгласна съм, ако е магазин в сфера далечна от децата. Но да продаваш играчки и обувки в две огромни помещения и да искаш да оставя количката, а вероятно и детето си вън, е смехотворно.
Хаха, това ме подсети за един арабин, който тръгна да изнася, количката от магазина си, защото нямало място за клиентите му. Бях единствената вътре, а място бол. Наплив на врата също не се виждаше.

А ако човекът е инвалид и е с количка няма ли да го пуснат?

най-добре в магазина да има табелки, указващи какво може да се прави- да пипате, да пробвате, да обличате и т.н. аз лично не желая въобще да ми казват каквото и да било, освен ако не питам 

За съжаление инвалидите в повечето случаи не могат да излезнат от домовете си Тук са затворници в собствените си домове Аз понякога с количката се чувствам безпомощна и играта на котка и мишка с колите по улиците (и особено тротоарите) ме изморява, а какво остава за инвалидите

Реално помислете колко често виждате хора в инвалидна количка на разходка? Или в магазина