"Какво си търсите? С нещо да помогна?"

Аз как я разбрах, а?  

Дейв, така да си досаден напоследък.... Вземи мерки, имаш потенциал, а го пропиляваш!

Рядко търся нещо конкретно. Разхождам се. И го казвам, без да бъда нелюбезна. Не ми досаждат, а контактуваме, ако искам да питам за нещо.
С възрастта се научих да се впечатлявам все по-малко от маловажни събития. Ако не ми хареса обслужването, просто излизам.

Клишираните въпроси „Какви си търсите?” и „С нещо да помогна?” не ме дразнят никак.. Отговор на тях са посочили повечето от писалите по темата и не виждам защо е нужно човек да се нервира.. отговаряш любезно и продължаваш.. Но пък има и един друг тип продавачки, които дори не знам как точно да ги характеризирам.. Ето и няколко случки с тези с тези от последния тип:

Минавам покрай един магазин и виждам страхотна блуза на витрината и решавам, че е идеална за подарък на моята сестра, която след няколко дена има рожден ден. Влизам в магазина и диалога е следния:
Аз: Добър ден! Искам да купя синята блуза от витрината.
Продавачката: Ама тя ще ти е малка!!!
Аз: Мисля, че не ме разбрахте – искам да я купя, не Ви питам малка ли е, голяма ли е.
П: Ама тя е номер S и няма да ти стане! По-големи нямаме.
Добре де, на това как се отговаря.. Лично аз не смятам за необходимо с влизането да започна да се обяснявам, защо точно на тази блуза съм се спряла, за кой е тази блуза и кой размер дрехи носи човека, за който я купувам. Аз съм преценила, че ще я купя и от там нататък продавачката не мисля, че трябва да я интересува аз какво ще я правя.. може пък да обичам да си складирам по-малки дрехи, може да съм решила, че материята е идеална да си я ползвам за парцалче в домакинството.. Ми как да се държиш мило и любезно в тази ситуация.. В началото бях любезна, но просто нямаше изглед да се размине без скандал.. 

Друга още по-изумителна за мен случка пък беше в друг магазин, в който влизам и се запътвам към щанда с официални рокли и тъкмо да посегна към тях за да започна да ги разглеждам и да видя кое ще ми хване окото, една продавачка се провиква с един троснат тон: "Ако няма да купиш не ги пипай".. Добре де, как да купя нещо, което не знам как изглежда и как ми стои.. само по цвят ли трябва да я избера и след това директно да я платя ли.. 

И последно, че те моите случки край нямат..
Разглеждаме със сестра ми дрехи по закачалките в един магазин.. стоим една до друга и си коментираме.. и продавачката съвсем тихичко се е приближила до нас и изведнъж се промъква между двете ни и следва въпроса: К’фо търсиш?  И двете със сестра ми се стреснахме и аз направо онемях.. е бързо си събрах мислите и отговорих подобаващо..

Когато човек работи с желание работата си няма как да не му се получат нещата.. Не смятам, че трябва винаги да се оправдават с това, че им е ниска заплатата.. Като им е ниска заплатата винаги могат да напуснат, никой не ги държи на сила там..

Хич не се впечатлявам от нахални продавачки, отпращам ги. Но пък ме изумява новата мода навсякъде да говорят на "ти", "момиче" или каквото друго там се сетите.... Понеже рядко се прибирам в България, все ми се набива на очи.

За анекдота, една продавачка в Свищов направо ми вдигна скандал, защото съм пипнала там някакъв парцал китайски и не съм го купила. Ми то като го пипнах и ми се изприщиха пръстите   Както врякаше й показах ръката си и тя ми отговори, че хората пари нямали да се обличат, коя съм аз, че да търся български неща, и накрая ме напсува на богаташи и прокле  

Шамс, хахахахаха, това е уникално просто....)))))

Sivi, то в БГ продавачките почти винаги заявяват - "това няма да ви стане", "това ще ви е малко/голямо", "нямаме по-голям размер". ))))
Абе как в цяла Европа и извън нея хората имат размери за всякакви хора....а все в БГ не се намират. )

И как все продавачките имат по точен окомер от клиента и най- добре успяват да му преценят размера? 

Mirama разбирам да ми кажат кое според тях ще ми е малко/голямо, ако съм тръгнала да пробвам с цел да предотвратят евентуални щети по дрехата.. ама аз искам директно да го купя, без да задавам въпроси за номера на дрехата и дали ще ми стане.. Ето това ми е непонятно.. в крайна сметка за продаване ли е дрехата или не   А и поне аз не познавам хора, които ще искат да се намъкнат два-три размера по-малки дрехи..
В Германия пък такова удоволствие е да пазарува човек.. имаш спокойствието и свободата да разгледаш всичко и да пробваш всичко, без продавачката троснато да ти казва кое ще ти стане, кое не и кое как ти стои..
По повод на последното пък имаше една продавачка, отново в България и моя мил град Видин, която с една ехидна усмивка ми заявява, че един панталон нямало да ми стане, то било видно  , а случката беше, че аз пак с моята сестра и панталона всъщност беше за нея, но не мислех, че за всяка дреха, на която за по-дълго си задържа погледа трябва да обяснявам, че не го гледам за мен, а за момичето, с което съм влязла в магазина..
Северина те, продавачките, всичко знаят.. не само окомера им е "точен"

Да ! Като повечето време пребивават пред магазина с цигарка и почти ти се препречват
пред вратата "сега ли намери да влезеш,тъкмо запалих една цигара" - се чете в погледа им.
Това винаги ме отказва от покупка,но и вече ходя само ,ако нещо конкретно се налага
да купя.Мина времето,когато се шляйках по магазините просто за разнообразие.

Работила съм в магазин за обзавеждане. Продавачките бяха изрично инструктирани от шефовете да се навират на всеки клиент с точно тези въпроси, което се следеше стриктно, ако шефовете са в магазина в момента. Разбира се, момичетата изпитваха неудобство да го правят и в крайна сметка установиха следния таен етикет: поздравяват клиента и казват: Разгледайте спокойно и ако решите, че нещо ви интересува или имате въпроси, не се притеснявайте да се обърнете към мен - след което се оттеглят и го оставят на мира.
Шефовете - гърци - така и не заподозряха за двойната игра   Дори планираха да сложат отвън на тротоара служител, който да кани минувачите в магазина   както в Гърция канят и придърпват в кръчмите  

Не мога да разбера защо се впечатлявате от репликите и поведението на тази или онази продавачка. Тя, простотията, е повсеместна. Не се шири само сред продавачките. Често срещан вариант е, когато клиентът говори на продавачката на "ти", например...
Аз също смятам, че в някои магазини поведението на продавачките е продиктувано от политиката на шефовете им. Беше споменато преди няколко страници как служител от Макдоналдс задавал "тъпи" въпроси. Ами това е политика... Искате ли еди-какво си, давате ми еди-колко си пари, връщам ви еди-колко си, бла-бла... Друг е въпроса дали ни харесва или е досадно. Останалото е липса на първите седем...

По-ужасно от какво СИ търсите е Какво СИ търсИШ. Не се научиха да си продават стоката и това е.

Мен пък повече ме дразни, ако продавачката пуши на вратата, ако решава кръстословица или пък говори с гаджето си по телефона и не благоволява дори да намали тона, ако че някой е влязъл в магазина.  Аз съм управител на магазин за скъпа марка бельо и ви уверявам, че въпросът "Мога ли да Ви помогна?" при нас е абсолютно задължителен, защото, може да е много странно, но 80% от жените не знаят какъв размер сутиен носят. Или по- скоро мислят си, че знаят но ако решат все пак да се доверят на "продавачките -тъпачки" (с най-ниско IQ и т.н.) в повечето случаи излизат доволни от пробната. И да нормално е продавачките да имат по- набито око, защото това правят по цял ден, това им е работата -  да могат с един поглед да преценят кой размер и трябва на многоуважаемата клиентка.
 А в интерес на истината много по- често се случва клиентите да говорят на ти с продавачите, изобщо има някакво странно  мнение, че щом си клиент, трябва задължително да унижиш продавачката/касиерката, да я гледаш надменно и да си го изкараш на нея, вероятно защото само до преди 15 минути твоя шеф/мъж/гадже те е правил на луда калинка. Това сигурно е криворазбран превод на "Клиентът е цар!"

Дам понякога  досаждат  та и   засягат   без  да  се  усетят  със  цел  да похвалят  тяхната  си   стока  
Та преди месец   4акам   мъжо   да  завери  едни  документи   и  докато  4акам  решавам  да  разгледам   магазин  за  обувки .Допадат  ми   едни  и  пробвам  и  едното  моми4е   седи   до  мен  и   докато  аз  се  оглеждам   дали  се  харесвам   тя  се  цепи   :"Много   добре  ви  седят пов4е  от  тези  дето   си  със  тях  .Събух   се  най-у4тиво  и   си  тръгнах  .

Не знам каква психология трябва да изучат, за да разберат точно днес с коя част си станал. Това са си съвсем стандартни въпроси.  А аз такива продавачки, каквито описвате, отдавна не съм срещала.
Но ми прави впечатление, че се оплакват от малките градове, може би в София наистина е друго.
За досаждането - я отиди на пазар в арабските страни, или поне в Турция.

Когато вляза в магазин в Бг с мъжа ми и си говорим на немски, продавачките не ни закачат. Дори да разбират немски, явно се притесняват да говорят. Ако аз ги заговоря на български са много любезни - и към нас, и особенно към децата. Мъжът ми обожава да пазарува в България - на него обслужването много му харесва