СПОДЕЛЕТЕ 164

Еото или още Мишето е най-умното човече, което познавам.
Нейна е великата мисъл - Ако се гръмнеш на 27, после цял живот СКУКА. Няма значение в рая или в ада ще попаднеш, скука, а тук - проблеми, неща, чудеса, но поне не ни е скучно. Освен в неделите   Явно клуб 27 трябва да си го представим като всеки ден НЕДЕЛЯ и без никаква надежда за край.

Ти представяш ли си даже понеделник, дето по принцип е гаден, и той хептен никога да не дойде, егати 

Ео, малко изтървах нишката на събитията, какво стана с дилемата ти за Испания?

В петък имах среща, приятелска, с един супер интересен събеседник, колорит и ерудит, приятел нов. Човекът е писател, при това много успешен, автор на два романа и три книги с разкази, с изпъстрено с интересности минало и, предполагам, блестящо бъдеще. А когато говори, така го прави, че седиш и го гледаш със зяпнала уста и телешки възторг. И освен това е симпатяга, макар и дребен за моите стандарти. Нали се сещате с какво въодушевление подходих към рандевуто? При това, държа да отбележа, никакви нездрави мераци съм нямала към него, беше си просто чистото удоволствие от общуването с такъв образ. Е, пофлиртувах малко, естествено, то инак нямаше да съм аз... Но срещата започна, меко казано, сгромолясващо. В точния час се виждаме в центъра на града и с бавен ход поемаме към стария плаж, където ни чакат останалите. Вървим си кротко, унесени в разговор, до момента, в който не стъпих накриво. И се строполих. Качествено, по лице. В краката му. Очилата ми- в неизвестна посока. Чантата - в храстите. А аз- в дън земя от срам. Но човекът е работил в психиатрия - успя да не се изхили, запази желязно изражение и просто ме подхвана за лактите и ме изправи. Аз, все още в шок и дезориентирана заради падането и липсата на очила, стоя и мърморя нещо от рода на "..как ги правят тия тротоари бе, твърди и неравни..". А той, душата, ми поопъна роклята надолу, измъкна кърпа от джоба си, почисти ми колената, намери ми очилата, намести ми ги на носа, нахлузи чантата ми на своето рамо, подбра ме под лакът и продължи да ме води напред, отбелязвайки спокойно : " Е, вече с чиста съвест мога да казвам, че жените в Бургас се хвърлят в краката ми..." .  Още ме е срам. Няколко дни по-късно, все същия срам ме обзема, като се сетя. В час пик, пред двеста души и интересен мъж, навирих копита. Добре, че бях с гащи за пред хора. Извод- носете си новото бельо!
Съвсем резонно е да се запитам, защо все на мен!? Няма и два месеца от предното ми падане, в детската градина, когато от върха на стълбището се приземих в огромна саксия с дефинбахия. От тогава дефинбахията ми е любимото цвете. Инак вероятно щях да съм със строшен врат.
Може би трябва да се прегледам. Казах на приятелка, че сигурно имам рак на вестибуларния апарат, а тя се изхили и ми вика- а, не, нещо по-голямо е. Теле, крава, кон-  от един прост рак не може да се изсипваш толкова качествено.
 

Ох, Ели, мисля, че е от височината и обувките, които носиш. 
Отказах се от Испания, след това отказах и едно друго предложение.
А вчера ми се обадиха от фирмата, която "напуснах доброволно" преди 2 години, да ме питат дали искам да се върна 

Eли  винаги си носим новите гащи, не се съмнявай. А  миналогодишното ми обещание беше, че винаги ще са в тон със сутиена. Трудно е, ама се свиква.
Тъй че даже и презрамка да ми се скъса и роклята ми да е около глезените- пак съм готова!

пп. не гледайте филма за Ранго с дете на 4, освен ако не сте готови след това по половин ден да гоните въображаеми зелени чудовища!

Ели 
Мерси за стискането, качествено беше 
Похвалвам се с нещо хубаво, дето според лентичката е колкото ябълкова семчица.

Имам вълшебна ключалка на дворната врата. Смалява се до врабче око, колчем съм пийнал, и става и още по-малка, ако ми се и пикае.

Винаги, когато имам дори и делова среща с девойка си обувам гащите на стилизирани жълъди. Подмладяват ме.

Ябълковата семчица на LemonDesi да стане хубав и здрав пъпеш и да излиза с вик!

Ох, колко хубав вторник! Деси, чес-ти-то! 

Йеле, ти си една паднала жена. 

Деси, честито!
Лека и плодоносна!
Толкова хубаво ми става, като прочета такива новини!

Йеле, мисля, че е крайно време да запишеш някакви курсове по стилово падане, след което да издадеш книжка "Етикеция на падането за начинаещи или технология на ефект(ив)ното падане на всякакъв терен и по всякакъв повод". Може и в стихове.

Куркума, опитвам се да си представя стилизиран жълъд, но въображението ми отказва. Може ли снимков материал?

Деси, честито, лека и щастлива бременност!

Ели, хиля се като....не само, че падаш добре, ама и така го разказваш, че човек пада от смях...

Аз също неочаквано за себе си, вчера изведнъж така стана, че се оказа, че нещо, дето го планираме вече 5 години с моята приятелка, сега за 5 минути го решихме и нагласихме, та на 3-ти Август отивам за малко на гости в Швеция по следите на Карлсон и Пипи  
Малко ми е кашаво, как какво кога ще организирам всичко нужно, но ... важното е желание да има  
Полетите и на отиване, и на връщане са с прехвърляне във Виена, та Рокси може да ми пратиш един телефон, ако нещо се загубя на австрийското летище и хартисам  

Честито, Деси! Каква хубава новина! Лека бременност!

  Лимонено Деси, каква чудесна новина! Да порасне хубаво и голямо и да се износи и роди леко 
 Ели, опитвам се да ти съчувствам, ама ако падам веднъж на два месеца щях да бъда щастлива  Не знам дали историята познава по-спънато същество от мен. Дори вчера с равни сандали се изхитрих да ги скъсам и да се льосна на алеята на лунапарка 

Еха, Лимоненото Деси, ще си има малко лимонче - да е честито и на нея, и на Зефса и на батко Марти  
Ей такава фамилия ви пожелавам http://cvetq.info/e107_images/newspost_images/citrus-limon1.jpg

Ех, не остава Споделете без бременни. Честито, Деси! Леко да е. 
Йели пак изби рибата. Кой друг може да падне като нея, а? А? 

Деси, честито !

Ели, още се хиля .
Споделям, че не мога да вляза в час след девет дни из горите . Искам пак.