И аз застъпих в понеделник .Малкия е на ясла . Още в наяалото на юли започнах да го водя, за да свиква. Първо за по 2 часа , после до обяд и така увеличавахме времето. От тази седмица вече си е на пълен ден . Свикна бързо, не плаче там, само помрънквал от време на време, най-вече като му се доспи. Сутрин ми е най-тежко като го оставям, защото като наближим входа и започва да помрънква и да се стиска за мен или баща си . Като го вземат се разплаква, но в момента в който затворят вратата и млъква

Вчера много го похвалиха, цял ден не бил гъкнал, хапнал , спинкал, играл......направо за пример . Днес също много добре беше сутринта. Като отидох имаше едно детенце там и се "заговориха" нещо и нямаше даже мрънкане. На мен естествено ми е по-спокойно , иначе го мисля цял ден дали пък не реве още

Миме, и на мен така ми застава буца на гърлото, но няма как. Добре поне, че като не е с теб, е с баща си . За съжаление при нас няма такава възможност .
Хубав ден
Велизар го пратих на 1 год. и 3 месеца, даже и толкова нямаше 1 год, 2 месеца и половина. Аз започнах работа 2 дни след рождения му ден и го гледаше свекърва ми в началото. Но се принудих да го пусна на ясла, да не разводнявам сега с причините.
Като си спомня колко ми беше мъчно и колко рев изревах. Сега е песен в сравнение с тогава, защото поне малкия си е в къщи с баща си. А и сега се връщам на работа с която съм на ясно, харесва ми и т.н. Тогава тъкмо започвах тук, още навлизах в нещата, опознавахме се и изобщо ми беше страшно трудно от всякъде. С много неща трябваше да свиквам. 

Питай тези от ЗК направо дали ще ти трябва тази книжка за пътуването специално.

Цялата рода сме при този лекар и просто и дребния по наследство отиде при него. Досега нямам оплаквания от работата му и затова гледам да съм коректна и към него - ще почакам пък дано до края на годината да ни издадат книжка иначе ще станем много досадни. 
