Dържавно или частно училище?

janajar, много подходяща забележка, тук май всички си мислим, че знаем кой кой е и такива обобщения падат, особено ме "впечатляват" тези за английското образование, но и по принцип...

...та значи, ние живеем в Лондон, 7.5 млн жители без туристите, 150 км на ширина град, всеки е от някъде и е за малко... Избрали сме 2 частни училища, които са в Западен Лондон, което е условието, за да стигам аз сравнително бързо до моя офис.

Специално за МаНевра - Едното е близо до мястото, където живеем сега и няма да се налага да се местим, другото е далече и ще се местим, ако дъщеря ми я приемат там. И в двата случая сутрин ще я карам аз на училище и ще наемем жена, която да я взима след обяд, тук училищата свършват в 3:30, първата година без извънкласни занимания...Спряхме да търсим имот за купуване по тази причина, живеем под наем до момента, в който се разбере къде ще учи детето ни, тогава ще купим някакъв имот в съответния квартал, защото ще е ясно, че поне 7 години ще сме там. Районът устройва и партньорът ми, ако той ще си сменя работата, ще търси нещо според местоживеенето ни, защото аз моята работа няма да я сменям, и детето ще учи на съответното място, тоест...компромиси Второ дете най-вероятно няма да имаме, така че това ни е планът, постигнат след дълги и трудни размишления и проучвания...

Според мен наистина зависи от мястото, за което говорим, Лондон е толкова различен само на една улица разстояние, че всякакви обобщения и анализи са неприложими, дори бих казала смешни. Ако искаш детето ти да учи в добро държавно училище, трябва да се настаниш в имот буквално пред вратата на училището, който имот, познай вече струва 2 пъти повече или се отдава на двоен наем...защото собствениците не спят, те познават конюктурата, та аз реших, че е по добре да плащам директно на училището, отколкото индиректно в наеми или цени на жилища...

Дано да не съм прекалила с подробностите...

E сега, що специално за mене, нали дискутираmе...
Пък и всеки си иmа неговата истина и степен на mобилност. Аз подобни усилия съm готова да полагаm, но за средното образование и училището ще е задължително с приеmен изпит и два допълнителни чужди езика (вече е заплУто).

feiam, моето т.нар 'мнение' е базирано най-вече на разкази от приятели в Бг.
Децата им не могат да се справят без помощ. Ако искаш гаранции за бъдещето, т.е да не прави елементарни пропуски цял живот, трябва да си му на главата ежедневно през първите 4-5 класа

Преди години и аз бях изправена пред същата дилема и затова ще си позволя да споделя опита си.
Бяхме се спрели на държавно International School (билингвално училище, което издава две дипломи - IB и съответната национална), в което се влизаше с изпит по английски. Подготoвката ни беше английския от детската градина, нищи повече, но детето все пак издържа изпита.

Обаче се оказа, че има прекалено много кандидати, предимство имаха деца, чиито братя и сестри вече са в това училище и така не остана място за нас.

Почнахме да оглеждаме частните училища в града едно след друго, почнах аз да разпитвам майки, хоспитирах. И какво се оказа - че най-прехвалените частни училища са приемен пункт за проблемни деца, които по една или друга причина не се справят с изискванията в държавните училища - хиперактивност, агресия, легастения и т.н.

В държавните училища си имат специални асистенти, които помагат на такива деца в час, а в частните - всички бяха оставени на учителката. Паралелките бяха ужасно пълни - за мен 28 ученика в клас е много, при положение, че ще плащам 800-1000 евро само за обучението, отделно транспорт, следобедна занималня, храна и спорт.

Родитeлите - паралии, бизнесмени, адвокати, лекари с частна практика - мислят си, че като дадат една камара пари, в главите на децата им автоматично ще се налеят знанията с фуния. С други думи - плащат и очакват готов продукт под формата на дoбра диплома. Е, няма как да стане.

Дилемата ми се разреши, след като в училището, в което кандидтаствахме, пoради големия интерес се отвори втора паралелка. Толкова сме доволни - детето има добра среда от деца на дву- и триезични родители, които държат на доброто образование на децата си и ги стимулират да учат. Учителите нямат натиска да пишат незаслужено високи бележки, само и само да се задържи някой мързеливец в училището и да не му се губи таксата. Поради приемния изпит автоматично се изключва присъствието на някои социални групи - политически коректно да ги нарека "далече от образованието", на които целта им е  не доброто образование на децата, а вземането чрез тях на по-високи социални помощи.

Та това е моят опит, който иска, да го ползва.

А тези групи, които вземат социални помощи, как могат да си позволят частните училища?

В Холандия, частното образование е слабо развито.
Има едно бритиш и интернешънъл и това е. За мен най-голямото им предимство е английският език.

Ние обаче си избрахме селското до нас. 
Близо ми е, дъщеря ми редовно се събира на игра със съученици.
Често се уговаряме с други родители да я взимат на обяд и обратно,
понеже живеем в един район. Базата е супер. Доволна съм.
Е, да език почват късно да изучават, но приех го.

До нас има - католическо, протестантско и масово. Най-желано е католическото.
Така и не разбрах защо.  Ние избрахме масовото.
Първо заради недолюбването на всичко що е религиозно от страна на мъжа ми.
И второ, защото след като ги огледах, най-много то ми допадна като идея.

МaНЕВрата, и за мен гимназиалното образование е по-важно, но все пак, ако няма добра основа положена от началното училище, доста нанагорно ще му дойде на детето.

А частното училище не изключва автоматично участието на родителя. Периодически трябва да се прави контрол докъде е стигнало детето и дали учителят си е свършил добре работата. За извънкласните занимания, за съжаление дори и в частните училища не са на ниво, на което аз бих искала да са например, може би прекалено много изисквам. Така че работещ, не работещ родител, имаш ли дете в училищна възраст, независимо в какво училище, време за него трябва да се отделя и то не само за удоволствия.

току Що 4етох, 4е конкретно за Италия, резултатите от тестовете на ПИЗА показват по_високо ниво на у4ениците от държавните у4илиЩа

аз ли4но хубави неЩа за 4астни у4илиЩа тук не съм 4увала, не се с4итат за престижни като академи4ни резултати
по_скоро има някои снобарски, в които у4ат от поколения и където се укрепват връзките между фамилиите, но на тях кой знае каква подготовка не им е нужна, по_важни са познанствата, който утвърждават там
4есто ги прехвърлят в 4астни, ако имат затруднения и ги изпокъсат в държавните

все оЩе не съм проу4вала с подробности, тъй като за на4алното образование държавното при нас се води за добро, а за по_натам имаме време

лоШото е, 4е сегаШното правителство прави големи поразии на държавното у4илиЩе.

Аз пък се чудя,  защо за българските мами частно училище задължително е равно на супер училище, въпреки статистики, показания, рипорти и тем подобни.
Тя говори за държавно International School .

извън темата може би ми е въпросът, ама какво имаШ предвид под "извъкласни" занимания. аз  съм сигурно лиШена от амбиции (сериозно го казвам), но единствените извънкласни занятия, на които бих подложила едно 6/10 годиШно дете, са свързани със спорт и игра. особено, ако детето е на целодневно у4илиЩе както е принципно с работеЩ родител. не мога да си представя от 6 до 9 да се занимаваме оЩе с у4ене. 


нямам впе4атления за сегаШното положение в България. моето поколение е израснало без особена родителска помоЩ, най_много да се е слу4ило да ме препитат ве4ер. само няколко познати имах, дето родителите им у4еха с тях, един до 11 клас му пиШеШе и проверяваШе темите майка му и рецитираха уроци като за световно 
после и висШе у4и, там ве4е не знам какво е правил.
аз тва не го разбирам. следи се детето, докато си създаде нужните навици и се помага при затруднения. ама да им у4а уроците, а мерси 
(напълно е вероятно греШката да е в моя телевизор, имайки предвид резултатите с голямата Щерка, така 4е никакви претенции за меродавност нямам  .
само се 4удя как се полу4ава тази разлика, зна4и ние да сме се оправяли сами, пък те не могат  )

ми ти кажи като 4овек с опит 
с нас не се занимаваха родителите, но тук гледам, 4е не е така

ми аз така по_завоалирано, ама го казах 
ние у4им с тях вместо да ги нау4им да у4ат сами.

и, ли4ното ми мнение е, 4е целодневното у4илиЩе е прекалено за толкова малки деца, освен ако следобедът не се използва като занималня, в която да се преповтаря у4еното сутринта. неЩо, което не е.

не на последно място слагам факта, 4е според мен тук някак по_лежерно се гледа на неЩата. по_малки са претенциите към детето и то се задоволява съответно с по_малко 
не знам дали да го от4ета като непременно отрицателно последното.

Това се припокрива напълно и с моето мнение. И на мен никой не ми е помагал. От трети клас нагоре родителите ми нямаха представа какво се уЧи в уЧилище. Ангажиментите им се изЧерпваха с това да ходят на родителски срещи и да ми подписват бележника. А преди това пък ходех на занималня и пак не са се занимавали с мен. Същото беше положението и с приятелите ми. И аз се Чудя какво е това повсеместно мнение Че детето не може да изкласи ако не му дишаш във врата. Даже заради мнението ми Че образованието е задължение на уЧилището, а възпитанието- на родителя, една колежка ме нареЧе не съвсем в прав текст безотговорна майка. Неината майка била уЧила с нея. Е предполагам затова не е уЧила повеЧе от основно уЧилище, до там са стигнали възможностите на майка и.   Според мен е добре в наЧалото да му се създадат някакви навици, но дотам би трябвало родителската намеса да свърши. Големите деца на мои приятели се справят и днес на същия принцип и това са тоЧно децата с най-добра успеваемост. Е познавам и такива дето уЧат второ образование с децата си, но по правило успеваемостта в тия слуЧаи е доста по-ниска. Тъй Че не съм съгласна Че е въпрос на времена, а по-скоро на конкретни ситуации и на конкретни деца. И по мое време имаше родители дето много се натискаха да уЧат, и днеска продължават да помагат, не с уЧене, де.  


Докато публикувам и пак си написала моето мнение. Накратко, занижени критерии на уЧилището (поне наЧалното) и опит на родителите да налеят нещо с фуния.

За мен, всичко си зависи от детето - ако моето се справя само с учебният материал, само ще се радвам, ако обаче има нужда от помощ и подкрепа, ще бъда насреща и ще му помогна.
Спомням си, че аз имах проблеми с математиката и много често съм търсила помощ от майка ми при решаването на някои задачи. Тази помощ не ми е навредила, напротив, даваше ми увереност, че мога да се справя и не бива да се демотивирам.

Изобщо по темата за успеваемостта всякакви сравнения с деца на познати, приятели и роднини ми е абсолютно безсмислена.
Всеки родител носи отговорност за своите деца и трябва да е в състояние да взема решения, свързани с бъдещето им.
 Обобщения от сорта - в частните училища приемат деца с проблеми, но пък  с богати родители, а в държавните учат само деца на социално слаби са абсурдни.
Истината е винаги някъде по средата.

според мен просто методите за по_разли4ни, а не критериите занижени