ЕДНА СТРАННА ТЕМА

Здравей,
Повече за аутизъм може да прочетеш пак тук, но не в клюкарника, а в подфорум Деца с увреждания.
Факт е, че броят на деца с разстройство от аутистичния спектър нараства.
Но за индиговите хора и кристалните деца... как да ти кажа, това си е градска легенда, религиозна спекулация и тн. Много от ню ейдж теченията говорят за такива хора. Но това е  естествената еволюция в съзнанието на човека. Променя се чувство за справедливост, склонни са да оспорват заповеди с обяснения "защото така" - а държат да има обяснение защо.
Има разлика между това и хората с ГРР, аутизъм и тн. Защото същественото във ГРР е нарушената способност за комуникация, нарушената обработка на информация, повишена сетивност, невъзможност да се изключиш от дразнителите (да не гледаш, да не слушаш).
Дали ти имаш такива черти - да, всички хора имат по някоя от чертите. Примерно един не обича да носи боцкави пуловери, друг се нерви от силна музика, а четвърти е маниак на тема ред и малко да му се размести, вече е трагедия. Но ако наличие на една от чертите е само особеност, то, когато ги има много и се отразят на комуникацията, тогава вече е разстройство от аутистичен спектър.
Най-общо казано, къде е разликата - ако съседът ти пробива дупка с бормашина в стената, човек нормално реагира, като отива и му казва - абе, вдигаш много шум, кога ще свършиш, може ли да правиш ремонт, докато съм на море или в отговор надува силна музика... и тн - търси решение.  Докато човек с аутизъм просто изпада в криза и се опитва да се успокои с повтрарящи се движения, запушване на ушите, монотонни звуци, които издава, и тн.

Какво те вълнува всъщност?
Дали си от индиговите хора?
Имала съм досег както с хора, които се самоопределят като кристални и индигови, а в семейството ми има дете с аутизъм.
И мога да кажа, че едното е си е чисто религиозно пълнене на главите... ласкаене на самолюбието.
Демек, нов си, специален си, по-важен си, по-...
Един такъв, нов, важен и специален, шпионираше най-добрият си приятел, с когото живееха в една квартира, и докладваше на техния гуру... Нещо не ми допаднаха тези "морални ценности"
Затова и като чувам "дете-индиго" и тн. реагирам остро.

Не ти трябва да си дете-индиго, нито кристално...
По-важното е да си Човек. Да си наясно с доброто и злото, да знаеш какво искаш да направиш от живота си и да го направиш. А дете с аутизъм за жалост може да видиш все по-често...
И ако тези неща те вълнуват, ако ги усещаш някак си близики, вземи запиши психология. Защото тези деца имат нужда с тях да работят грамотни и отговорни специалисти, с голямо сърце и разбиране.
Другото е... мижи да те лажем.

Мнението е изтрито.

Това, което описваш, е хиперсензитивност за звуци и допир (на дрехите).
Хиперсензитивността може да е част от аутизма, но може да има сензорни проблеми и без аутизъм.
А и аутизмът е по-крайно състояние. Трудно е да се каже къде е границата, защото е доста сложно да се измери нещо, за което няма мерни единици.

Това с картинките не е само за деца, то е вид комуникация със знаци.
Понякога думите създават проблем със своята абстракност, а картинката е ясна и конкретна.
И на много места има такива картинки, носещи информация - като почнеш с по форумите, продължиш с   и завършиш с иконките в компютъра. Забележи, че символите-картинки се слагат на ключови места, да кажем, за да може на всеки да е ясно къде е тоалетната, аварийният изход или пожарният кран, без езиците да объркват представите ни.
Визуално ориентирана си, но не си само ти, нормалният човек възприема около 80% от информацията с очите си.

Комуникцията е сложно нещо и ... трудно ми е да обясня точно кое не е наред, защото при всичките аутисти е различно.
Напр. моят син не говори, но комуникира, като проявява изобретателност да ни насочва към това, което би желал. Но има деца, които говорят, а не умеят да водят разговор. Т.е. има някакви фрази, но диалогът не носи много информация, няма интерес и не се поддържа разговора.
Сред митовете за аутизма е нежеланието за контакт. В никой случай не бих го нарекла така.  Аутистът не се чувство удобно в нашия свят, той се дърпа, но не от хората, а от дразнителите.
Нарушенията в комуникацията са от разликите в типа мислене. Мисленето на аутиста бих оприличила малко на алгоритмите, използвани при програмиране. Докато мислите на повечето хора са нелогични и със странни метафори и аосциации, с влагане на друг смисъл в думите, игра на думи, шеги и тн
Затова и трудно да се обясни за разликата в комуникациите.

Ето че ти сега комуникираш с мен, т.е. ти търсиш някаква истиназа себе си, аз отговарям нещо, ти намираш някаква нишка, разказваш за себе си, аз в твоите думи намирам важни неща, които ми помагат да разбера детето си.
Моето дете изпада в криза от силни звуци, обаче това се променя с времето. Имаше период, в който се страхуваше ужасно от шума на камиони и моторни косачки, направо изпадаше в ужас. Сега само затиска уши с ръце. Предполагам, че изпитва нещо като физическа болка, затова и ми е много интересно да опишеш точно какво се случва с теб, когато бръмчат бормашините...

Защо си такава е много труден въпрос. И не само за теб, за всеки човек е трудно да се каже защо е такъв. Но богатството е в това, да сме различни... Всеки човек е едно съкровище.  

firebird е толкова изчерпателна и разбираема, че аз бих добавила само, че е добре това да осъзнаваш различността си, защото можеш да търсиш начини да я тушираш или промениш. Не се втренчвай толкова в нея, не я крий, но и не акцентирай на нея. Ти си на такава възраст, че в живота те чакат толкова красиви и неочаквани неща, не е важно да имаш приятели, важното е да комуникираш

Мнението е изтрито.

Съжалявам, че съм се изразила неразбираемо.
Искам да кажа, че за аутиста изрази като "да изхвърля кошчето" значат наистина да се хвърли кошчето, а нас значи да се изхвърли боклука. Същото важи за "ще умра от смях"  и подобни...
Когато се дата инструкции на аутист, трябва да са ясни и недвусмислени.
Това се опитвах да кажа...

А за дразнителите... ти сама си го написала. Изолираш се, но не защото не обичаш хората, а защото така ти е по-лесно.

Никой тук не иска да те критикува 
Може да сме малко изтрещели, но то е, защото както си забелязала, няма много информация, а ние искаме да знаем. Докторите свиват рамене и не дават надежди. Търсим да четем - и от прочетеното трябва да избереш на кого да повярваш.

В реалния живот дори някои психолози не знаят думи като "хиперсензитивност", какво остава за учителите... Напълно те разбирам, никак не ти е било лесно. Ти си един герой, защото си успяла да се изучиш въпреки системата.
Много по-лесно е да се набеди ученикът, отколкото учителят да си признае, че не може да го научи.
Не е нужно някой да е аутист, за да има различни начини на възприятие. Едни хора запомнят лесно, когато четат на глас (слухова памет), други трябва да си записват (с моторна памет), трети са с фотографска памет, или визуално ориентирани - запомнят лесно схеми, картинки, и когато разказват урок, си представят, че виждат учебника и си спомнят кое на коя страница пише. Има и логическа памет - когато информацията се свърже с друга, запомня се с асоциации, аналогии.  Добрият учител отчита тези неща и се стреми да развие и другите качества на детето. А също, когато обяснява, се съобразява с тия начини на възприятие, и гледа да насити всички сетива. Ако само изпее урока на глас,  тези с фотографската памет скучаят - на тях трябва да им рисува схеми и да им показва табла, презентации,  всякакви ефекти. Ако пък набляга на картинките и накара класа да си чете урока от учебника, децата с визуална памет с ОК, но тези със слуховата почват да се разсейват.

Сега разбирам какво обяснение търсиш. Имаш по-друг тип обработка на информацията, по-висок праг на чувствителност - явно за звуци и допир. Защо става така - има един куп теории и нито една не е доказана. Но от упреци няма смисъл. Сигурна съм, че не си капризна и лоша... Нали го виждам всеки ден моят пакостник. Когато всичко е наред, е едно много мило дете, а когато нещо го тормози, изпада в кризи и се тръшка по улиците. Много баби са ми казвали, че е "голям да се тръшка така", но ако в момента нещо го боли... ако шумът на улицата го докарва до тази истерия... то, детето не е виновно...
За тапи за уши ми е минавало през ум, но той пък не търпи нищо. Затиска си ушенцата с ръце. А също ми показва и аз да ги затискам с моите ръце.

Тези възприятия зависят от много фини настройки, затова и с децата се работи за снижаване на тази чувствителност. Да кажем за допира - правим масажи, четкаме с едни четки... За звуците се слушат едни дискове с музика, на която са променени честотите. Тези дискове моят син не ще да ги слуша, упорито се съпротивлява и аз не мога да разбера какво чува,  та се дърпа толкова.

Дано сега да съм разбираема... Питай за всичко, което те интересува.
 

Чела ли си за Сензорно интегративна дисфункция? Тук има една такава тема, която е от преди пет години, вече се намира повече информация на български, а ти виждам добре се оправяш с английския и можеш да прочетеш много по въпроса. Според мен имаш този проблем, което може да няма нищо общо с аутизъм.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108366.0

Мнението е изтрито.

Ха, това за левичарката и десничарката е много интересно  
...
Сега като зачитам внимателно не е точно така. Левичарка си. Заради прецизните дейности.
Ако можеше да пишеш и с дете, да режеш с двете, да рисуваш с двете, да играеш тенис с двете и тн и да се справяш еднакво  добре, тогава се води да няма водеща ръка.

За различните видове памет е хубаво да има от всяка.  Но предния път пък споменаваш, че ти е по-лесно с картинки? Това говори за фотограска, визуална памет?
Аз съм така... и когато ме изпитваха, си спомнях как изглежда урока по страниците, все едно мислено го чета отново. Когато учех по много, за изпит, гледах да си сведа всеки въпрос до един лист, който мога да запомня - цветнички схеми, ключови думи...

За манталитета - много добре знам какво е - нали съм с "невъзпитано дете"
Той обича да сяда до прозореца в тролея и ако някой му седи на мястото, отива да го вдигне...  та, знам какво казват. А веднъж се беше тръшнал на Орлов мост на улицата, и светофара светна и колите тръгнаха и аз не мога да го извлека. И се домъкна един да ми проповядва, че Бог еди-кво си... леле, не знам как не го набих този... намерил кога.

Ето ти една съвсем сериозна книга - нищо сектантско - физиология и  психология - за родители става
http://liternet.bg/publish20/i_rangelova/kak_da_uchim/content.htm
Ще намериш за ученето, помненето, мозъка и връзката с двигателната култура.
Така като си почнала да четеш, ще ти е интересно

Темата ми стана интересна, че дори и на мен ще ми е полезна час от информацията

Едно време не е имало особено много и информация. Хората занимаващи се и зучаващи поведението не са били на мода. В момента това вече не е така. Благодарение на интрнет поне информацията е общодостъпна, ако я търсиш.
Хубаво е, че се интересуваш и тъсиш себе си. Имай предвид обаче че всички хора са ралзични, възприемт света по съвсем различен начин. Някои не могат да си обяснят това, което ти чувстваш примерно като чуваш силен звук, ти не можеш да си обясниш как някой не разбира думите и абстрактните понятия и смяташ че би могъл да се научи. За съжаление не винаги е така. Но всеки има заложени способности, които с много работа могат да се развият.  Ти вече си голяма и можеш сама да поработиш над себе си. Да потърсиш алтернативни начини за обучение и компенсация, на това което усещаш, че ти липсва. Не се сърди на родителите си, може и да не са ти помогнали много, но поне са те отгледали с желание да търсиш и да се учиш. И не се отдалечавай от хората, защото си различна, всеки е различен по свой си начин.
Взех да наставлявам като някоя леля, за това ще спра

Искам да споделя с теб нещо за ръцете и това коя е водеща. Съвсем скоро четох статия, в която се описваше, че от това с коя ръка работиш зависи кога ще се научиш да четеш. А когато аз бях дете в училище беше едва ли ен забранено да се пише с лява ръка. Всички трябваше да пишат с дясна. Аз съм била левичарка, но заради тия сбъркани разбирания са ме накарали да започна да работя с другата си ръка. До ден днешен не си познавам ръцете и трябва да помисля, за да кажа коя коя е. Нещата в човешкия мозък са толкова обвързани, а ние знаем толкова малка част от тях

Мнението е изтрито.