Аз пък сега се сещам, че на последната сватба, на която бях, не подарих нищо. Бях там като детегледачка на детето на кумовете, после детето си замина с баба си и аз останах. Ядох даже, пих, забавлявах се, по едно време и пях, тръгнах си последна, силно се съмнявам семейството да помни и досега, че не съм им подарила нищо, и да ме одумва по форумите. Да каже ако иска момичето, съфорумка е. 
), и ако чакат от мен да им избия куверта имат доста дълго време да чакат. Не ги разбирам защо го правят, но ето така са решили хората, така празнуват. И не, не сме богати, даже сме бедни, нищо, че сме им роднини. 
, ама си ходя при него с подаръци - евтинки, за неговия стандарт. Ама какво сега?