Хора, които вечно се оплакват.

Ооо даааа

Майка ми! Няма такъв филм!
От както я помня вечно нещо не й е наред не само здравословно, разбира се. Тяетипичният пример за "на болната жена мъжа й умря". Татко беше с хиляда заболявания обаче винаги намираше поводи за радост, ох небеше сред думите, излизащи от неговата уста,макар да почина от рак на дебелото черво.
Майка ми обаче е друг филм.Тя е или с високо или с ниско кръвно.Пари вечно няма, все ходи и вземана заем, коетомен мевбесява, защото не си прависметка, че трябва дасе връщат.А сега чака намоите болнични....Срам ме е от хората, те повечето вече я отбягват, а тя започва да се озлобява все повече дори и към мен. Още докато срещнем някого на улицата и започва...Нито пита човекът отсреща за него, нито нищо,ако той се опита да каже нещо веднага бива прекъснат и върнат на темата за нея и нейните болести.
Последната година претърпя няколко операции, поради лекарска грешка и не искам да ви обаждам за какво става дума.
Няма оправия. Негативизмът й е ужасяващ. Не мога да я търпяи на моменти ми идва да я шибна без извинение и да млъкне, естествено няма да го направя..
Данеговорим за манипулациите й.Пример: Аз бременна във втрои месец не знам къде се намирам - тя се качи на един стол да се хвърля през терасата и вика и крещи,ще скача, разбирате ли. Ама й казах, че следващия път няма да я спра.
Понякога се плаша да не стана като нея.
Старая се да мисля положително и да се обграждам с такива хора, защото знам, че има ефект, но в случая е невъзможно. И не знам как ще се оправим - сега филма е, че ще ходи в дом...
Никак не е лесно с такива хора...особено ако са роднини..особено близки..Имам чувството че и мен ще погребе..

Много кофти наистина, щото познатия ще го търпиш и ще си тръгнеш, пък близкия нон стоп дудне... 

Ох, и мойта е такава.
Това брои ли се за оплакване? 
Ето, Андриел е права, хората ни се оплакват, а ние какво - идваме тук да се оплакваме. 
А по темата, на мен рядко ми се оплакват, предполагам защото съм самотна майка... 
Нямам такива проблеми, определено, само с наште положението е тежко. Баща ми винаги е бил мрънкало, лошото е че и майка започна.... 

Няма да станеш! Не мисли такива глупости. Ти ще си различна от нея и много по-добра майка!

Въобще не е смешно!На теб може да ти е тежко,за него е трагично.Това се панически атаки,страх от болести,от смъртта.Моят съвет е да се обърнете към лекар,нещата ще се задълбочават,възможно е да стигнете до момент през вечер да викате Бърза помощ.Говоря от личен опит,след време срещнах хора в подобно състояние,дори в момента две познати семейства са идентични на вашето......
По темата-около мен няма "мрънкалници",има обаче "драматизатори".Правят от мухата слон ,а не мислят,че трябва да го хранят .  

Aйде стига сте мрънкали и сте се оплаквали колко ви тежи като ви мрънкат и ви се оплакват на вас 

Тази тема е стара, но я открих по повод на една друга. Има тема за оплаквания, но и не само в нея, забелязвам, че едни и същи хора много обичат да се оплакват. При някои е вече доста досадно.
Все има нещо - глава, кръвно, май съм настинала, днес ми е зле, вие ми се свят. То направо неудобно да му стане на човек, когато чете такива. Един два пъти, на всеки се случва да изохка, другите му драсват две три окуражителни думички и всичко е ОК. Обаче някои само за това пишат и/или говорят - колко им е зле.

Естествено, те май са навсякъде 

Това са опевачите - живеят, за да мрънкат.

На мен пък ми е много забавно да слушам такива хора. Имах един колега, вечно болен от нещо. И един ден ми вика: "Лелееееее, ама ти така ти светят очите, сигурно имаш температура, то сега има един грип - ужасен." Явно се дразнеше, че го игнорирам, та реши и мен да включи в проблемите със здравето

На работното място изобилства от такива индивиди, но съм им свикнала вече.

Няма как да си избираш колегите, това е Така че се адаптираш и толкоз.

Сродих се с цяла такава фамилия
Обаче откакто имам мазоли на ушите за глупостите им мъжо взе че се пооправи. Мамка му и сие обаче си мрънкат като за световно. Само дано не е заразно

Ама какво се оплаквате?! Ние, българите сме мрънкащо племе, поголовно и повсеместно. Вярвам, че и тези, които казват, че не  мрънкат, го правят. Убедена съм, дори. Само вървейки по улицата се заслушайте, за да чуете за какво идва реч...

О, да.... а най- лошото е когато се оплакват при условие че всичко им е наред