Бургаски мами:)

Прощавайте, момичета, че нахълтвам в темичката ви, но мернах случайно мнения за кувьозите в Дева Мария и реших да се намеся. Нямам представа защо акушерката е казала, че има само два, но това не е истина. Преди година със сигурност бяха повече и то все последно поколение, а скоро купиха още няколко свръхмодерни и оборудвани с какво ли не. Освен това при тях непрекъснато има наблюдаваща акушерка, която следи показателите на бебетата. Така че за кувьозите не берете грижа... И все пак, дано не се налага бебчетата ви да ги използват

Радвам се че греша поне за 1 нещо от Дева Мария! Дано греша за всичките 

момичета,няма смисъл да си  избирате екип,защото вие можете да изберете само лекара,а той вече си сформира екипа,но в крайна сметка лекара само присъства и напътства.Цялата работа я прави акушерката от началото до края.При мен лекарката направи само шевовете,а и да не говорим,че вече едвам стисках,а нея я нямаше и акушерката и звънеше да идва по-бързо,защото няма право да започне израждането сама.

 Jenka-и аз за близнаци съм чувала ,че се раждат по-рано,но не се знае-божа работа,а ти не можеш 2-3 месеца да стоиш в София предполагам но и не става в последният момент да тръгнеш.Сложна работа Но за Варна и Сливен също е рисковано,все пак е път ,всичко се случва Според мен е най-добре да мислиш за раждане в Бургас
 Относно кувиозите и аз това го бях чула ,че имат само 1-2,но за болницата в Сливен не за Девата

tania_burgas: Избора на екип ми е Д-р Димитър Бояджиев , също така мога да избера и анестезиолог но аз не познавам въобще такива и за това който се падне. Утре отивам да давам заявлението си и да ме записват там 

Добро утро!!!

Jenka, на линка, който прилагам можеш по-подробно да прочетеш от какво можеш да се възползваш през бременността си по ЗК при различните случаи. Аз съм на мнение, че на никого не е излишно, защото са си все пак безплатни изследвания, ехографии и т.н.

http://www.az-jenata.bg/?page=article&aid=6220


Виждам, че усилено бистрите  плюсовете и минусите на различните болници   - добре е, така поне всеки изказва съображенията и притесненията си, та ако някой друг за нещо не се е сетил - сега се замисля. Иначе е ясно, че всеки сам решава къде и как - според нагласата, разбиранията и възможностите си. Важното е, че вече навсякъде имаш възможност да разгледаш и да прецениш какви са условията.

Момичета, за събота - СРЕЩА в 10.30ч на Пантеона и сядаме на кафе на Октопода. Броя на заявките расте - но моля, до утре да набъбне като коремче на бременилка!!!За вече направена заявка - рекламации не приемаме

Добро утро, момичета 

    Раждането в друг град за мен лично е мисия невъзможно и ще обясня защо. При евентуално тръгване на преждевременно раждане, няма да имам никакво време да пътувам до Сливен или Варна, а още по-малко до София. На мен ми е второ раждане, като първото е нормално и не ми се рискува да родя някъде по пътя недоносени деца.
     Що се отнася до стоенето в друг град докато започне раждането, също няма как да стане. Имам син на 5 години, които трябва да е с мен- в София нито ще има градина, нито кой да го гледа, ако на мен ми започнат болките и трябва спешно да отида в болницата, той с мен ли ще е ?!? Нямаме на баби, на които да разчитаме да го гледат 2-3 месеца докато аз чакам да родя. Варианта мъжа ми да е с нас, също отпада- кой да ще му върши работата, докато чакаме 
   От тази гледна точка, аз търся варианти тук- за мен МБАЛ е по-добрия вариант, заради
повечето кувьози, по-големия опит и заради финансовата част. Отделно, че аз и да не е преждевременно раждането, не мисля да е в Дева Мария 

Спирам, че се олях днес  Лек ден на всички

добро утро мами,аз днес пак ще си скучая в нас сама ,ако довечера не заминем за село,бройте и мен за срещата,но зависи от мъжо .какво ще  му хрумне довечера
лек ден на всички(ще ви следя постоянно,нали няма какво друго да правяяяя )

Добро утро!
За раждането - честно казано, както и първия път се оставям на това, който лекар се падне на смяна и на Божията помощ

Добро утро на всички 
Относно въпросите около и самото раждане явно ще се решават в движение, то сега и да го мисля...божа работа, мисля си често за това и съм притеснена, понеже повярвайте всеки втори ако не и първи като разбере , че съм бременна с близнаци ми задава този въпрос - Ох, ама те се раждат мънички , преждевременно, мислила ли си къде ще раждаш?ООО, по-добре недей в Бургас...- Честно ви казвам писна ми вече, знам ,че има такъв риск, но не ми се слуша за него постоянно, хората понякога са  много нетактични да им се невиди....   Дано господ е с нас и ни пази...
 Иначе утре за срещичката казвате в 10.30 на Пантеона, абе момичета, аз защо не се сещам къде е Октопода  , а как ще ви позная?!   

Успешен ден на всички, аз днес съм си наумила да мръднем на някъде с мъжа ми , че два дни голямо лежане му ударих, доскуча ми вече ....

Jenka, Октопода е кръчмето между лунапарка и студио 54/текилата. А ще ни познаеш по коремчетата - виждала съм някои от мамите - определено има и изглеждащи точно като бременни!!!

Забравих да ви се похваля - вчера за първи път от м.май насам излизах извън Бургас. След като докиразреши пътуване с хапчета по график с мъжа ми отидохме до Китен на среща с представител на едно издателство. След това за 1,5ч си направихме и плажче - за мен първото тази година. Пътуването мина нормално и без проблеми, а сега нямам търпение да мина 27сед., че да се престраша да отидем за ден-два до любимия ми град - Истанбул. А и от плажчето съм решила да се възполвам отново преди да е отлетяло лятото!!!

Момичета, за събота - СРЕЩА в 10.30ч на Пантеона и сядаме на кафе на Октопода. Броя на заявките расте - но моля, до утре да набъбне като коремче на бременилка!!!За вече направена заявка - рекламации не приемаме

Jenka, абсолютно права си за нетактичността на хората,очаквам същото отношение и към мен,но за това че съм на 39 и чакам трето,не казвам на никого,защото като започнат с тъпите изказвания ще някого,каквато съм устатница(а в момента и много чувствителна). А на теб да ти кажа за близнаците-приятелката ми има 12 годишни близнаци(момче и момиче от втора бременност) много готини, здрави,умни деца,особено госпожицата-няма равна, бременноста на приятелката ми е била кошмарна за психиката й,причина за което са били излишните притеснения и приказки на обкръжението, за сметка на това е родила нормално няколко дни преди термина в МБАЛ в Бургас здрави, големи,доносени бебета, дори не са ги сложили в кувиоз. При някоя следваща среща на кафенце ще я взема, за да ви вдъхне малко кураж, но близнаците и малкия ми син няма да ги взимам,защото комбинацията между тримата е ужасяваща и тогава вече ще бъдете истински изплашени!
Шок.бонбонче,как е малката? Утре ще дойдеш ли? Мога да те взема от Крайморие,пътя ми е наблизо?

Емануела - за анестизиолог мога да ти препоръчам д-р Янев, според мен си върши много добре работата.

Jenka- няма как да се сбъркаме утре да ти кажа. Като видиш една групичка от мами с кореми хахаха там си


January - много хубаво, че си се поразходила извън Бургас и си направила плажче:). А как ти беше на плажа, влиза ли във водата. Аз до сега съм ходила само веднъж.

ОФФФФФФ току що се обади един наш приятел и пита дали утре може да спи в къщи. Няма проблем разбира се само да не ми провали срещата сега утре с вас офффффффф, не искам така да става. Ама май ще успея знам ли, защото той каза че щял да ходи първо на плаж тук има една любов:)

Женка, GJK, не се притеснявайте, аз бих се доверила напълно на МБАЛ Бургас ако носих близнаци. Когато лежах там с Михаела, по-точно още като ме качиха в родилно ми позволиха да вляза да си видя бебка. Вътре имаше 2 близначета по 600 грама в кувиозче. За три дни бебоците доста бяха наддали и грижите по майката и тях явно бяха на ниво, ако съдя по нейното видимо състояние. Освен това като ходих да ми махат конците се роди едно бебче в 30 седмица, само майката беше в реанимация, но после разбрах че е извън опасност, а бебчо беше добре, предвид недоразвитото си организъмче.
Бих искала да се повторя, че незнам какво е било преди години, когато раждаха снаха ми, приятелките ми и сульо и пульо, но когато раждах аз - персонала и специалистите в интензивно и изобщо в родилна зала бяха на ниво. И пак да забременея - пак в МБАЛ Бургас ще родя и пак при Душепеев! Само ще коригирам едно - ще си ходя при него през цялата бременност, а не само накрая.

И пак казвам акушерките в родилно не бяха особено учтиви, нито много обяснителни и занимателни, но дадът ли ти бебчето веднъж - въобще не ти пука, отдаваш му се изцяло и не забелязваш нищо друго! Поне аз бях така!

Ани кажи имаше ли проблем с леглата, доста високи ми се видяха, как е ставането, лягането???? Също и леглата за бебетата ми се видяха високи, т.е. не можеш да го завиеш или да му сложиш биберона в уста, ако не си станала??? Как става свиждането, в стаята или отвън?Наистина ли трябва поне не визитация да си с тяхна нощница, как стои въпроса с обезболяващите, до кой ден слагат? Кога се разрешава къпане? След като ти дадат бебето след това през ноща взима ли се? Те ли му сменят през деня памперса или ти??? Ако детето е на адаптирано мляко идват ли на часа да ти донесат или ти ходиш да си ги търсиш??? Помагат ли за това да ти дойде кърма и да кърмиш??? Кажи по отношение на храната как стои въпроса, достатъчна ли е, хубава ли е? Вода дават ли ти или ти си носиш? След като родиш кога ти показват детето, и ти като си в реанимация, а то на 3-я етаж, не го виждаш 3 дни ли? На близките кога и как се показва и как се вижда от тях в следващите дни от престоя в болницата????
Доста въпроси, но даже може и да съм пропуснала нещо което ме интересува, ще ти бъда благодарна да ми отговориш.

Отговарям веднага:
1. Леглата в родилно са много високи, но за щастие има едни столчета, които използвах за стълбичка и нямах проблеми със ставането и лягането. Само проблема беше докато от легнало положение - седна в леглото. После лесно - стъпваш на стола и после си долу. Стола е супер нисък. В някои стаи имаше и някакви магаренца за същата цел, но в нашата нямаше. В интензивно леглата са удобни, не много високи и раздвижването е лесно. Като станеш не те карат да се юрнеш да ходиш, а те питат как се чувстваш, можеш ли да продължиш. Аз източих една локва кръв и акушерката веднага дойде да ме бърше с кърпи. Много внимателни бяха.

2. Бебешките легла са на нивото на твоето легло, обаче и да не си раждала, за да го вземеш трябва да станеш, то аз и сега не мога в легнало положение да си вдигна детето, някакси тая технология ми убягва, но пък сядах на леглото, подпирах крака на стола и бърках в кошарката. Така са направени, че може да мине над леглото да си я доближиш максимално. В случай че се изморях, просто сядах на ниското столче и се подпирах с лакът на леглото - също беше удобно, така кърмех че най ми беше безболезнено.

3. Свиждането е отвън, макар че ако има багаж за носене или ти го носи акушерката или пуска мъжа ти да ти го донесе. Аз бях против мъжо да влиза, понеже не бях сама, а там все разцицени жени се разхождахме и неудобно беше, ама той пак си влезе няколко пъти. Винаги като ми е трябвало нещо са го пускали, независимо дали има свиждане или не. На циганките мъжете се разхождаха из отделението /тях ги слагат в другия коридор обикновено, да не ни събират заедно/, акушерките ги гонеха, ама те нахални и пак влизат. Някакви циганки се преобличаха в нощници и си влизаха в родилно, ама не чух да е имало проблем те си търсят роднините и правят какви ли не магарии за да се видят с тях.

4. За нощницата: исках още като влизам да си сложа моя нощница, обаче не ми дадоха, казаха ми Вземи тая нощница и я обличай. Честно казано изненадах се колко беше удобна при условие, че и 2 дни си я носих, щото не можех да я сваля. Нито се потих, нито миришех на гадно, просто материята освен че е грозна е много приятна на допир. На другия ден влезе да ражда моя приятелка, тя си беше с нейна нощница. Явно зависи от акушерката която те приема. В родилно като ме качиха ми смениха превръзката, влязох да се изкъпя и си облякох моята нощница и никой нищо не ми каза. Така че... носи си нощница и настоявай, но знай че има вероятност да носиш 2 дни тяхна такава. На визитация трябва задължително да си измита и да си с лигнин и без гащи. Ако си в интензивно идват и те мият с едни марли и топла вода, слагат подлога отдолу, изобщо е весело, но хигиена има! Съобщават по една радиоточка "всички родилки да подготвят стаите за визитация" ако точката не работи минават акушерките да кажат. Стаите трябва да са подредени, да няма разхвърлени багажи, макар че около моето легло все имаше нещо разпиляно. Тъпото е че почти винаги се дублират по едно и също време трябва да подготвиш себе си и бебето за 2 отделни визитации. Малко лудваш ама минава.

5. Обезболяващи слагат за първи път след като преценят че си излязла от упойка и слагат задължително до края на втория ден в системата ти го вливат. После на втория ден вечерта вече те питат дали искаш. Ако си раздвижена и си се движила повечко, вероятно ще прецениш че не искаш, защото подобрението е по-бързо ако се движиш по-активно, стига да имаш сили. Аз не бях изпуснала газове, спряха ми банката с глюкоза а не можех да ям и да пия и почна да ми прилошава, но бях упорита и не се залежах. На втората вечер си поисках болкоуспокояващо от лигавщина, не усещах болка иначе, ама след като ми го биха ми донесоха и банка окситоцин и се благодарих че съм се излигавила. Това болкоуспоояващо вече не беше от силните, а само аналгинче течно. И после ако искаш може да пиеш от ампула течен аналгин, никой няма да ти забрани. Аз си носих, но не го употребих. Може и да помолиш да ти го бият в абоката или мускулно. Общо взето, почнат ли да ти бият болкоуспокояващо - знай че си спасена от болката, тогава вече говорим за една болка като при болезнен цикъл, преживява се даже без стискане на зъби. Но дотогава бях с мускулна треска на ченето да стискам зъби. Исках да заплача, че да ми поолекне, но не можех и да подсмърчам. Просто всичко, което правиш го правиш с коремните си мускули, а тази операция е точно там! Но минават някакси няколко часа! Истината е че не ти препоръчват болкоуспокояващо след 2 вечер заради кърменето, но ако имаш нужда никой няма да ти откаже.

6. Бебето като ти го дадат веднъж ти го взимат само ако много плаче и преценят че не е безопасно да ти го оставят повече. Иначе си ти го дават и не го прибират повече, само идват да го къпят и питат ако не можеш да сменяш памперса да го сменят те.

7. Получаваш бебче + шише с глюкоза. Аз лично не опитах дори да давам глюкоза. Веднага настъпих кърменето, понеже и без друго е трудно в началото, а и бяхме твърде дълго разделени и на АМ, че се страхувах от всеки един биберон в близост до нея. Дадоха ми я и ми казаха След 1 час трябва да яде, ако не захапе гърдата давай млякото и ми бутнаха още едно шише с АМ в другата ръка. Ситуацията беше толкова комична, че сега като се сетя и падам от смях, а тогава ми се доплака. Не знаех как да я хвана с двете си ръце, незнаех и от къде да взема трета ръка да й подам гърдата си  Обръщах я, въртях я, суках я, тя ревеше та са късаше, цирк пълен. Тогава влезе момичето, с което бяхме в стаята и благодарение на което кърмя успешно и ми помогна. каза ми как да я хвана, така че да си освободя едната ръка да подам гърдата. Тя беше толкова мъничка, че спокойно можех да си я държа с една ръка, но просто се искаше някой по-опитен да ми помогне в тая стресова ситуация. След 2 часа дойде акушерката с намръщената физиономия и се изненада много "Ха, ти си се оправила"... идеше ми да я гръмна, ама не ми беше до нея. в ръцете си държах най-красивата буболечка на света и тя вече не беше гладна. После ми донесоха на следващото хранене още една бутилчица АМ, след което аз отказах повече да ми носят и ми носиха само вода, че ми се и караха, че не я давам. Бебка сучеше на час на 20 мин, на 3, на 4 часа, както си поиска и аз не я лишавах. И още е така. Само че кремчето за гърди е незаменима вещ! Вече не ми трябва но в болницата беше любимата ми вещ.
Миличка, ако си упорита и наистина имаш желание - слагай на гърдата, колкото и да те боли /щото няма да те лъжа боли си доста зърното докато засуче и се отпушат каналите, ама на фона на другата болка от операцията е песен просто/, хващаш бебето да е на една страна, главичката му да падне в чупката на лакътя ти и с другата ръка хващаш гърдата си най- навънка по ареолите стискаш я, за да може да влезе в устичката и буташ. Бебчето ми веднага надуши майчината си гръд и така здраво засука, че изтръпнах направо, ток все едно ме удари. И ако не се справиш, не се отчайвай, върви подир акушерките и питай, тяхна работа е да ти покажат, колкото и да ги мързи. Не ги слушай да даваш вода вечер вместо кърма. Бебчето ти е свикнало в корема ти да получава всичко на Ол инклузив без да проплаче дори, не очаквай да се държи прилично ако е гладно и му пълниш стомахчето с вода. Много се отплеснах, ама тази тема е неизчерпаема... Дано не съм досадила...
8. Храната казват че е гадна, аз не я опитах. Освен това не е съобразена за кърмачки, има много подправки, има варива и много олио. Аз бях на вода, бисквити и кисело мляко като ме качиха в родилно. Душепеев каза да ми донесат една пасирана супичка в малко бурканче, че да не вкисва, щото повече от бебешко бурканче не можеш да изядеш. Вода не ти дават, носят ти роднините и то много по 4 л вода на ден изпивах за да имам кърма. Също ми носиха и студен чай и бонбони за смучене са най-голямото богатство като излезеш от упойка и те боли гърлото от тръбичката не можеш да кашляш и бонбоните с мента са златни! По 1 пакетче олипс съм изсмуквала за час.
В общи линии плана с храненето е следния: 2 ден: като пръднеш ти разрешават вода, но умерено, около чашка за 2-3 часа. След няколко часа може 2-3 лъжички кисело мляко и 2 бисквитки. След още 2-3 часа може едно редче шоколад, даже шоколада е желателен, но малко, не повече от 1 ред. И така ядеш тези неща само увеличаваш количествата и на 3 ден следобед като те качат е родилно ти разрешават супа пасирана, даже е желателно да пиеш супа, че да се изходиш по голяма нужда. Аз така и не успях с храната, но пък съквартирантката ме черпи Дуфалак и ходенето до ВЦ-то беше песен, никакво усилие и никаква болка. Но газовете и ходенето по малка нужда още са ми болезнени.

9. Като родиш на първия ден като те изкарват от операционната вече си в съзнание и в агония, тогава докато те возят разрешават на мъжа или на някой роднина да ти покаже снимка на бебето и да те цунка. На мен тая среща много ми помогна да събера сили за тежките часове агония. Дори не можах да видя снимката, толкова ме болеше. Помня само че питах какви мерки е и ми каза мъжо: 3500 гр и 51 см. Това се въртеше в главата ми цели 5 часа до свиждането. Като дойдоха в 5 на свиждане тогава успях да я видя на снимката. Разплаках се, много ми беше мъчно че всички са я видяли, а аз не. Болеше ме да подсмърчам, но не можех да спра. Исках само да заспя за да минават по-лесно часовете, а то не може, мозъка ти вирее на някъде, боли, гадно е! Разбрах че на другия ден ще ми дадът да я гушна сутринта и се успокоих. И срещата с роднините ме ободри доста. Живеех за тоя момент. На сутринта дойде една сърдите лелка, буташе легълцето и ми я остави до леглото. Аз не бях раздвижена, дори не можех да се надигна да си придърпам легълцето поне да си я пипна. Пак си поплаках. На всички им дадоха да си гушнат дечицата, само моето стоеше толкова далече от мен, че само успях да я снимам. Спинкаше си кротичко и даже не разбра че е до мама. На третия ден ме качиха в родилно и ми обясниха, че ако се чувствам добре може да ми я дадът още него ден, но аз трябва да реша, защото по принцип ги дават на 4 ден. Аз се поуплаших, нямах си доверие, че се чувствам добре, достраша ме да не направя беля да се наложи да оставаме дълго в болницата. Обаче на съквартирантката като й донесоха бебко /на нея й беше 4 ден/ и аз така се вдъхнових, че хукнах да се моля да ми я дадат. И за миг не съжалих, макар че от тогава насам не съм се наспивала нито веднъж. Времето в болницата с бебка в ръце ми излетя между пръстите, не го усетих, след втория час вече и болки почти нямах. Благодарение на нея се възстанових за няколко дни без дори да усетя.
На близките се показва веднага след като го изкарат на входа на родилното /там където те оставят там трябва да чакат да го видят. После всеки ден между 12 и 13 часа могат да го видят и да му се порадват минута две на третия етаж от прозореца на интензивното за бебета.

Толкова дълъг пост не бях писала, но ако имаш и други въпроси - питай ме, не се притеснявай, на всичко ще ти отговоря.