Просяците,които ви идват на крака

Не давам нищо! Това е поощряване на злоупотребите от измамници, които не липсват. Който има желание да помага, намира своя начин, но това не бива да се толерира.

       Преди 8-9 години купувах всяка картичка, с която събираха пари за болно дете. По 2 лева бяха, и общо взето се случваше да ме посещават 2-3 пъти в месеца. Докато в една обедна почивка не попаднах в магазин за сравнително скъп текстил и аксесоари за трапезария заедно с двете дами, които ми продадоха картичка около час по-рано. Те бяха с гръб към мен, и изумена чух как изчисляват своята печалба от продадените картички. Може и да бъркам за точната сума, но 40 ст. отиваха при детето /или за покриване стойността на картичката/, а 1.60 лв оставаше за тях. Това беше по времето, когато 400 лева месечно си беше висока заплата.
     Оттогава всеки, който се опитва да ми продаде нещо с благотворителна цел, или набира средства, чува: "Моля, покажете ми разрешение от секретаря на общината да набирате средства в този град точно в днешния ден, и тогава ще говорим!". Само веднъж ми показаха такова разрешение. Поисках банкова сметка, отказах да дам пари в брой.
     Нямам нищо против някой да си изкарва парите по този начин, но когато давам пари за определена кауза, смятам че поне голямата част трябва да отидат точно за каузата. Пък нека има някакъв процент и са лицето, което ги събира.

Не бъркаш. Мой бивш колега от университета преди доста години беше правил курсова работа по този проблем и беше открил, че межу 30 и 40 ст. отиват за болния, разликата до 1 лв. отива за направата на картичката и 1 лв за разпространителя.
 За последн път купих картичка от деца на главната в Пловдив лично творчество, направена от лист хартия и салфетка изрисувана с лак за нокти. Събираха се средства за дете в будна кома след падане в басейн. Децата продаваха много неща, включително и сладкиши, всичко направено от самите тях с много фантазия и малко средства.
Справям се лесно с продавачи на карти, отстъпки, интернет, отказвам и не се обяснявам защо, но със събиращи помощи имам голям проблем. Няма да забравя как един ми каза „Като нямаш да ми дадеш и теб да те няма“, а миналате седмица друг ми заповяда едва ли не следващия път като дойдел да съм имала  - събираше пари за  център за наркозависими. Откакто просията стана професия не давам, но пък тези хора стават все по-добри професионалисти.

На всички съмнителни типове отказвам. Наистина много мошеници се навъдиха и не трябва да се толерират, за да можем да помагаме на хората, които действително разчитат на нашата помощ.

Ох,значи не съм само аз!Вече бях започнала да си мисля,че в мен е повредата и че съм много коравосърдечен човек.И аз мисля,че това е поощрение на злоупотребите.А относно картичките,преди 2 години си купих картичка уж за подпомагане на ин витро процедури.Тогава имаше кампания на Престиж със същата кауза и картичкопродавача не пропусна да каже,че е съвместна акция.По-късно проверих в нета и естествено нямаше нищо съвместно...Откъдето си мисля,че парите въобще не отиваха за ин витро.След това същия господин редовно идваше да ми предлага абонаментни карти я за медицински център,я за театър,или нещо друго...Много са нахални някои.

Охоооо, много ги обичам 
Последният който дойде, продаваше някакви картички-икони, осветени нам къде си- за два лева съм щяла да получа Божията милост. Питах го защо мисли, че съм християнка- бил ми прочел името на баджа- какво значение има името ми, не разбрах  Казах му да излезе от офиса и да не ме занимава с неговите глупости и той ме пита кое наричам глупост- Божията милост ли  Стискала съм се за два лева, за икона - не ме ли било срам. Грозни думи му казах, а беше свят човек, все пак 
Преди него една леля, влезе с един благ поглед и тих гласец- събирала за нам си кой дом два лева и щяла да ми даде картичка. И на нея и казах грозни думи, а и тя беше така духовно извисена 
Как си променят муцуните когато започват да рецитират праведните си беседи, направо ме изумяват 

 Гоня ги без да им давам възможност да ми се обясняват.

О,тези с религиозните календарчета са ми любими!Не го намирам за неуважение (дори да е вярващ човек) да откаже да купи ксерокопие.

След последния на когото дадох и който се оказа най нагъл измамник, повече пари по тоя начин не давам. Винаги съм съчувствала на нуждаещите се, ама то това при тия "просещите" стана цял бизнес, превърнаха нуждата в професия и му намериха лекото. Значи, влиза един такъв нещастен, жален, в никой случай не агресивно просещ, аман-заман, болен съм, нямам какво да ям, моля, съжалете ме, дайте ми пари за един хляб, умирам от глад и аз идиотката му дадох някой лев, а той да вземе като излезна от офиса, да си пооправи жалкия вид, да се поотупа, да си оправи крачолите на панталоните(беше ги понавил за по голяма достоверност вързваща се с общата му концепция за просия) и да се навре в първото кафе, моля ти се. Това го видях с очите си, защото по идея на колежката го проследихме до края на улицата къде отива и тя ми казва, ела, ела сега да видиш, че ти може да не пиеш кафе, ама оня гладния и болния седна в кафето на ъгъла и си поръча. ... Та, оттогава пари така не давам...е случвало се е дам 50ст. на един-двама, ама толкоз....

Не давам нищо ! Съвсем скоро една успя да ме излъже, държеше в ръката си рецепта с лекарства и буташе количка, каза че трябвала да събере еди каква си сума, за да успее да купи лекарства на бебето си . Е, дожаля ми за детето и дадох 5 лв., след два дни я срещам по центъра пак с количката и същата рецепта в ръка, спира хората 

Tumba_lumba  може да е бил с ниско кръвно чиляка, кафето да му е било жизнено необходимо, дет` се вика 
На циганета, искащи пари "за баничка" направо им купувам баничка- продават ги точно до офиса. Който и да я изяде, няма да е на боклука, ако я хвърли някое куче ще я хамне. А с парите или ще си купи цигари, или ще ги даде на големия сиган 

Спомням си, че в далечната 1990 точно започваха подобни измами. За първи път ми се случи, да искат, да ми продадат цвете в заведение с обяснението, че те са студенти и безработни, които продават цветя и парите отиват за детски домове и еди кой си старчески дом в София. По-късно когато се информирах се оказа, че това са членове от сектата на Муун, които получават от Англия, от другите членове на сектата, лекарства с да кажем 3-4 месеца до изтичането на годността им дата и ги даряваха на този старчески дом, а печалбата от продажбата на цветята разбира се оставаше за тях.
Също са идвали хора пред вратата ми в Пловдив с цел да продадат нещо или да кажат, че събират пари за еди кой си дом, или за сираци.
Мой познат ми разказа за негови познати, които имали даже фирма с цел благотворителност и като получат пари от фирмите, частни лица и т.н. по-голямата сума я проиграват в казиното. Тогава бях много възмутена и разговарях с познати от полицията, но те ми казах, че без доказателство нищо не може да се направи, а това, че аз ще кажа, че са ми разказали еди какво си, не било достатъчно.
Имаше и тук в Австрия един случай. Една наша близка дари на едно семейство, което беше пострадало от наводнението 20.000,00 австрийски шилинга, но го направи чрез църквата, като каза, че не иска семейството да знае, че парите идват от нея. Искаше да остане анонимна. Няколко месеца след това, тя посети семейството и попита как са сега, дали са се справили вече с проблемите след наводнението, дали са получили помощ от църквата? Тогава тя научи, че от църквата са получили само 13.000,00 шилинга, което много я ядоса. На нея и´ е предело ясно, че църквата също има разходи, но пък 7.000,00 шилинга са твърде много. От тогава тя  пренебрегва каквито и да са благотворителни организации и това да остане анонимна, но пък знае, че цялата сума бива получена от нуждаещите се.
Така че отдавна се научих да не давам пари на никого. Имам познати, за които знам, че имат здравословни проблеми и нужда от медикаменти. Ha тях им помагам с удоволствие, но на измамниците, не, никога.

Сетих се за един виц по темата. От 90-те е:

"Обявява се търг за мястото на просяка, до подлеза при НДК! Първоначална цена - 30 000 лева!"